Десетки хиляди кози унищожават цял гръцки остров
Козите превъзхождат 15 пъти човешките обитатели и превръщат участъци от Самотраки в лунен пейзаж
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 3 мин.
С дъбови и кестенови гори, водопади и камениста брегова ивица, Самотраки има дива красота и отдалеченост, която го отличава от другите гръцки острови. Тук няма пакетни почивки или дори надеждна фериботна услуга до континенталната част. Островните власти се надяват да получат статут на биосферен резерват на ЮНЕСКО. И все пак естествената среда е застрашена от ненаситен нападател, разказва АП.
Козите превъзхождат 15 пъти човешките обитатели и превръщат участъци от Самотраки в лунен пейзаж. След десетилетия на опити да намерят решение, експерти и местни жители работят заедно, за да намерят съвременно решение за спасение на екологията и икономиката на острова.
Полудиви, козите се скитат из острова, който е приблизително три пъти по-голям от Манхатън, и могат да бъдат забелязани на покривите, дърветата или отгоре на колите, докато търсят нещо за хапване. Неконтролираното им прекомерно нарастване причинява ерозия на ниво криза.
Проливните дъждове преди две години пометоха кметството на острова и разбиха пътищата му. Не бяха останали дървета или растителност по стръмните, изядени от кози хълмове, за да се спре калта, причинена от потока.
"Няма големи дървета, които да задържат почвата. И това е голям проблем, както финансов, така и реален, защото (калта) ще слезе върху главите ни", казва Джордж Маскалидис, който помага за ръководството на екологичната група "Устойчив Самотраки".
Самотраки, в северно Егейско море, е на два часа път с ферибот на юг от Александруполис, гръцки град в близост до границата на страната с Турция.
Със само 3 000 жители и труднодостъпен, островът до голяма степен е пропуснал туристическия бум на Гърция. Планинските кози тук са много и въпреки опитите в продължение на три десетилетия, на регионалните власти е трудно да се постигнат съгласие за това как да се справят с проблема.
Междувременно популацията на козите е нараснала пет пъти до приблизително 75 000 към края на 90-те години. Някои части от острова буквално са изядени от тях.
Оттогава броят на козите е спаднал до под 50 000, тъй като им остава малко за паша. Това обаче е поставило острова в капан. Повечето от козите са недохранени и прекалено слаби, за да се използват за месо, фуражите за животни са твърде скъпи, за да се поддържа устойчив бизнес и голяма част от почвата е прекалено изтощена, за да се развиват дърветата.
В същото време цените на вълна, кожа, месо и мляко са спаднали, което кара стопаните на Самотраки да стават все по-отчаяни.
Янис Вавурас, фермер второ поколение, отглеждащ кози, казва, че много земеделски стопани имат малко алтернативи.
"Повечето от нас са готови да се откажат. Ако имах друга работа, бих изостави козите", казва той.
Стадата нарастват поради субсидиите от Европейския съюз, в рамките на система, която според критиците е лошо следено и липсва дългосрочно планиране. И вече може да се наложи да бъде преосмислена, тъй като намаляването на добитъка изглежда неизбежно, заедно с границите на паша.
Козите превъзхождат 15 пъти човешките обитатели и превръщат участъци от Самотраки в лунен пейзаж. След десетилетия на опити да намерят решение, експерти и местни жители работят заедно, за да намерят съвременно решение за спасение на екологията и икономиката на острова.
Полудиви, козите се скитат из острова, който е приблизително три пъти по-голям от Манхатън, и могат да бъдат забелязани на покривите, дърветата или отгоре на колите, докато търсят нещо за хапване. Неконтролираното им прекомерно нарастване причинява ерозия на ниво криза.
Проливните дъждове преди две години пометоха кметството на острова и разбиха пътищата му. Не бяха останали дървета или растителност по стръмните, изядени от кози хълмове, за да се спре калта, причинена от потока.
"Няма големи дървета, които да задържат почвата. И това е голям проблем, както финансов, така и реален, защото (калта) ще слезе върху главите ни", казва Джордж Маскалидис, който помага за ръководството на екологичната група "Устойчив Самотраки".
Самотраки, в северно Егейско море, е на два часа път с ферибот на юг от Александруполис, гръцки град в близост до границата на страната с Турция.
Със само 3 000 жители и труднодостъпен, островът до голяма степен е пропуснал туристическия бум на Гърция. Планинските кози тук са много и въпреки опитите в продължение на три десетилетия, на регионалните власти е трудно да се постигнат съгласие за това как да се справят с проблема.
Междувременно популацията на козите е нараснала пет пъти до приблизително 75 000 към края на 90-те години. Някои части от острова буквално са изядени от тях.
Оттогава броят на козите е спаднал до под 50 000, тъй като им остава малко за паша. Това обаче е поставило острова в капан. Повечето от козите са недохранени и прекалено слаби, за да се използват за месо, фуражите за животни са твърде скъпи, за да се поддържа устойчив бизнес и голяма част от почвата е прекалено изтощена, за да се развиват дърветата.
В същото време цените на вълна, кожа, месо и мляко са спаднали, което кара стопаните на Самотраки да стават все по-отчаяни.
Янис Вавурас, фермер второ поколение, отглеждащ кози, казва, че много земеделски стопани имат малко алтернативи.
"Повечето от нас са готови да се откажат. Ако имах друга работа, бих изостави козите", казва той.
Стадата нарастват поради субсидиите от Европейския съюз, в рамките на система, която според критиците е лошо следено и липсва дългосрочно планиране. И вече може да се наложи да бъде преосмислена, тъй като намаляването на добитъка изглежда неизбежно, заедно с границите на паша.
Но тази корекция не трябва да е болезнена, поне според жителката на острова Карлота Маранон, испански адвокат, заселил се тук преди десетилетие. Тя оглавява инициативата за устойчиво развитие, която цели да облекчи дълбоко вкорененото недоверие на островитяните към решенията от континенталната част или отвъд нея.
Екологичната група е работила с чуждестранни изследователи и е помогнала за създаването на приложение за управление на стада, наред с много други пилотни проекти за справяне с проблема. Независими животновъди дори са се присъединили към нова кооперация, за да се опитат да обединят ресурси и да създадат марка за острова.
„Възможно е да се правят нещата по по-устойчив начин“, казва Маранон. "Това може да означава по-малко кози, но всъщност може да се отрази по-добре на фермерите."
Съществуването на тясно сплетена общност, според нея, също ще помогне.
"Всички тук са свързани с пастирите по някакъв начин, така че този въпрос засяга всички. За да живеете от земята, трябва да я поддържате жива", казва тя.
"Всички тук са свързани с пастирите по някакъв начин, така че този въпрос засяга всички. За да живеете от земята, трябва да я поддържате жива", казва тя.
