Дигиталните технологии – стълба към небесата за банките
Трансформацията на финансовите институции ще им донесе повече ефективност и достъп до глобалния пазар

© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 4 мин.
През 1971 г. Led Zeppelin пуска четвъртия си албум, част от който е и емблематичната „Stairway to Heaven” (в превод „Стълба към Рая“), станала една от най-влиятелните песни за всички времена. На бандата ѝ отнема време, докато се превърне в рок религия, но днес тя се счита за една от най-легендарните групи в музикалния свят, а споменатото по-горе парче е сред най-гръмко отекналите стъпки към върха.
Телепортирайки се в днешно време и то в далеч по-строгия и консервативен финансов сектор, възниква любопитна аналогия. Има ли и кое е онова нещо, което може да изведе банките до небесата? И не са ли това дигиталните технологии, се питат мнозина.
Телепортирайки се в днешно време и то в далеч по-строгия и консервативен финансов сектор, възниква любопитна аналогия. Има ли и кое е онова нещо, което може да изведе банките до небесата? И не са ли това дигиталните технологии, се питат мнозина.
Еднозначен отговор няма, но със сигурност цифровизацията е не просто правилният, а е и неизбежният път пред тези организации, водещи началото си отпреди няколко хилядолетия - още в древен Вавилон. Тази посока на развитие е вече поета – къде с по-бавни, къде с по-бързи темпове, и промяната е необратима. Около това мнение се обединиха участниците във „Финансов форум иновации“, който се проведе в сряда.
„Банките са разбрали, че трябва да се дигитализират и ако някои сега си задават въпроса дали трябва, или не, то те са драстично закъснели“, отбеляза Кристоф де Мил, изпълнителен директор „Финанси“ - ОББ, иновационен лидер на KBC Груп в България.
Основните причини, според Питър Барон, изпълнителен директор на TBIF Financial Services, са няколко. Това ще доведе, първо, до повече ефективност и ефикасност. Второ, ще даде на банките възможност за мащабиране, т.е. да разгърнат дейността си отвъд локалното и да стъпят на множество световни пазари. Той даде пример с норвежката дигитална банка Monobank, която стартира дейност преди едва 4 години, а днес вече присъства на седем пазара.
Третата причина, според Питър Барон, е свързана с клиентското преживяване. Днешните млади, казва той, се концентрират върху лесните процеси и не търпят трудните и времеемки такива, затова и дигиталното пространство им носи удовлетворение.
Тенденциите
Към днешна дата посещението във физически обекти се редуцира постоянно за сметка на ръста на онлайн банкирането. Ръстът при нови вид идва най-вече от мобилното, а не толкова от уеб. Любопитна е и прогнозата, че там, където уеб банкирането все още не е достатъчно добре развито, мобилното ще се развие много бързи и ще го измести.
Тенденцията е за бавен ръст на уеб банкирането и стремглав такъв на мобилното, като това важи както за пазари с развити дигитални канали, така и за такива, където тепърва ще се развиват, както е в България“, коментира Валерия Панайотова, която представи проучване на Finalta, част от McKinsey. По думите ѝ най-напредничавите банки първо развиват мобилното си банкиране и след това го пригаждат към всички други видове.
„Преди 15 години мобилното банкиране не можеше да съществува технически“, обръща внимание Георги Заманов, главен изпълнителен директор на Алианц Банк България. „Колко от нас могат да отговорят къде ще банкирането след 15 г.”, възкликва още той и добавя, че вече говорим за промени не за години, а за месеци. Чатботове, изкуствен интелект, блокчейн са сред водещите технологии, които движат технологичното развитие в процеса на дигитализация на банките.
Що се отнася до България и нейното място в развитието на финтех, тя има най-големият такъв сектор в Източна Европа, каза Филип Генов, основател и изпълнителен директор на Sophia Lab. По негови думи, 30% от финансовите иновации в развитата част на Африка се правят именно у нас, а финтех секторът генерира почти 60% от технологичните новости в страната.
Отвъд технологията
Банките не са сами в своята вселена, където упорито навлизат нови играчи в лицето на финтех компаниите. „Винтех компании са наши конкуренти, но и партньори“, смята Кристоф де Мил и обяснява, че с тяхна помощ секторът се развива.
Той коментира още, че една банка не може да дигитализира глупави и непривлекателни процеси. „Първо трябва да се подобрят продуктите в традиционния банков свят и след това да се пристъпи към тяхната цифровизация. Това предполага сериозна работа и задачата на банките става много сложна”, казва още той. Де Мил дава пример с IT системите, които се ползват в момента, като счетоводните например. Те не са гъвкави и не са в крак с днешния свят, така че трябва да се обновят и да се модернизират в синхрон с AI и блокчейн, смята той, насочвайки вниманието и към най-важния актив в дигиталния свят, данните.
Еволюцията на екосистемата обаче е дълбоко свързана и с хората. Обръщайки внимание на развитието на изкуствения интелект, Левон Хампарцумян изтъква, че в бъдеще ще има дефицит на естествен интелект. Според него ако от уравнението се махнат технологиите, същността на банкирането всъщност не се е променила особено през последните 200 години. Затова ако „искаме да се променим отвътре, трябва да анализираме от какви хора имаме нужда, а именно от специалисти с нов профил“, смята Кристоф де Мил. Той е категоричен, че новостите и революцията трябва да бъдат подплатени от инвестиции в кадри.
Ролята на клиента
Основната цел на банките в крайна сметка са клиентите. Чрез дигиталните технологии те търсят начин не за нещо друго, а как да задълбочат комуникацията си с потребителите, предоставяйки им персонализирани услуги максимално бързо и лесно. „Трябва да гледаме какво иска клиентите и да влезем в техните обувки“, коментира Бент Йендем, изпълнителен директор на Monobank. Той дава пример с тийнейджърите, които все по-рядко използват познатата на по-възрастните Facebook и предпочитат Snapchat например.
За българските потребители обаче е характерно, че възприемат по-бавно иновациите. Те все още използват в голяма степен физически клонове на банки и плахо посягат към мобилните иновации в сферата. Според някои това е свързано и с въпроса за сигурността на операциите, което означава, че има нужда и от повече образованост по темата. „Ние трябва да сме готови, но и клиентите трябва бъдат“, заключи Севдалина Василева, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка.