Днес почитаме Св. Силвестър и Св. Серафим

На 2 януари православната църква отбелязва деня на свети Силвестър. Празникът е известен още като Карамановден, Волски празник, Риначовден и Силвестри. Свързан е с обичая Полазване. Честваме и св. Серафим Саровски Чудотворец. Именници днес са Пламен, Пламена, Силвия, Силвестър, Серафим, Огнян и Горан.

Свети Серафим е роден през 1754 г. в град Курск. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител. Канонизиран е за светец през 1903 г. и е сред най-почитаните руски светци.

Силвестър I бил римски папа в периода януари 314 – 31 декември 335 г. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа. През неговото светителство били проведени най-важните реформи на Константин Велики за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на църквата. Чрез своите пратеници св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година.

Смята се, че той е свещеникът, който кръщава официално император Константин І Велики. С името му се свързва и едно интересно предание: магьосникът Замврий умъртвява вол, като му прошепва името на някакъв бог. Силвестър заявил, че единствено Бог може да дава и отнема живот и заповядал на магьосника да се помоли за спасяването на животното. Със своите молитви Замврий не успява, но св.Силвестър уповавайки се на вярата си, му връща живота. Затова той се смята за покровител на животните и най-вече на едрия рогат добитък.

И на този ден като на Игнажден се вярва, че какъвто човек пръв ти влезе в къщата, добър или лош, здрав или болнав, богат или беден - такава ще е годината.

Обичаят има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият й да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанин, на когото са ринали. На този ден на трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.