Как да управляваме времето пред екран на децата си?
Прекарването на много време пред екран може да има негативни последици за социалното, емоционалното, езиковото и мозъчното развитие на децата
© ECONOMIC.BG / Pixabay
Родителите трябва да се стремят към не повече от един час екранно време на ден за деца под 5-годишна възраст, препоръчва нов доклад на Министерството на образованието на Великобритания, пише BBC. При по-малките до две години пък съветът е изцяло да се избягват екранни, освен ако няма съвместна, интерактивна употреба.
Какво представлява терминът „екранно време“? Той включва използването на всякакви екрани, включително компютри, таблети, мобилни телефони и телевизори. И за много родители, които се опитват да балансират работа, домакински задължения и гледане на деца, тяхното иползване е изкушаващо, но то може да има негативни последици за подрастващите.
Как тогава да управляваме екранното време на децата и кои са правилните стъпки?
Личен пример
Според препоръките родителите трябва да дават личен пример, тъй като мозъците на децата са „като гъби – те ще копират навиците ви при използване на екрани“. Това става, като самият родител започне да полага усилия да остави телефона си настрана възможно най-често.
Правилото важи особено при хранене или преди лягане. Например:
При хранене - екраните може да се заменят с фонова музика, разговори, рисуване или друго;
Преди лягане - четене на приказки или отново лек разговор.
Още един съвет е да се отнасяте към децата като към партньори в разговор – дори когато са бебета", казва Даниел Матюс, професор по психология в Университета в Шефилд.
По думите ѝ, забавянето на темпото помага на най-малките да се включат в разговора, което пък помага за тяхното развитие. Това може да стане по време на разходка или дори когато се вършат домашни задължения.
Родителите трябва да бъдат реалистични и да използват собствената си преценка, когато решават какъв вид екранно време да позволят, но съвместното гледане и обсъждането му е ясно по-добро от самостоятелното гледане", добавя Матюс.
Много смартфони, включително модели на Apple и Android, имат набор от инструменти, които могат да помогнат за намаляване на екранното време – включително таймери и PIN кодове за ограничаване на използването на определени приложения. Активността в приложения и уебсайтове също може да бъде проследявана.
Последиците за децата
Оказва се, че прекарването на много време пред екран може да има негативни последици за социалното, емоционалното, езиковото и мозъчното развитие, съня, зрението и здравословното тегло.
Децата усвояват най-важните си умения още през първата година от живота, което прави този период особено важен за получаването на максимално много взаимодействие с хора.
Друго правителствено изследване „Децата на 2020-те“, публикувано по-рано тази година, показва, че децата с най-високо екранно време – около пет часа на ден – могат да използват значително по-малко думи в сравнение с тези, които гледат около 44 минути дневно.
Откъсването от свързания свят, за да общувате с децата си, може да бъде полезно и за собственото ви психично здраве", казва и казва проф. Сам Уос от Института за науката за ранните години към Университета на Източен Лондон.
Доказателствата показват, че забавянето до темпото на малко дете – дори само за няколко минути – може да помогне и на възрастните да се регулират. Прекарването на време пред екрана с възрастен обаче се свързва с по-добро когнитивно развитие в сравнение със самостоятелната употреба.
Всичко е въпрос на баланс. Знаем, че прекомерното заседнало време пред екран може да има негативен ефект върху развитието на децата“, казва логопедът Джанет Купър.
По думите ѝ, когато на едно дете се говори индивидуално, показват му се интересни неща и му се обяснява, то помага на мозъка да развие вградената си „система за търсене“, която ги кара да изследват и да се възползват максимално от света около тях. Тази система е ключова за мотивацията на децата и тяхното желание да изследват.
Екранното време трябва да подкрепя, а не да заменя връзката, разговора и играта", според Кейт Мортън, старши ръководител по възлагането на съдържание за CBeebies.
Тя казва, че новите препоръки отразяват „това, което много семейства вече знаят – че не става дума за съвършенство, а за информирани избори, които работят за тях“.
Екранното време винаги ли е вредно?
Проф. Паско Фиърън, който е участвал в изготвянето на правителствените препоръки, казва, че комисията не е искала да създаде впечатлението, че „екраните винаги са нещо лошо“.
Много малки или умерени количества екранно време, особено за деца над две години, не изглежда да са вредни“, казва той.
Проф. Фиърън, професор по развойна психопатология в Университетския колеж в Лондон, добавя, че има „някои доказателства, че определени видове съдържание на екран могат да бъдат полезни“ за детското развитие. Той дава пример с детското предаване „Улица Сезам“, което е „създадено с ясна образователна цел“, като добавя, че има данни, че програмата може да „подобри ранното обучение и усвояването на езика“.
Проф. Фиърън, който ръководи изследването „Децата на 2020-те“, подчертава „необходимостта от нюанси“ и казва, че препоръките не са замислени като строги правила. „Нуждите и особеностите на всяко дете са различни“, казва той.
Какво съдържание да изберете
Министерството на образованието препоръчва видеосъдържанието и телевизионните предавания за деца под пет години да бъдат:
- С бавно темпо;
- Прости;
- Повтарящи се;
- Създадени специално за тяхната възрастова група;
- Да имат ясна структура на историята и послание – например начало, среда и край.
Бързото съдържание се определя като „прекалено стимулиращи видеа в стил социални мрежи“ в правителствените насоки. Уос казва, че този тип съдържание предизвиква реакция „бий се или бягай“ в мозъка на детето.
Ако информацията идва твърде бързо, се активира т.нар. стресова система ‘бий се или бягай’, при която сърдечният ритъм се ускорява и се освобождава повече енергия към мускулите“, казва Уос.
Насоките са първият практически съвет, основан на доказателства, издаден от правителството, но министрите заявяват, че ще бъдат преразглеждани с натрупването на нови данни.
„Това все още е сравнително неизследвана област в много отношения и сме възприели предпазлив подход“, казва министърът на образованието на страната Бриджит Филипсън.