Дефицитът в НЕК показва, че секторът е все още нестабилен
От предварителните данни се вижда, че загубата от оперативна дейност на НЕК за 2016 г. е 74.8 млн. лв.
~ 3 мин.
Калоян Стайков
Допреди няколко месеца правителството се хвалеше, че след години на дефицити НЕК най-накрая ще приключи с положителен резултат през 2016 г., но предварителният отчет на дружеството показва, че това не е точно така. Нещо повече – загубата е по-голяма в сравнение с 2015 г., което означава, че състоянието на компанията, а оттам и на електроенергийния сектор, не само не се подобрява, ами се влошава, за което писахме още в края на миналата година.
От предварителните данни се вижда, че загубата от оперативна дейност на НЕК за 2016 г. е 74,8 млн. лв., което е леко подобрение в сравнение със загуба от 76,8 млн. лв. през предходната година. Тук обаче трябва да се направят две уточнения. Налице са 371,8 млн. лв. приходи от финансиране за покриване на щети, които са еднократни, и високи „други” разходи в размер на близо 583 млн. лв. в сравнение със 73,4 млн. лв. през предходната година. Последните включват разходи за глоби, неустойки, местни данъци, командировки, данъци върху разходите, обучения, дарения и др. Загубата преди облагане с данъци на дружеството за 2016 г. по предварителни данни е 126,4 млн. лв. в сравнение със загуба от 96,4 млн. лв. за 2015 г.
В същото време се наблюдава подобрение при нетния оборотен капитал на компанията, който показва доколко компанията е платежоспособна в краткосрочен план. Този показател се подобрява от -2,1 млрд. лв. в края на 2015 г. до -615,7 млн. лв., но остава отрицателен. Рязкото подобрение обаче в голяма степен се дължи на счетоводни операции. Към края на септември 2016 г. нетният оборотен капитал на НЕК е -1,6 млрд. лв. (без задълженията на НЕК по арбитражното дело с Атомстройекспорт в размер на 1,18 млрд. лв.) и включва краткосрочен дълг към БЕХ от края на април. От пояснителните бележки към предварителния отчет става ясно, че краткосрочно задължение, в размер на около 1,02 млрд. лв., се изменя в дългосрочно такова с главница от близо 1,05 млрд. лв. и понижение на лихвата с 1,075 пр.п., според подписано допълнително споразумение на 20 декември 2016 г. По този начин се постигат два ефекта – значително подобряване на нетния оборотен капитал за сметка на увеличаване на дългосрочните задължения и намаляване на текущите разходи за лихви на НЕК.
Сходна е операцията и със задълженията на НЕК по арбитражното дело с Атомстройекспорт, които до края на септември се водят текущи. На 8 декември НЕК получава държавна финансова помощ в размер на 1,17 млрд. лв., за да се разплати с Атомстройекспорт, която следва да се върне в седемгодишен срок. Т.е. краткосрочното задължение към руската компания следва да се трансформира в дългосрочно задължение към държавата в лицето на Министерството на енергетиката. Това задължение включва около 800 млн. лв. за придобиване на ядрено оборудване и около 370 млн. лв. натрупани лихви. Незнайно защо обаче в предварителния отчет са записани задължения към министерството само в размер на около 805 млн. лв. (които представляват стойността на придобития актив), а не пълното задължения в размер на 1,17 млрд. лв.
И докато тези упражнения може и да подобрят текущата ликвидност (т.е. да я направят по-малко отрицателна), то дългосрочните пасиви на компанията се увеличават с над около 1,7 млрд. лв. (като правим уговорката, че няма информация защо задълженията към държавата са с 365 млн. лв. по-ниски). Отлагането на задълженията във времето е един начин за намаляване на тяхното бреме върху компанията и нейните клиенти, но това става за сметка на плащане на повече лихви по натрупаните задължения. Към момента няма никаква яснота кога регулаторът ще започне да включва части от натрупаните задължения на компанията в крайните цени, така че те да започнат да намаляват.
Нещо повече, според регулатора „за целите на ценовото регулиране в състава на признатите от Комисията разходи не се включват разходи, свързани с неустойки и други плащания вследствие на неизпълнение по сключени договори, както и лихви за забавяне”. Това означава, че лихвите и неустойките автоматично се превръщат в загуба за компанията, която или ще я декапитализира, или ще я принуди да продава на по-високи цени на свободния пазар.
Въпреки че това е предварителен отчет, по който предстоят ревизии, той дава ориентировъчна представа за резултата от предприетите реформи. А този резултат, към момента не е особено впечатляващ. Балансирането на сектора, ако приемем, че такова наистина има, е в най-добрия случай нестабилно, както отбелязва и Световната банка в наскоро публикуван доклад. Проблемите в сектора са далеч от решени и са необходими още много усилия, който да доведат до трайно стабилизиране.
От предварителните данни се вижда, че загубата от оперативна дейност на НЕК за 2016 г. е 74,8 млн. лв., което е леко подобрение в сравнение със загуба от 76,8 млн. лв. през предходната година. Тук обаче трябва да се направят две уточнения. Налице са 371,8 млн. лв. приходи от финансиране за покриване на щети, които са еднократни, и високи „други” разходи в размер на близо 583 млн. лв. в сравнение със 73,4 млн. лв. през предходната година. Последните включват разходи за глоби, неустойки, местни данъци, командировки, данъци върху разходите, обучения, дарения и др. Загубата преди облагане с данъци на дружеството за 2016 г. по предварителни данни е 126,4 млн. лв. в сравнение със загуба от 96,4 млн. лв. за 2015 г.
В същото време се наблюдава подобрение при нетния оборотен капитал на компанията, който показва доколко компанията е платежоспособна в краткосрочен план. Този показател се подобрява от -2,1 млрд. лв. в края на 2015 г. до -615,7 млн. лв., но остава отрицателен. Рязкото подобрение обаче в голяма степен се дължи на счетоводни операции. Към края на септември 2016 г. нетният оборотен капитал на НЕК е -1,6 млрд. лв. (без задълженията на НЕК по арбитражното дело с Атомстройекспорт в размер на 1,18 млрд. лв.) и включва краткосрочен дълг към БЕХ от края на април. От пояснителните бележки към предварителния отчет става ясно, че краткосрочно задължение, в размер на около 1,02 млрд. лв., се изменя в дългосрочно такова с главница от близо 1,05 млрд. лв. и понижение на лихвата с 1,075 пр.п., според подписано допълнително споразумение на 20 декември 2016 г. По този начин се постигат два ефекта – значително подобряване на нетния оборотен капитал за сметка на увеличаване на дългосрочните задължения и намаляване на текущите разходи за лихви на НЕК.
Сходна е операцията и със задълженията на НЕК по арбитражното дело с Атомстройекспорт, които до края на септември се водят текущи. На 8 декември НЕК получава държавна финансова помощ в размер на 1,17 млрд. лв., за да се разплати с Атомстройекспорт, която следва да се върне в седемгодишен срок. Т.е. краткосрочното задължение към руската компания следва да се трансформира в дългосрочно задължение към държавата в лицето на Министерството на енергетиката. Това задължение включва около 800 млн. лв. за придобиване на ядрено оборудване и около 370 млн. лв. натрупани лихви. Незнайно защо обаче в предварителния отчет са записани задължения към министерството само в размер на около 805 млн. лв. (които представляват стойността на придобития актив), а не пълното задължения в размер на 1,17 млрд. лв.
И докато тези упражнения може и да подобрят текущата ликвидност (т.е. да я направят по-малко отрицателна), то дългосрочните пасиви на компанията се увеличават с над около 1,7 млрд. лв. (като правим уговорката, че няма информация защо задълженията към държавата са с 365 млн. лв. по-ниски). Отлагането на задълженията във времето е един начин за намаляване на тяхното бреме върху компанията и нейните клиенти, но това става за сметка на плащане на повече лихви по натрупаните задължения. Към момента няма никаква яснота кога регулаторът ще започне да включва части от натрупаните задължения на компанията в крайните цени, така че те да започнат да намаляват.
Нещо повече, според регулатора „за целите на ценовото регулиране в състава на признатите от Комисията разходи не се включват разходи, свързани с неустойки и други плащания вследствие на неизпълнение по сключени договори, както и лихви за забавяне”. Това означава, че лихвите и неустойките автоматично се превръщат в загуба за компанията, която или ще я декапитализира, или ще я принуди да продава на по-високи цени на свободния пазар.
Въпреки че това е предварителен отчет, по който предстоят ревизии, той дава ориентировъчна представа за резултата от предприетите реформи. А този резултат, към момента не е особено впечатляващ. Балансирането на сектора, ако приемем, че такова наистина има, е в най-добрия случай нестабилно, както отбелязва и Световната банка в наскоро публикуван доклад. Проблемите в сектора са далеч от решени и са необходими още много усилия, който да доведат до трайно стабилизиране.
