Драстичен ръст на непогасените дългове през 2015 г.

С над 50% расте средният лош дълг на българите през 2015 година. Това показват данните на Асоциацията на колекторските агенции в България за пазара на събиране на вземания. Ако през 2014 г. размерът на дълга е бил 485 лева, то за 2015-а този показател вече се равнява на 747 лева.

„Общият обем на възложените задължения на колектори за 2015 г. – над 1.96 млрд. лева при 1.43 млрд. лева за предходната 2014 г.”, коментира заместник-председателят на асоциацията Милена Виденова. Растящият обем общи задължения не означава по-голям брой случаи, дори напротив. „Случаите на задлъжнели българи, които достигат до специалистите по събирането на вземания намаляват като брой. През 2015 г. те са малко над 2.6 милиона, докато през 2014 г. наброяваха 2.95 млн. Можем да обобщим, че хората, изпаднали в невъзможност или нежелание да погасят заема си, са вероятно по-малко, но с по-значими задължения”, допълни Виденова.

Според експертите, ръстът в средния размер на дълга на фона на намаляващия брой случаи се дължи предимно на дълговете към банки. Оказва се, че те се завръщат като основен клиент на колекторките агенции през 2015 година, като 63% от възложените дългове в бранша са банкови.

„Отдаваме това на плахото раздвижване в кредитирането на пазара, както и на процесите по подготовка за стрес тестовете, които стартираха през февруари 2016 г.”, казва Александер Грилихес, член на Управителния съвет на асоциацията.

Банковите дългове традиционно са с по-голям размер в сравнение с тези на другите основни клиенти на бранша – телекомите, и нарастването на възлаганията по тези продукти има чувствително влияние върху обемите, които обработваме.

По отношение на банковите продукти, обработвани от специализирани агенции, най-голям е броят на задълженията за потребителски кредити, следвани от кредитни карти, а най-незначителен е делът на дълговете по ипотечни кредити. Според колекторските фирми, това е традиционно за кредитополучателите в страната, които приоритетно обслужват заемите си за жилище.

Телекомите, от своя страна, обичайно възлагат по-голям брой случаи с малки по размер индивидуални задължения. В този сегмент е отчетено еднократно голямо възлагане в началото на годината – на стари задължения, но с изключение на това, не се забелязва голямо натрупване на подобен род дългове. Ю

Процентът на задълженията, възложени колекторските фирми за т.нар „бързи” кредити намалява осезаемо през миналата година, като достига до около 6% от всички възложени на фона на 16% за предходната година.

Същевременно, нивата на обслужване на задълженията през 2015 г. се подобряват на годишна база. От компаниите за събиране на вземания обясняват това с цялостния икономически ръст и увеличаването на финансовата стабилност на домакинствата. Според тях няма съществени изменения в профила на длъжника. „Задлъжнелите българи все още могат да се разделят условно в две категории. Едната е на млад човек, изтеглил необмислен кредит, най-често потребителски. Този тип потребители често използват и лизингови продукти. Другата категория все още са хората над 40 години, чиито бизнес планове са претърпели неуспех по време на кризата и те продължават да изпитват затруднения в погасяването на различни по естество заеми и днес”, обяснява Зорница Димитрова, който е член на асоциацията.  

Според данните, тенденцията за продажба на дълговете е растяща и през 2015 г., като за този период на колекторски агенции са прехвърлени 456.7 млн. лв. необслужвани дългове. Само за последното тримесечие на годината, което по принцип е най-активно в това отношение, сделките надхвърлят тези, сключени през цялата 2014 г., но по-високата активност е налице и през останалата част от годината.

При междуфирмените вземания се наблюдава отчетлив ръст с около 90% на възложените за събиране дългове за изминалата година в сравнение с година по-рано. При това средната продължителност на събиране на вземанията между компаниите е намаляла от 106 дни за 2014 г. до 80 дни за 2015 г., което очертава тенденция за ускоряване на процеса на изплащане на междуфирмените задължения. „Всичко това ясно показва, че все повече компании ползват подизпълнители за дейността си по събиране на вземания и така имат възможността да се фокусират върху собствения си бизнес. Това определено е здравословно за средата”, отбеляза Милена Виденова.

Средната продължителност на погасяването на междуфирмените задължения продължава да остава много висока в сферата на строителството, където периодът е  между 120 и 210 дни, при земеделието е между 90 и 180 дни, по-динамичен е процесът в металургията – между 60 и 120 дни. 

Причината е изпълнението на обществени поръчки в строителния бранш, където процедурите по изплащане са по-тромави, а в земеделието субсидиите, на които се разчита. Бавното обслужване на сделките в трите сегмента също е сред причините за забавянето на плащанията.