Искате да подобрите паметта си? Ето какво да направите

Паметта може да бъде изключително непостоянна. Независимо дали се опитвате да запомните имената на хора, да си припомните списък с покупки или да се подготвите за важен изпит или интервю за работа, информация, която преди миг е била в съзнанието ви, може внезапно да се изплъзне, пише BBC.

Но има лесен начин да дадете незабавен тласък на паметта си, когато учите нова информация – качете се за няколко минути на велоергометър или излезте на бърза разходка.

Изследванията показват, че можем да подобрим паметта си чрез аеробни упражнения, или кардио.

Отдавна е известно, че физическата активност подобрява когнитивните. Движението подобрява представянето ни при различни задачи и укрепва мозъчните области, уязвими към стареене, като потенциално забавя когнитивния спад.

Но физическите упражнения могат също така да укрепят област от мозъка, важна за паметта – хипокампуса, поради което имат положителен ефект върху запомнянето. Например умереното натоварване няколко пъти седмично е установено, че увеличава размера на хипокампуса. Други изследвания показват, че и времето на упражненията има значение – разходка четири часа след учене може да подобри задържането и последващото извличане на информация в сравнение с упражнения веднага след това. За сравнение, разтягащите упражнения не дават подобен ефект върху паметта.

Досега за учените беше трудно да разберат процесите, които стоят зад това. Ново изследване има за цел да изясни именно това.

Уникална възможност

Невроучени „надникнали“ в мозъците на 14 души непосредствено след физическо натоварване и наблюдавали кратки изблици на електрическа активност, преминаваща между мозъчните клетки – невроните, които са известни с ролята си в консолидирането на спомените.

Тези „мозъчни вълни“ представляват явление, при което много неврони се активират едновременно“, обяснява Мишел Вос, невроучен от Университета на Айова, която ръководи изследването.

Те играят ключова роля в начина, по който мозъкът „опакова“ и съхранява спомени по време на сън и периоди на спокойна почивка.

Екипът проследил мозъчната активност на участниците, за да установи какво се случва след кратък период на физическо натоварване. Установено било, че след упражнения се наблюдава увеличаване на тези „вълни“ в хипокампуса, както и в други свързани с него области. Изследователите смятат, че това подпомага консолидирането на спомените.

Тези импулси също така бяха по-прецизно синхронизирани с невронната активност в останалата част от мозъка“, казва Вос.

Екипът ѝ работи съвместно с неврохирурзи, които наблюдават електрическата активност при пациенти, подложени на оценка за операция при епилепсия. При тези пациенти временно били имплантирани електроди в мозъка, което позволило да се наблюдава активността преди и след упражнения на велоергометър. Въпреки че участниците не са извършвали задачи за учене в рамките на изследването, предишни проучвания предполагат, че тези „вълни“ може да са ключов механизъм за затвърждаване на спомените.

Това ни дава уникална възможност да разберем как работи човешкият мозък чрез директни измервания на електрическите сигнали – основната „валута“ на мозъчната дейност“, казва Вос.

Тези вълни възникват твърде бързо, за да бъдат уловени чрез стандартни мозъчни сканирания, което прави това изследване първото, което показва пряко как упражненията влияят върху електрическата активност на мозъка.

Според нея тази синхронизация може да даде биологично обяснение защо хората често запомнят по-добре информация, ако спортуват скоро след ученето. И е достатъчен само кратък период на активност, за да се увеличат тези мозъчни вълни – което показва, че дори кратките физически натоварвания могат да бъдат полезни за паметта.

Вос се надява, че това изследване ще помогне да се преосмислят посланията за общественото здраве относно физическата активност и ще ни накара да погледнем по нов начин на стареенето – особено като се има предвид, че укрепването на зоните, свързани с паметта, може да помогне за предпазване на мозъка от когнитивен спад.

И още ползи

В същото време знаем, че редовните кратки периоди на активност носят и редица други ползи за мозъка и тялото. Изследвания показват, че една тренировка може да подобри концентрацията за до 2 часа след това, както и незабавно да повиши нивата на „хормона на доброто настроение“ допамин. Друго скорошно проучване установява, че колкото повече тренираме и колкото по-добра физическа форма имаме, толкова по-голяма полза получава мозъкът след всяка отделна тренировка. Всяка физическа активност е полезна, но новото изследване показва, че ползите за мозъка нарастват с повишаването на активността.

Това се случва, защото по-добрата сърдечно-съдова форма и по-голямата мускулна маса позволяват на организма да произвежда повече от протеин, жизненоважен за създаването на нови връзки в мозъка – мозъчно-деривиран невротрофичен фактор (BDNF).

Има причина да останем активни, защото с времето ще извличаме все по-голяма полза всеки път. Ако се придържате към тренировките в продължение на шест седмици, ще получавате още по-големи ползи от всяка следваща сесия“, казва Фламиния Ронка, изследовател по физиология на упражненията в Университетския колеж в Лондон, Великобритания, която ръководи изследването.