Чист въздух – луксът, който не всеки може да си позволи

Всеки път, когато Мителиш включи котлона, за да готви, очите ѝ започват да "горят". Малкият дом, който 29-годишната домакиня споделя със своя съпруг, дъщеря, син и възрастни свекъри в бедняшките квартали на индийската столица Делхи, бързо се изпълва с дим, което затруднява видимостта.

Мителиш готви върху традиционна индийска chulha – пещ с метално покритие, която използва дърва за огрев. Тя често има затруднено дишане и изпитва неконтролирани пристъпи на кашлица.

Но дори когато излезе извън дома си, не усеща облекчение на състоянието. Делхи, вторият по големина град в света, има ужасни условия на качеството на въздуха. Въпреки усилията на властите нивата на множеството замърсители редовно надвишават ограниченията на Световната здравна организация (СЗО). Едно скорошно проучване, публикувано от Института за енергийна политика към Чикагския университет, предупреждава, че животът на жителите на столицата на Индия се съкращава с до 11.9 години в сравнение с това, ако замърсяването на въздуха беше намалено до нивата, препоръчани от СЗО.

Митилеш и нейното семейство са изключителен пример за нещо, което се случва в световен мащаб. Въпреки че сега почти всеки в света диша въздух, който е замърсен по някакъв начин, тези, които са най-тежко засегнати, също са най-малко способни да се защитят или да избягат от него. Историята на замърсяването на въздуха е история на екологичното неравенство.

Екологично неравенство

В опит да намали този процес, Мителиш започва да използва печка, работеща с течен нефтен газ (LPG), когато готви в дома си. Но това не е евтин вариант – една бутилка за пропан-бутан може да струва между 1700-1900 индийски рупии (£17-19/$20-23), недостъпна за много домакинства в квартала на Мителиш.

Това също е проблем, свързан с неравенството между половете. Много жени в този регион са безработни и нямат средства“, казва Суити Шарма, програмен мениджър в Cornerstone Knowledge Builders, организация, работеща за повишаване на осведомеността за скритите ефекти от замърсяването на закрито в общности с ниски доходи в Ню Делхи.

„Жените старателно събират дърва за огрев от горите всеки ден и постоянно са изложени на тези токсични изпарения, докато готвят“, казва още тя.

Счита се, че смъртните случаи, дължащи се на замърсяване на въздуха в затворени помещения, са намалели през последните две десетилетия, тъй като нивата на крайна бедност в световен мащаб намаляват. Но на тяхно място се появява пагубен и много по-широко разпространен проблем със съвременните форми на замърсяване на въздуха, причинени от изгарянето на изкопаеми горива и индустриализацията, които отнемат все повече животи. Смята се, че 4.5 милиона души са починали преждевременно в резултат на мръсния въздух на открито през 2019 г., с 300 000 повече в сравнение с 2015 г. и с 1.6 милиона повече в сравнение с 2000 г.

Нарастващ проблем

Проблемът нараства особено в бързо развиващите се нации от Южна и Югоизточна Азия, където индустриализацията е изпреварила способността на законодателството да контролира замърсяването. В Китай и Индия има най-голям брой смъртни случаи, причинени от замърсяването на въздуха, но като се погледне тежестта като процент от населението, често най-бедните страни страдат най-много. Приблизително 716 милиона от хората с най-ниски доходи в света живеят в райони с опасни нива на замърсяване на въздуха.

Това може да не е изненада – те често са най-малко подготвени да се справят и с последиците за здравето от замърсяването на въздуха. Но дори в развитите, пост-индустриализирани нации в Европа и Северна Америка, жертвите, взети от замърсяването на въздуха, се поемат предимно от тези, които с най-ниски доходи или от малцинствени общности, които страдат от други неравенства.

Учените казват, че именно изгарянето на изкопаеми горива е довело до бързото нарастване на смъртните случаи поради замърсяването на въздуха на открито по света. Някои проучвания показват още по-високи цифри за броя на смъртните случаи, като може би около 8.7 милиона преждевременни смъртни случая се дължат на замърсяването от изгарянето на изкопаеми горива.

Изгарянето на въглища, бензин и дизел е основен източник на фини прахови частици, известни като PM2.5s. Състои се от малки частици с диаметър под 2.5 микрометра, които при вдишване могат да проникнат дълбоко в белите дробове. Те също имат способността да преминават в кръвния поток, където се смята, че повишават нивата на възпаление и са свързани с редица хронични дългосрочни здравословни проблеми, включително сърдечни заболявания, белодробни проблеми и рак.

Други нации също се борят да контролират нивата на този замърсител.

В страните с високи доходи замърсяването на въздуха от PM 2.5 е водещата причина за преждевременна смърт поради екологични причини“, казва Стивън Поласки, професор по икономика на околната среда и екологични изследвания в Университета на Минесота.

В САЩ замърсяването на въздуха е намаляло значително, откакто законодателите приеха Закона за чистия въздух през 1970 г. и започнаха постепенното премахване на оловното гориво за пътни превозни средства през 1975 г. Въпреки това замърсяването с PM 2,5 остава най-големият риск за здравето на околната среда в страната, твърди Поласки. И това засяга непропорционално маргинализираните общности и хората с ниски доходи, казва той.

В проучване от 2019 г. Поласки и други изследователи са използвали монитори за качеството на въздуха, за да проследят емисиите, излагането на хората на тези емисии и въздействието им върху здравните резултати в САЩ. Те откриха доказателства, че чернокожите и малцинствените групи в САЩ са изложени на по-голям риск от увреждане от това замърсяване, отколкото белите хора, които не са латиноамериканци, въпреки че са по-малко отговорни за причиняването на замърсяването на първо място.

Проучването установи, че експозицията на PM 2.5 е намаляла с до 50% през 2002-2015 г. и за трите етнически групи, но този спад не е равномерно разпределен. Средно белите хора, които не са латиноамериканци, са изпитали това, което изследователите наричат „предимство в замърсяването“ – те са били изложени на 7% по-малко PM2.5 от средното, но са отговорни за 12% повече от средната експозиция поради по-високите си нива на консумация.

Ролята на богатството

Но богатството също играе ключова роля за излагането на хората на замърсяване на въздуха.

Когато си богат, имаш силата да напуснеш замърсена общност, но бедните хора и малцинствените групи са склонни да носят последствията от потреблението на богатите хора и, обратно, не могат да се преместят от дома толкова лесно, казва Поласки.

В Европа най-бедните региони обикновено изпитват нива на концентрации на PM2,5, които са с една трета по-високи от най-богатите. По-бедните общности са склонни да живеят по-близо до замърсяващите индустрии, отколкото по-богатите, и често нямат достъп до зелени площи.

За да разберем неравенството в замърсяването, е важно да разберем откъде идва то.

В своето проучване Поласки и колегите му изследват 131 000 преждевременни смъртни случая, причинени от експозиция на PM2.5 в САЩ през 2015 г. Те заключиха, че 102 000 от тези смъртни случаи са пряко свързани с емисии от автомобили и превозни средства, докато 29 000 са от други източници, предимно горски пожари. Изследване, финансирано от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, показва, че расовите и етнически малцинствени групи са по-склонни да бъдат засегнати от замърсяването на въздуха от промишлеността, строителството и пътните превозни средства.

Но източниците на замърсяване с PM 2.5 могат да варират значително в различните страни. Карн Вохра, научен сътрудник по здравеопазване на околната среда в University College London и колегите му използват сателитни данни от 2005 до 2018 г., за да изследват оптичната дълбочина на аерозола (AOD), мярка за количеството светлина, абсорбирана и разпръсната от аерозолите, за да определят количествено дългосрочни промени в качеството на градския въздух.

Те се фокусират върху градове в тропиците, включително осем града в Индия.

Открихме увеличения на повечето замърсители от 2005 г. до 2018 г. за повечето бързо развиващи се тропически градове“, казва Вохра.

Докато замърсяването на въздуха в тропиците в миналото е било доминирано от сезонното изгаряне на биомаса за разчистване на земя и изхвърляне на селскостопански отпадъци, изследването предполага, че гъсто населените градове навлизат в „нова ера на замърсяване на въздуха“, където възникващите индустрии, пътищата, трафикът и домашните пожари влошаваха въздуха.

Източници на замърсяване с прахови частици възникват всяка година, от новопостроени електроцентрали, захранвани с въглища, до огнища на горски пожари, казва Катрин Хаусман, доцент по обществена политика в Университета на Мичиган, Ан Арбър.

Не виждам този проблем да изчезне скоро“, казва тя.

Освен че е проблем за общественото здраве, който засяга непропорционално етническите общности с ниски доходи и малцинствата, такова замърсяване има пряко въздействие върху икономическия растеж, тъй като намалява производителността, казва тя. „Виждам това като ключов проблем, с който правителствата по света трябва да се справят.“

Хаусман казва, че правителствата са длъжни да информират хората за високи нива на замърсяване, както и какви защитни мерки могат да предприемат. „В много части на света мрежата за мониторинг на замърсяването на въздуха е неадекватна, така че хората просто не знаят колко лошо е замърсяването в техните квартали“, казва тя. „И дори когато имат монитор наблизо, домакинствата може да не са наясно с пълния набор от увреждания на здравето, които биха могли да претърпят. Така че хората не винаги предприемат адекватни мерки, за да се защитят“, казва тя.

Често мерките, които са на разположение на хората за смекчаване на замърсяването, могат да се окажат неадекватни или непрактични, особено когато става въпрос за общности с ниски доходи. Въпреки че търсенето на пречистватели на въздух нараства всяка година в Индия, тези устройства остават непосилно скъпи за хората от домакинствата с ниски доходи.

Промени

В действителност са необходими повече системни промени, за да се облекчи тежестта на замърсяването. Но има някои ефективни мерки, които могат да бъдат предприети. Пренасочването на дизеловите камиони и прилагането на зони с ниски емисии може да намали замърсяването на въздуха и да подобри здравето на хората, живеещи наблизо. Много градове в Европа вече са въвели зони с ниски емисии в опит да намалят замърсяването на въздуха.

Санта Моника в Калифорния пилотно въведе първата зона с нулеви емисии за превозни средства за доставка в САЩ, като позволи електрически превозни средства само в зона от една квадратна миля (2.6 кв. км).

Обновяването на обществения транспорт в градовете е друга мярка, която може да помогне за намаляване на емисиите от автомобилните газове. Китай има един от най-големите паркове от електрически автобуси в света, докато федералното правителство на Индия също наскоро одобри проект за разполагане на 10 000 електрически автобуса в 169 града в цялата страна през следващото десетилетие. Но има опасения, че преминаването към електричество само по себе си може да не предотврати свързаното с трафика замърсяване с PM2.5, тъй като голяма част от него може да бъде причинено от повторното суспендиране на прах от преминаващи превозни средства, а не само от изгорели газове.

Подобреният мониторинг също може да играе роля. В Индия приложението Green Delhi, разработено от Комитета за контрол на замърсяването на Делхи и правителството на Националния информатичен център на Индия, позволява на жителите на града да докладват всеки източник на замърсяване на властите. Министърът на транспорта на Делхи каза, че потребителите на приложението са помогнали за намаляване на замърсяването на въздуха с 30%, първият спад от осем години.

От септември 2022 г. Индия има амбициозна цел да намали замърсяването с прахови частици с 40% до 2026 г. Според данни от индийското Министерство на околната среда е регистрирано цялостно подобрение. Но доклад на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух критикува напредъка на Индия по отношение на замърсяването на въздуха и казва, че плановете за намаляване не стигат достатъчно далеч.

Правителствата по света ще трябва да наложат по-строги регулации, ако искаме да се справим с проблемите, причинени от замърсяването на въздуха, твърди Поласки. Това означава премахване на промишлените източници на замърсяване.

Правителствата трябва да осъзнаят, че стремежът към икономически растеж на всяка цена вече не може да бъде приоритет, че може да причини големи щети на уязвимите общности“, казва той.