„Досиетата Uber“: Макрон и еврокомисар са подкрепяли растежа на стартъпа

Хиляди изтекли файлове разкриха как компанията за споделени превози Uber е заобикаляла закона и е ухажвала висши политици, като Еманюел Макрон и бившия еврокомисар Нели Крус, за да си проправи агресивно път към пазара. Безмилостните бизнес методи на мениджмънта не са новина, но т.н. „Досиета Uber“ за първи път хвърлят светлина върху случилото се отвътре. Те бяха изпратени до британския всекидневник The Guardian и споделени с Международния консорциум на разследващите журналисти и редица медийни организации.

Досиетата включват набор от над 124 хил. файла, в това число 83 000 имейла и 1000 други записа, включително на разговори. Информацията обхваща периода от 2013 до 2017 г., което съвпада с управлението на основателя на компанията – опозореният Травис Каланик.

Uber настоява, че нейното „минало поведение не е било в съответствие с настоящите ценности“ и днес е „различна компания“.

През последните години тя се управлява от Дара Косровшахи, който успя да трансформира и реформира Uber.

„Досиетата Uber“ накратко

Досиетата разкриват как срещу 90 млн. долара годишно, харчени за лобизъм и връзки с обществеността, са привлечени приятелски настроени политици, за да помагат на компанията в разбиването на традиционната таксиметрова индустрия в Европа.

Докато френските таксиметрови шофьори понякога организираха бурни протести по улиците срещу Uber, Еманюел Макрон, сега президент на страната, тогава е обещавал на противоречивия Травис Каланик, че ще реформира законите в полза на неговата компания.

Става ясно и как бившият еврокомисар по цифровите технологии Нели Крус е водила разговори за присъединяването си към Uber още преди края на мандата си в Брюксел. Междувременно тайно е лобирала в полза на фирмата, потенциално нарушавайки етичните правила на ЕС.

По онова време Uber бе не само една от най-бързо развиващите се компании в света, но и една от най-противоречивите – преследвана от съдебни дела, обвинения в сексуален тормоз и скандали с изтичане на данни.

Всичко това доведе до изгонването на основателя Травис Каланик през 2017 г.

Наследникът му Дара Косровшахи бе натоварен със задачата „да трансформира всеки аспект от начина, по който Uber оперира“. Той стои зад внедряването на „строгия контрол и съответствие, необходими за работа като публична компания“.

„Зрелищна“ помощ от Макрон

Париж бе мястото, откъдето Uber стартира дейността си в Европа. Компанията срещна твърда съпротива от страна на таксиметровата индустрия, която кулминира в бурни протести по улиците.

Амбициозният бивш банкер, току-що назначен за министър на икономиката – Еманюел Макрон – обаче има желание да помогне. През лятото на 2014 г. той гледа на Uber като на източник на растеж и нови работни места.

През октомври същата година той се среща с Каланик и други ръководители и лобисти, които го увещават да защитава интересите на противоречивата фирма в правителството. Лобистът на Uber Марк МакГан описа срещата като „грандиозна“ и такава „каквато никога не съм виждал“, става ясно от файловете.

Скоро след това Еманюел и Травис започват да си говорят на малки имена, а срещите им зачестяват. Не след дълго от Uber пишат на Макрон, че са му „изключително благодарни“ и описват отношенията правителство – индустрия като „необичайни“.

Междувременно френските таксиметрови шофьори са силно разгневени от услугата UberPop, която позволява на нелицензирани водачи да предлагат превози на много по-ниски цени.

Стигна се до забрана на работата на Uber от съдилищата и парламента. Компанията обаче продължи да работи, оспорвайки закона. А Макрон се съгласява да работи с нея, за да пренапише нормативната уредба на Франция, така че да пасне на другите ѝ услуги.

„Uber ще предостави схема за регулаторна рамка за споделено пътуване. Ще свържем нашите съответни екипи, за да започнем работа по осъществимо предложение, което може да се превърне в официална рамка във Франция“, се казва в имейл от Травис Каланик до Макрон.

На 25 юни 2015 г. протестите прераснаха в насилие. Седмица по-късно Макрон праща съобщение на Каланик с явно предложение за помощ.

[Аз] ще събера всички следващата седмица, за да подготвим реформата и да коригираме закона.“

Същия ден Uber обяви спирането на UberPop във Франция.

Няколко месеца по-късно Макрон подписа указ, облекчаващ изискванията за лицензиране на шофьори на Uber.

Дълбочината на връзката на сегашния президент на Франция с противоречивата световна фирма, която работеше в нарушение на френското законодателство, не бе разкривана досега.

Говорител на г-н Макрон каза в имейл: „Неговите функции, естествено, го накараха да се срещне и да взаимодейства с много компании, ангажирани с рязката промяна, която настъпи през тези години в сектора на услугите, която трябваше да бъде улеснена чрез отключване на административни и регулаторни пречки.“

Uber каза, че „спирането на UberPop по никакъв начин не е било последвано от по-благоприятни разпоредби“. Отбелязва също, че нов закон, влязъл в сила през 2018 г., доведе до приемането на „по-строги разпоредби“ от Франция, които „по никакъв начин не бяха от полза за Uber“.

Регулаторът се превърна в лобист

Файловете също така разкриват как връзката с един от висшите служители на Европа, вицепрезидентът на Европейската комисия Нели Крус. Според информацията в досиетата контактите с нея са започнали значително по-рано и са стигнали по-дълбоко, отколкото се предполагаше. Последните сведения поставят бившия еврокомисар в очевидно нарушение на правилата, по които трябва да се водят в ЕК.

Те разкриват, че Крус е водила преговори да се присъедини към консултативния съвет на Uber, преди още да напусне последния си европейски пост през ноември 2014 г.

Правилата на ЕС гласят, че комисарите трябва да спазват период на „охлаждане“, тогава от 18 месеца, през които новите работни места изискват одобрението на Комисията.

Като комисар Нели Крус ръководеше дигиталната политика и политиката по конкуренцията. В тази си роля тя бе на теория високопоставен ограничител за големите технологии, играейки водеща роля при удара срещу Microsoft и Intel с огромни глоби.

Но от всички компании, за които можеше да работи след напускането си, Uber бе особено спорен избор.

В родната й страна, Нидерландия, услугата за споделено пътуване UberPop също донесе правни и политически проблеми.

Шофьорите на Uber бяха арестувани през октомври 2014 г., а през декември съдия в Хага забрани UberPop, заплашвайки с глоби до 100 000 евро. През март 2015 г. в офиса на Uber в Амстердам влезе полиция.

Изтеклите имейли показват, че Крус се е обадила на министри и други членове на правителството, за да ги убеди да отстъпят. При следващ случай, около седмица по-късно, тя отново се е свързала с един от министрите и дори се споменава, че „тормози“ шефа на нидерландската държавна служба.

Файловете показват, че от Uber са искали Крус да предаде съобщения на кабинета на нидерландския министър-председател Марк Рюте. Имейл от октомври 2015 г. гласи:

Ще направим обратен канал с Нели и началника на кабинета на премиера, за да извлечем максимално предимство, като им „дадем“ идея за „победа“.

Тя писа до ad hoc комитета по етика на ЕК с искане за разрешение да се присъедини към консултативния съвет на Uber преди изтичането на въпросните 18 месеца „охлаждащ“ период. Обърнала се е и към тогавашния председател на ЕК – Жан-Клод Юнкер.

Желанието ѝ е било отхвърлено, но според досиетата Крус е продължила да помага неофициално на компанията, докато назначаването ѝ не е обявено, малко след края на периода за размисъл.

Това подчертава, че Нели Крус е била в „явно нарушение“ на правилата, посочва Алберто Алемано, професор по право в HEC Paris. По думите му с действията си тя е доказала, че прави нещо непозволено. 

Защото, ако тя не бе поискала непременно разрешение, все още може да се спори дали е имало сива зона“, коментира случая той пред BBC Panorama.

Нели Крус отрича да е имала „официална или неофициална роля в Uber“ преди май 2016 г., когато изтече периодът за размисъл. Тя твърди, че като еврокомисар е взаимодействала с многобройни технологични компании, „винаги водена от това, което вярвам, че би било от полза за обществения интерес“.

Uber казва, че Нели Крус е напуснала консултативния съвет през 2018 г. Компанията изтъква, че след това е въвела нови насоки, „засилващи надзора“ върху „лобирането и външните ангажименти с политиците“ в Европа.

„Бутонът за изключване“

Досиетата хвърлят светлина и върху начините, по които компанията е успявала да заобиколи органите на реда.

Ако полицията почука на вратата им, Uber разполагат с втора линия на защита – „бутонът за изключване“ – чрез която прави невъзможен достъпът на дошлите служители на реда до компютрите на компанията. Това на практика ограничава достъпа на полицията до чувствителни фирмени данни, като списъци с шофьори.

Файловете потвърждават по-ранни новинарски съобщения за въпросния „прекъсвач“ и разкриват, че самият Каланик е активирал системата поне веднъж.

Моля, натиснете бутона за изключване възможно най-скоро. Достъпът трябва да бъде изключен в AMS [Амстердам]“, се казва в имейл от неговия акаунт.

Бутонът за изключване е използван също в Канада, Белгия, Индия, Румъния и Унгария и поне три пъти във Франция, става ясно от изтеклата информация.

Uber казва, че не е имало „бутон за изключване“, предназначен да осуети регулаторни запитвания навсякъде по света“, откакто новият главен изпълнителен директор пое поста през 2017 г.

Говорител на Каланик каза, че той никога не е разрешавал действия или програми, които биха попречили на правосъдието, в която и да е страна, и всяко обвинение е напълно невярно. По думите му Uber „използва инструменти, които защитават интелектуалната собственост и поверителността на клиентите“ и че „тези протоколи за безопасност не изтриват никакви данни или информация и са одобрени от правните и регулаторните отдели на Uber“.