Делото „Белене”: „Росатом” vs. НЕК – 1:0
Българските милиони са най-големия успех за руското дружество
~ 2 мин.
Александра Сотирова-Делчева 
Изминалата година сложи край на най-големия руско-български проект АЕЦ "Белене", така започва обширният анализ за изминалата 2016 г. за руското дружество "Росатом" в агенция "Интерфакс". Преди десет години руската компания "Росатом" подписа споразумение за изграждането на централата в България, което все още не е започнало. През март 2012 г. българските власти отказват да продължат строителството на „Белене” и през февруари 2013 г. парламентът подкрепи това решение. Към момента на отказа от проекта руските предприятия вече са произвели първия комплект оборудване за АЕЦ "Белене", по-специално сглобен е един от реакторите. „Росатом” решава да съди Националната електрическа компания (НЕК) на България за над 1 млрд. евро.
България обаче е убедена, че успешно ще оспори това твърдение. В началото на 2013 г. тогавашният министър на финансите на Симеон Дянков казва пред „Интерфакс”, че страната ни се подготвя да оспори иска и е уверен в победата. От своя страна източник ,близък до „Росатом” изразява контрастното мнение, че шансовете за спечелване на Русия са високи, тъй като повечето от претенциите са върху вече договорено оборудване. Според него основният въпрос е за размера на сумата, която България ще плати.
Производството по делото продължава няколко години. Първото заседание се състоя в Женева през септември 2014 г. Но в крайна сметка през юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска камара в Женева се произнесе в полза на „Атомстройекспорт” в спора с НЕК. Съдът определя българската страна да плати 602 млн. евро на руското дружество . Съдът отговаря на основните изисквания на "Атомстройекспорт" да се плати за извършената работа и оборудване, както лихви, съдебни разноски и адвокати. Дневната лихва по сумата за АЕЦ „Белене” бе определена в размер на около 160 хил. евро до пълното погасяване на целия размер на щетите за руската компания. Всички останали искове на „Росатом”, които касаят претенции като ескалация на цената, пропуснати ползи, неустойки, претенции, свързани с извършени дейности извън предмета на договора, разходи и др., са изцяло отхвърлени от Арбитража.
В края на октомври „Атомстройекспорт” и НЕК подписаха споразумение за изплащане на дълга и се взе решение, че руският гигант ще се откаже от исканията за лихви, ако сумата бъде платена до 15 декември. На 9 декември 2016 г. „Росатом” получи българските милиони и България напълно погаси дълга си към руската страна. Парите дойдоха от централния бюджет и бяха преведени към бюджета на Министерството на енергетиката за 2016 г. От своя страна НЕК има срок от 7 години да възстанови получената възмездна финансова помощ. Те започват да текат от датата на предоставянето на средствата.
Сега България има проблем - какво да прави с това оборудване, пише руският сайт „Интерфаккс”. Според българския енергиен министър в оставка Теменужка Петкова, интерес към проекта "Белене" има от китайската Индустриална и търговска банка.
