Дигиталните бедствия – новите заплахи за националната сигурност
В Плана за възстановяване на България са заложени близо 200 млн. лв. за Интегрирана национална система за киберсигурност
Бедствията и заплахите за държавите се развиват в синхрон с еволюцията на обществото. Затова и днес националната сигурност далеч не се изчерпва с физическата защита и все по-често опира до дигиталната среда, в която хората присъстват по всевъзможни начини. България не е изключение от тази тенденция – потвърждават го както гръмките киберинциденти (например тези с НАП, Търговския регистър и Преброяване 2021), така и планираните инвестиции за стотици милиони лева.
„Загрижени сме за нарастването на кибератаките затова сме направили актуализация на Националната стратегия по киберсигурността“, коментира председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ Красимир Симонски по време на конференцията за киберсигурност InfoSec SEE 2021.
Той изнесе статистика, според която през септември 2021 г. атаките от българското интернет пространство са скочили два пъти в сравнение с август – от 831 966 на 1 680 932 броя.
Основните атаки през последната година са измами (40%) и злонамерен код (49.5%), като за последните четири години намалява делът на DDoS атаките – от близо 20% през 2018 г. на 1.3% през 2021 г. Но проблемът остава, както се видя с Националната кампанията за преброяване на НСИ“, коментира Симонски.
Случаят с Преброяване 2021 е само една илюстрация за уязвимостта на държавата, макар и в случая да не се стигна до по-сериозен пробив. Затова пък преди две години в интернет бяха разпространени личните данни на няколко милиони граждани след атаката срещу системи на Националната агенция за приходите – случай, който световни наблюдатели и медии окачествиха като „хакване на цяла държава“.
Подобни инциденти застрашават националната сигурност, а въпросът за IT защитата придобива геополитически характер. САЩ например подеха кампания в областта на 5G мрежите, настоявайки международните им партньори да изключат съмнителното китайско оборудване. Така преди година България се присъедини към инициативата на Вашингтон „Чиста мрежа“.
Всичко това само идва да покаже значението на технологиите за дипломатическите отношения и това, че за да си надежден партньор на международната сцена днес, е важно да гарантираш IT сигурността на комуникациите.
Затова не е случайно, че инвестициите на държавно ниво растат. Красимир Симонски изтъкна, че България е предвидила да вложи десетки милиони в създаването на Интегрирана национална система за киберсигурност. Тя е заложена и в Плана за възстановяване и устойчивост, по който Европейската комисия ще отпусне на страната ни над 12 млрд. лв. От тях за въпросната система за киберсигурност са предвидени общо 197 млн. лв. – 164.2 млн. лв. по Механизма на ЕК и близо 32.8 млн. държавно финансиране. Като част от системата ще бъде изграден Национален център за киберсигурност и надграждане на мрежата за мониторинг на българското киберпространство.
Темата за киберсигурността като част от националната сигурност, както и много други въпроси в сферата, са повод експерти от цял свят да се съберат за 13-и път на конференцията InfoSec SEE, организирана от КОМПЮТЪР 2000 България.