За усмивката на пенсионерите: Депутатите приеха на първо четене великденските добавки

Малко над 500 хиляди пенсионери ще получат великденски добавки в размер на 75 лв. Това приеха на първо четене в зала всички депутати с изключение на тези от „Продължаваме промяната – Демократична България, които гласуваха „против“ и „въздържал се“. Отхвърлен бе проектът на „Възраждане“ добавките да са в размер на 100 лв. и за всички. Поправките са част от бюджета на Държавното обществено осигуряване.

От БСП пък се заканиха да внесат промени в Закона за социалното осигуряване, с които добавките за Коледа и Великден да станат задължителни Те предлагат и трети вариант за добавките – 100 лева за тези с минимална пенсия и по 50 лева за всички останали.

Бившият социален министър от БСП Георги Гьоков обясни предложенията на социалистите така: „Поне на празниците хората трябва да се усмихнат“ и „За да не се чудим всеки път“.

На практика приетото на първо четене предложение от ГЕРБ и ДПС ще засегне всички пенсионери с доходи под линията на бедност от 526 лв., или около 534 хиляди души. То ще струва около 40 млн. лв. на бюджета, а парите ще дойдат чрез преструктуриране на разходите на Националния осигурителен институт (НОИ).

Преди дни финансовият министър Асен Василев се обяви против този разход и намекна, че НОИ може да не успее да се справи с актуализацията на пенсиите по т. нар. швейцарско правило през юли, което предвижда ръст на пенсиите с 11%.

В бюджетна комисия в четвъртък обаче подуправителят на НОИ Весела Караиванова увери, че Институтът може да се справи и с двете. В петък пък стана ясно, че управителят на НОИ Ивайло Иванов ще бъде новият служебен социален министър.

Вече 3 години се чака анализ на пенсионната система. Не трябва българските пенсионери да плащат за управленската немощ“, коментира депутатът от ГЕБР и бивш социален министър Деница Сачева.

Тя направи препратка към управленската програма на кабинета в оставка „Денков“, където бе заложено до юни 2024 г. да се изготви анализ на пенсионната система от НОИ и социалното министерство като стъпка към оптимизацията на системата и потенциална реформа, която да свие огромния ѝ дефицит. За 2024 г. близо половината от разходите за пенсии са дофинансиране от държавния бюджет.