Четири примера за отложени реформи заради изборите през октомври

Правителствата в България вечно говорят за реформи, но като наближат изборите всякакъв ентусиазъм изчезва и всичко си остава постарому. За добро или за лошо от 2013 г., включително, избори има през всяка година, освен 2016 г., а тази година има два – за европейски парламент и местни избори. Дори да не се изказва публично, отношението на политиците е повече от ясно – без резки движения в изборни години, за да не се разлюти електоратът. Така например през 2017 г. един уж независим регулатор задържа ръста на цените на природния газ и водата в София до седмицата след изборите, а друг се оправда, че на пазара на горива няма картел. Тази година примерите са още повече.

След като в края на миналата година „първият“ зам. министър-председател призовава министерствата сами да предложат мерки за съкращаване на администрацията, а преди месец им даде ултиматум да подобрят обслужването на гражданите и фирмите, до момента не изглежда това да е дало резултат. По данни на НСИ наетите в сектор „Държавно управление“ през декември 2018 г. са 113 397, а по последни данни от март 2019 г. са 113 400 (през март 2018 г. са 113 204). Това не е изненада, тъй като още в началото на годината се оказва, че плановете за съкращения се отлагат, а част от причината е в непрекъснато възлагане на нови функции на администрацията. Т.е. хем правителството говори за съкращения и оптимизация, хем с действията си  ги прави невъзможни.

След като в началото на годината стартира изграждането на системата за таксуване на превозни средства над 3,5 тона на база изминатото разстояние, вместо заплащаната досега винетна такса, в средата на тази година стана ясно, че въвеждането на системата се отлага. Основната цел на тази система е постигане на по-справедливо разпределение на приходите за използване на републиканската пътна мрежа извън населените места, като в момента основната част от приходите се дължат на леките автомобили. Притесненията около повишаването на разходите за транспортни услуги създават достатъчно напрежение, което бързо се трансформира в политически отстъпки и стартът на системата се отлага от 16 август 2019 г. до 1 март 2020 г.

Още с назначаването на настоящия министър на здравеопазването в началото на ноември 2017 г. той обещава провеждане на цялостна здравна реформа. Около година след това министерството му представя две хрумвания (трудно могат да се нарекат аргументирани предложения) за реформиране на системата, които са посрещнати с множество критики. Министерството на здравеопазването обаче проявява решителност и организира пет работни групи, които да обсъдят възможностите за реформи, така че до края на годината да се постигне съгласие, през 2019 г. да се изготвят необходимите нормативни документи и промените да започнат от началото на 2020 г. Това не само не се случи, но на министерството му отнема около шест месеца само да обобщи, а следващата седмица на 15 юли ще предложи ново хрумване за реформа на системата. От сега е ясно, че обсъждането на конкретни параметри на модела ще бъде отложено за края на годината. С тези темпове на работа е ясно, че промени не само не могат да се очакват до края на годината, но изглежда най-реалистично да се очакват в края на следващата година – точно преди парламентарните избори, което означава, че и тогава ще останат на трупчета.

И докато в останалите сектори се констатира отказ от реформи, то в правосъдието кипи летен реформистки метеж. Прави се много, но не това, което трябва. Всичко се извършва бавно, последователно и неправилно за назидание на хората в системата и за разколебаване на международните ни партньори.

На първо място, министърът на правосъдието Данаил Кирилов вместо да изработи модел за независимо разследване и отстраняване на главния прокурор, каквато препоръка се отправя към страната над 10 години, предложи обратното. Инициира законови промени, с които да бъдат  подчинени председателите на върховните съдилища на прокуратурата, овластявайки прокурори да ги разследват. Така статусът на главния–прокурор–самодържец остава незасегнат от реформи. Отначало реформата е отложена, по думи на Борисов, за след Цацаров, а последният има пет месеца до края на мандата си. Явно се отлага за неопределено време или поне за след управлението на Борисов.

Отново от Министерство на правосъдието се задават ежегодните летни изменения на Закона за съдебната власт, които да отменят и дребните постижения на извършената през 2015 и 2016 г. реформа.

В този контекст Висшият съдебен съвет продължава да бъде орган, призван да отстоява независимостта на правосъдието, който няма становище по ключовите за съдебната власт теми и законопроекти.

Докато реформите се правят стихийно – когато са удобни за политиците, а не са резултат от стремеж към предоставяне на по-добри публични услуги и създаване на по-добра бизнес и социална среда, причина за отлагането им винаги ще се намери. Един път ще са избори, друг път – икономическа криза, трети – измислени заплахи за националната сигурност и т.н. Единственият печеливш от тази ситуация са политиците.