Облигациите в основата на нова финансова криза

Сцената е приготвена за следващата финансова криза, която да прекъсне няколкото сравнително спокойни години за пазарите по света, пише Bloomberg. За това предупреждават редица водещи компании, анализиращи финансовата среда.

В основата на евентуалния пореден удар върху пазарите се поставят облигациите, както държавни, така и частни. Предпоставките за това са много и комплексни - от високата волатилност на някои инструменти до евтиния петрол, който застрашава редица икономики и финансовото състояние на компании от сектора. Това може да доведе до проблеми с обслужването на облигационни емисии на държави, чиито бюджети са тясно обвързани със енергийните суровини, както и такива на компании от сектора в цял свят. Корпоративните фалити могат да се окажат значително по-мащабни от предварително прогнозираното и да донесат милиарди загуби за всички участници на пазара, считат анализатори на UBS.

 „С нарастването на пазарните шокове, считаме, че вероятността за „инцидент“ се увеличава. Общата среда за рискови активи и в частност дългови се влошава“, посочва Invesco в своята февруарска прогноза за инструментите с фиксиран доход.

В същото време, Европейската централна банка поведе депозитната лихва към отрицателни нива и обяви програма за изкупуване на активи, а Фед обмисля да се раздели с почти нулеви лихви, започнала още от 2008 г. Мнозинството от полисимейкърите във Федералния резерв възприемат като неизбежно покачването, стана ясно от наскоро публикувания протокол от последното заседание на Федералната комисия за отворен пазар.

Тази ситуация създава определени нагласи сред инвеститорите и прави търговията изключително чувствителна към малки промени в очакваната доходност, което предполага значителни отклонения в цените на дълговите инструменти, правейки ги много рисков клас активи. По оценки на Banc of America Merrill Lynch, измерителят за очакваните промени в доходността по краткосрочните американски ценни книжа се е повишил с около 40% само за една година.

Има и още един фактор, който допълва и досега мрачната перспектива. Структурата на облигационните пазари се е променила значително  през изминалите години. Експертите на UBS изразяват опасенията си от това кой всъщност е закупил продадените трилиони долари дълг през последните шест години.

В опит да овладеят банковата криза, регулатори по цял свят принудиха банките да се разделят с голяма част от рисковите си позиции и инструменти в спектъра на спекулативна инвестиционна оценка. Кредитните институции се разделиха с такива активи за около 800 млрд. долара.

Тази сума обаче е далеч по-малка от стойността на придобитите от разнообразни инвестиционни компании, взаимни фондове и застрахователи. Само от 2008 г. насам те са увеличили притежаваните облигации с по-висок риск с 65% до 5,1 трилиона долара. Концентрацията им оформя своеобразен балон на облигационни фондове, което дори да не е толкова опасно, колкото при банките, все пак притежава силата, при рязка негативна промяна в цените, да предизвика опустошение на финансовите пазари в цялост.