Откриваме новите лица на българския бизнес

Г-н Георгиев, откога съществува Фондация „Каузи“ и каква е нейната водеща цел?

Фондация Каузи е регистрирана през 2009 г. и работи за създаване на бизнес и гражданско общество, които си взаимодействат и се развиват устойчиво от активни, конкурентоспособни, отговорни и достойни хора. В тази връзка всички наши дейности са насочени към младия човек, към формиране на неговия мироглед, ценностна система, осмисляне на живота и талантите му. 

Ние работим „на терен“, т.е. в училището, в университета, в квартала. След пет години вече мога да споделя, че работата ни се познава както от младежите, така и от заинтересованите страни – училищата, фондове за рисков капитал, стартъп организации, публични институции. Ето защо от следващата година ще разширим дейността си и ще стартираме работа в още 3 региона – югозападен (Благоевград, Дупница, Кюстендил), Хасково и Русе. Така ще можем да намерим новите лица на българския бизнес още в началото на техния път.

Разкажете повече за инициативите, които предлагате на младежите. От какви условия и програми могат да се възползват те?

Ние работим с младежите в две основни направления – кариерно ориентиране/развитие и предприемачество. В екипа на фондацията има експерти по социална интеграция, човешки ресурси, бизнес и социално управление, финанси, връзки с обществеността. Почти всеки млад човек има собствен профил, което описва талантите, интересите и идеите му. Това е основата, върху която градим неговата кариера или бизнес/социално начинание.

Какво представляват безплатните обучения по бизнес планиране и какво предлагат те на младите предприемачи?

Всяка година провеждаме пълен цикъл на подготовка – срещаме се с младежи от целия регион, за да ги опознаем, мотивираме и пробудим интереса им към предприемачеството. Следват няколко специализирани обучения, но най-дълъг е периода на консултации за разработване на собствените им идеи – между два и четири месеца. Участието им в Младежката предприемаческа борса е крайъгълен камък за тяхната мотивация и отдаденост на идеята. Защото когато се убедиш, че реален инвеститор се интересува от теб, ти започваш да вярваш много повече в себе си. 

Според Вас върви ли в правилна посока българското предприемачество и какво се е изменило в последните 5 години?

Да, убеден съм в това. Вече имаме реално изградена предприемаческа екосистема. Както на национално, така и на местно ниво. В представеното от нас проучване стана ясно, че всеки от споменатите райони има всичко необходимо – специализирано обучение в училищата, работещи на терен стартъп организации, бизнес инкубатори, университетски клубове, местни търговски камари. Онова, което тепърва ще изграждаме, е връзката помежду им и синхронизирана работа, която да повиши общата ни ефективност и да дава повече успешни резултати.   

Събитието „Младежка предприемаческа борса“ се провежда за 5-а поредна година. Средно колко от представените проекти от млади предприемачи са получили кредит от компании? Има ли примери за успешно развил се бизнес план, стартирал от вашата фондация?

Обичайно от 15 представени проекти, над 70% срещат своя инвеститор на Борсата. Тази година имаме 100% успеваемост. От младия предприемач, обаче, зависи дали той ще разработи тази връзка, дали ще се възползва от направеното му предложение. Практиката ни досега сочи, че всяка година имаме между 2-4 реализирани идеи. Такива успешни бизнеси са лаборатория за отопластика, ветеринарни кабинети, студио за тониране на бои, няколко фондации за хора с увреждания с разнообразни дейности – театър, спорт, регионално развитие.  

Кое е най-голямото премеждие пред един млад, амбициозен и предприемчив човек, решил да развива идеите си в България?

Да опознае реалността и да намери своето място в нея. Рядко семейството и медиите създават реални очаквания за това какво ще бъде бъдещето на този млад човек. Образователната система също не е адекватна на пазарните и обществени реалности. Дори и да има активни родители и учители, те са единици. Ето защо младият човек се загубва. Той се чувства не на място, без разбиране и подкрепа. И, съответно, тръгва по лесния път – „ще замина в чужбина“, ще „потърся човека“, „животът не струва“, „тук нищо не работи както трябва“.

Какво е нужно да се предприеме, за да се редуцира високият процент младежка безработица у нас?

За мен стъпките са очевидни, но ние рядко си задаваме правилните въпроси. Т. нар. поколение Y поставя свободата като своя основна ценност. Ако мога да цитирам едно американско проучване, повече от 90% от младежите, родени след 90-та година приемат, че предприемачеството е състояние на ума, а не основаване на фирма. Тяхната психология е различна. Те работят само онова, което им харесва, на всяко място, по всяко време, и … пътуват, докато работят. 

Затова ние се концентрираме върху всеки отделен човек, без калъп и „масово производство“. Допълваме образователната система като чертаем индивидуалното бъдеще на всеки желаещ. От младия човек се очаква единствено да бъде автентичен (не да позира или да се преструва)и да иска да направи нещо полезно със себе си.