Да образоваш виетнамските деца – една вдъхновяваща история

Азия не е Европа, не е и Америка. Азия е един друг свят, където животът и времето текат по различен начин. Нура и Крис определено не са стояли на едно място, а са опитали от възможно най-много неща, които Азия може да предложи. След кратко интервю с тях, ще ви представим живота от другата страна на света, както са го видели двамата младежи.

Ето накратко какво представлява страната. Във Виетнам чиста водя няма. С тамошната живителна течност не можете дори да си измиете зъбите или да си сготвите. Има рискове дори след преваряване. Голяма част от хората в страната не знаят и дума на английски език. Всъщност истината е, че знаят една – „Hello” (здравей) и държат да я казват при всяка възможност. Нура и Крис са имали такава възможност и са отговорили на множество зарадвани поздрави.

Целта на тяхното пътешествие не е била почивка и въпреки множеството екзотични дестинации, през които са минали, тяхно основно занимание е било образоването на деца.

Когато остават без пари, те решават да започнат да работят, като изпробват няколко от предоставените им възможности. Работят за езикови центрове, дават частни уроци по английски, но това, с което ще запомнят пребиваването си във Виетнам като преподаватели, са петте месеца, които прекарват като доброволци. 

Във Виетнам е лесно да станеш учител по английски. Плаща се добре и възможностите никак не са малко. Достатъчно е да се покажат възможности и желание. Нура и Крис показват и двете и така започват работа като преподаватели по английски език във “Volunteer House Vietnam”. Там не предлагат заплащане, но предоставят квартира. През времето, през което те са там, много хора идват да преподават, но не много се задържат.

Когато идва и първият им ден като преподаватели, те се качват на мотоциклет и отиват в нещо, което местните наричат училище. 

Това, което заварват на мястото, е изключително мръсна, много бедна и миризлива среда. След малко обаче, около 15-20 деца започват да тичат и да скачат по тях, не могат да сдържат щастието си, подаряват на новите си учители сладки, а самата емоция, едва ли може да бъде така лесно описана с думи. Децата знаят, че при тях ще дойдат нови учители и са чакали този момент с нетърпение. Но те не знаят английски и затова на помощ идват и местни доброволци да помагат с превода.

„Първия ден не знаехме точно какво да правим, но на следващия вече започнахме да планираме” казва Крис. След няколко седмици работа в полуразрушената къща, приличаща по-скоро на горски подслон, те решават да я изчистят цялата. Постройката се намира на брега на река, която е буквално почерняла от мръсотия, пълна е с боклук, пълзят плъхове и от нея се носят неописуеми миризми.

„Прилича на барака, в която дядовците ни си държат инструментите”, казва Нура.

С помощта на няколко местни хора, решили да се отзоват, и с  помощта на други доброволци, те успяват да преобразят цялото място.

През цялото време, през което работят в организацията, Нура и Крис стават свидетели на това колко много туристи идват, оставят няколко ненужни дрехи или някоя играчка и си тръгват. Тези неща обаче, децата дори не ги използват. Те нямат нужда от дрехи, играчки или предметите, които някой е решил да изхвърли. Те имат нужда от образование. Изключително голяма част от виетнамските деца не могат да си позволят да ходят на училище, не могат да си купят нито униформа, нито учебници, дори раници.

Нура и Крис си спомнят за момиченце, неразбиращо нищо на английски, въпреки това с голям ентусиазъм да се научи. Един ден, когато те решават да заведат всички деца в зоологическата градина, това момиченце започва да проявява странно вълнение. След като написват писмо за разрешение от родителите, Нура и Крис започват да организират групата, но все пак нещо около това дете не е наред. С помощта на преводач, те разбират, че родителите на момиченцето не могат да четат дори на собствения си език и сигурно няма да искат да подпишат писмото, с което трябва да разрешат дъщеря им да отиде в зоопарка. С още малко помощ, родителите са осведомени и се съгласяват.

Не трябва да се пренебрегва фактът, че неграмотността е широко разпространена сред виетнамското общество, а много от децата, които учат в доброволческото училище дори не са излизали от района си. За тях това посещение до зоологическата градина определено е била запомнящо се събитие. 

Снимки: Нура Али и Крис Райт