Доклад за управлението на COVID кризата разкри пълен хаос

Решенията на предишното правителството са следвали единствено политико-популистка цели, довели до огромна смъртност

Доклад за управлението на COVID кризата разкри пълен хаос

Снимка: Красимир Свраков

4235 ~ 3 мин. четене
Глория Христова Автор: Глория Христова

Управлението на пандемията не е адекватно. Мерките, които са предприети здравните власти по време на предишното правителство, са по-скоро политически, а не медицински. Те не предотвратяват настъпването на събитията, а по-скоро ги следват. Това са част от заключенията в доклада за здравното обслужване на населението по време на пандемията, изготвен Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и представен днес от неговия директор доц. Христо Хинков. Документът е изготвен по настояване на служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров.

Припомняме, че двете най-тежки вълни на пандемията – от есента на 2020 г. и пролетта на 2021 г. – се управляваха от бившия здравен министър проф. Костадин Ангелов. В края на мандата на правителството на ГЕРБ той няколко пъти публично заяви, принуден от необходимостта да обясни закриването на Националния оперативен щаб, че само той носи отговорност за управлението на кризата. Той подписваше всяка заповед за управлението на кризата, по предложение на държавния главен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. НОЩ е бил само консултативен орган.

Сега докладът потвърждава публичните глобални данни, че България е на едно от челните места в Европа и света по смъртност, а причините за това са няколко – възраст, болести, свързани с кръвообращението, мозъчно-съдови болести. ПО време на двете COVID вълни страната ни почти постоянно беше или на първо, или на второ място по смъртност като дял от населението.

През 2020 г. средната продължителност на живота намалява с 1.5 години. Ние сме със 6 години по-малък показател от държавите в ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота през последните 7 години", коментира Хинков.

Именно тези факти са допринесли и за високата смъртност по време на пандемията. По думите на Хинков българският народ е болен, което успоредно с нарастващата възраст се оказва голямо предизвикателство за здравната система. В периода 1 март 2020 г. – 31 май 2021 г. в България са починали 166 050 души. 78% от всички починали са на възраст между 60 и 89 години. "Това е таргетната група на COVID-19", коментира Хинков.

Високата смъртност означава, че явно здравната ни система не е могла да се справи.“

По заболеваемост страната се нарежда на 21 място в ЕС, но по смъртност – на 3-то. Хипотезите за това са три – има уникален фактор, който още не е открит. Втората хипотеза, която по думите на Хинков е най-вероятна, е че здравната система се е справила лошо с пандемията. Третата хипотеза е свързана с голяма група от хора, които не са потърсили лекарска помощ и са починали в домовете си.

По отношение на лабораториите и направените тестове, Хинков посочи, че в началото на пандемията броят им е бил твърде малък. Броят на тестовете също. При втората вълна направените PCR тестове се увеличават многократно спрямо броя на заразените, което показва, че изследванията се увеличават.

Това е важен показател, защото липсата на изследвания дава неясна картина и не може да даде основа за управленски решения, основани на доказателства“, коментира Хинков.

Броят на хоспитализираните е голям. По думите на Хинков 28% от общият брой хоспитализирани са били с коронавирус, което прави всеки трети хоспитализиран болен с COVID-19. В същото време разкритите интензивни легла са на последващ етап, а не преди повишението на заболелите.

Болниците са влезли в пандемията с много сериозни недостатъци, сред които е и липсата на кислород.“  

Докладът сочи, че финансовата помощ към здравната система е постъпила през ноември, което е твърде късно, коментира Хинков. Анализирани са 125 заповеди, свързани с пандемията, а изводите са, че липсва цялостна концепция за справяне с кризата.

Общо взето стратегията на правителството е да затваря. От икономическа гледна точка не става ясно защо едни сектори са облагодетелствани за сметка на други. Липсват съществени мерки за укрепване на болничната база особено през периода на първия локдаун“, посочи Хинков.

Недоверието във властта се отразява на ваксинационния процес.

По отношение на Националния оперативен щаб, Хинков посочи, че участващите в него са работили наистина интензивно, но неговият състав не е достатъчно професионален, за да взима логични медицински решения. Липсват инфекционисти, вирусолози и епидемиолози.

„Общественото здраве се неглижира от всички до сега“, заяви Хинков, визирайки различните здравни министри от 2009 г. досега. Той посочи, че докладите, които НЦОЗА изготвя, не променят действията на министрите.

Подкрепи Economic.bg