До 554 лева средна пенсия от универсален фонд

554,37 лв. може да достигне средната първоначална пожизнена пенсия, изплащана от универсален пенсионен фонд, става ясно от представените прогнози на бившия управител на Националния осигурителен институт (НОИ) Йордан Христосков.

Тази сума се отнася за мъж, започнал осигуряването си с началото на работа на втория стълб в пенсионноосигурителната ни система и пенсионирал се след 40 години трудов стаж, през 2042 г. Човек с този профил ще има натрупани средно по личната си партида над 80,3 хиляди лева. Жена, започнала осигуряването си в УПФ по същото време и пенсионирала се след 37 години, ще може да разчита средно на първоначална пенсия от 349,59 лв. Тя ще има среден баланс по партида, при пенсионирането си от 63 хиляди лева.

Изчисленията са направени на база очакван среден период за получаване на пенсия по това време от близо 16 години за мъжете и 20 години и половина за жените (по биометрични таблици за смъртност, публикувани от Комисията за финансов надзор).

Ако мъж, роден през 1960 г., който е и първият набор в обхвата на допълнителното задължително пенсионно осигуряване и първият, който ще получава пенсия от УПФ, се пенсионира след 23 години, през 2025 г., той ще получава средно 127,25 лв. първоначална пожизнена пенсия и ще има 18 447 лв. натрупана сума по лична партида. За жена, пенсионираща се през 2023 г. средната стойност е 81,89 лв., а натрупаната сума – 14 765 лв.

Първоначалната отпусната пенсия от УПФ ще се увеличава постоянно, според актюерска техническа лихва. Представители пенсионните дружества посочиха по време на семинар по темата, че дори и днес има лични партиди с натрупани над 60 хиляди лева. По данни на Комисията за финансов надзор, 3,421 млн. са осигурените в УПФ лица, а средната стойност на партидите към края на 2014 г. е 1939 лв. Тя обаче се занижава значително от факта, че всяко лице, осигурявало се дори само за един месец от 2002 г. насам, има собствена партида. Тук се причислява големият брой български емигранти. В допълнение на това, високият дял, по различни оценки, на „сивия сектор“ в икономиката също оказва натиск на средната стойност по партидите, чрез осигуряване под реалния доход или изобщо липса на правоотношение.

Прогнозите са направени при положение, че няма прекъсвания в осигурителния стаж и дължимите социални вноски се изплащат редовно от работодателите. По данни на едно от дружествата, по между 75 и 78% от партидите вноските постъпват регулярно.

При изчисляването е взет реалният среден осигурителен доход за периода 2002 – 2014 г. , а за следващите години е възприето, че той ще нараства средно с 5% годишно. Също така очакваните пенсии се базират на заложеното в Кодекса за социално осигуряване повишаване на вноската, която отива във УПФ от 5 на 7% от 2017 г. Допусканията включват и такса при постъпване на вноската от 5% до края на 2015 г. и намаляването ѝ с 0,5 пр. п. през всяка една от следващите години до достигане на 3%. Доходността, при която са извършени калкулациите, пък е реализираната по данни на КФН до края на 2013 г., а след това е използвана средногодишна от 5,16% (базирана на тази от 2002 до 2014 г.).