Древното откритие, върнало на картата град по Пътя на коприната

Докато жестокото начало на войната в град Каргил през 1999 г. между Пакистан и Индия се разгръща, Хюсеин и семейството му решават да избягат на юг, в отдалечената долина Суру.

След като Индия обявява победа по-късно същата година и разселените семейства започват да се завръщат по домовете си, Хюсеин слуша как неговият прикован за леглото дядо моли семейството да посети стар имот, построен от прадядото на Хюсеин, близо до базара на Каргил, за да се увери, че е оцелял след войната.

Така чичовците на Хюсеин стигат до имота, пробиват старото ръждясало резе и надникват през дървените врати, за да открият сандъци, щамповани с имената на градове от цял свят.

Освобождавайки място на прашния под, семейството започва да подрежда коприна от Китай, сребърни съдове за готвене от Афганистан, килими от Персия, тюркоаз от Тибет, седла от Монголия и луксозни сапуни и мехлеми от Лондон, Ню Йорк и Мюнхен.

Така те откриват изоставено съкровище, или колекция, която скоро ще стане призната като една от най-добрите семейни колекции с артефакти от Пътя на коприната в Индия. Откритие, което променя живота на Хюсеин.

Тези събития обаче са отпреди 25 години, пише BBC.

Забележителна връзка с Пътя на коприната

Днес, векове след като е осигурил решаваща, но все пак мъчителна пътна артерия за търговците по Пътя на коприната, хималайският планински проход Зоджи Ла, свързващ Кашмир с Ладакх, все още е познат като един от най-опасните пътища в света.

При едно скорошно посещение дланите ми започнаха да се потят, когато нашето 4x4 изпъшка по пътя си по-нагоре по планинския склон. Погледнах нервно през прозореца към ледников връх на нивото на и колкото и да притисках носа си към прозореца, не можех да намеря ръба на черния път – имаше просто въздух и дълъг път надолу.

На предната пътническа седалка Хюсеин изпрати съобщение до едно от многото предприятия, които управлява със семейството си, включително два хотела, два музея, неправителствена организация и фирма за екскурзоводски услуги. Това пътуване бе обичайно за него, такова, което семейството му бе изминавало в продължение на векове.

За първи път срещнах Хюсеин през 2023 г., докато търсех снежни леопарди в източен Ладакх. Докато пиеше розов кашмирски обеден чай в снежна вълна на 4265 м, той ми разказа истории за собствената си забележителна връзка с Пътя на коприната. Неговите ретроспекции започват с война, флиртуват със заровено съкровище и завършват с помирение.

Като археолог, влюбен в историите на планините, имах нужда да науча повече, така че две години по-късно се озовах на Зоджи Ла по стъпките на търговците от Пътя на коприната, които, като нас, се надяваха да стигнат до историческия търговски център Каргил преди свечеряване.

Дом на смесица от култури

Планинският регион Ладакх е разположен в най-западния ъгъл на Хималаите сред спорните граници на Индия, Пакистан и Китай.

Извисяващи се върхове, стръмни ледникови долини и широки алпийски плата доминират в пейзажа. Полета с ечемик покриват пясъчни наводнени низини; ослепително бели ябълкови и кайсиеви цветове оцветяват бреговете по река Инд; а по хребетите отгоре снежните леопарди и хималайските кафяви мечки се движат като призраци, докато търсят следващото си ястие.

Поради местоположението си, съвременният Ладакх е дом на смесица от култури, включително тибетски будисти, мюсюлмани и редица племенни общности.

Пътят на коприната се отнася до един от най-големите сухопътни търговски пътища в света – мрежа, която обхваща 6400 км, свързваща Европа с Далечна Източна Азия. Въпреки че е кръстен на китайската коприна, която римският елит внася през I в. сл. Хр., трансконтиненталната търговска система е създадена много по-рано.

Веднъж изградена, мрежата спомага за пренасянето на идеи, религии, стоки и валути в света от миналото. И въпреки че връзката Европа - Източна Азия е прекъсната през 1453 г., когато османците бойкотират Китай, сегменти от Пътя на коприната продължават да съществуват регионално на места като Ладакх и през XX век.

Няколко дни след пресичането на Зоджи Ла, Хюсеин и аз сядаме в малко кафене в центъра на Каргил, където ядем дал и пием масала чай.

Докато ислямският призив за молитва отеква около планините на планината Занскар и димът от дърва се носи от близката пекарна, Хюсеин обяснява защо семейството му решава да защити и сподели съкровището на своя прадядо.

Първоначално семейството на Хюсеин не било сигурно как да постъпи с древните предмети. През 2002 г. антрополозите от Атлантическия университет във Флорида д-р Жаклин Фюкс и Насир Хан чуват слухове за колекцията и пътуват, за да се срещнат с Хюсеин и неговите роднини. Потвърждавайки важността на артефактите, антрополозите насърчават семейството да запази предметите за бъдещите поколения.

С помощта на двамата чичовци на Хюсеин, служещи като директор и куратор, семейството открива Музея „Мунши Азиз Бхат“ в центъра на Каргил, където посетителите могат да изследват стотици артефакти от Пътя на коприната, вариращи от лъкове с овчи рогове от Ладакх от XVIII в.  до китайски медни водопроводни тръби от XIX в.. За Фюкс личните анекдоти и семейната връзка с колекцията правят този музей уникален и важен.

Музеят не трябва да бъде Британския музей или Смитсониън (бел. ред. – най-големият музей в света), защото предлага своя собствена перспектива, която е безценна както за местната, така и за глобалната публика“, коментира д-р Фюкс.

„Историите тук са фокусирани върху идентичности, които са значими за потомците... семейните и местните истории предоставят алтернативно разбиране за миналото в сравнение с националните или международните наративи, които бихте видели в по-големи музеи в Индия или чужбина“, смята експертът.

Семейно наследство

Докато чичовците му отговарят за ежедневните операции в музея, Хюсеин се съсредоточава върху проучването и проследяването на семейната си история – наследство, което се надява да спомогне за привличането на посетители и най-вече – да помогне на общността да се примири с трудното минало.

„Мисля, че е много важно всеки да се опита да запази собствената си семейна история“, добави чичото на Хюсеин, Аяз Мунши. „В ерата на модернизацията ние често се отдалечаваме от нашите корени и трябва да се опитаме да запазим наследството си непокътнато.“

Роден в Лех през 1866 г., прадядото на Хюсеин, Мунши Азиз Бхат, пътува до Каргил, след като завършва училище в Скарду (днешен Пакистан). По това време Каргил е известен като важен център на Пътя на договора – клон на стария Път на коприната, който свързва Китай с Централна Азия през Кашмир.

Каргил винаги е бил свързан с много части на света - името буквално означава „място за спиране (между кралства)"“, коментира Хюсеин.

Като успешен счетоводител, Бхат се премества в Каргил, където основава малък търговски пост, който до 1920 г. се разраства в седем магазина, хан за пътници и конюшня за многото камили, коне и якове, използвани от търговци на дълги разстояния, които са пътували за до три месеца от места като Лхаса или Ярканд.

„Беше ми интересно да открия колко наистина глобализирана е била тази област през това време“, каза Хюсеин. „Тогава този регион е бил наистина космополитен.“

Но бизнесът на Бхат не успя да продължи. През 1948 г. границите между Индия и Пакистан се затварят, когато страните са разделени, като по същество се затваря цялата търговия на дълги разстояния в и от Каргил.

Бхат се пенсионира като един от последните известни търговци по един от последните участъци от Пътя на коприната.. „Когато моят прадядо затворил сградата, стаите стояли заключени почти половин век“, каза Хюсеин.

Бъдещето на една военна зона

На следващия ден, докато се разхождахме по билото над долината Мушкох, Хюсеин и аз подминавахме каменни пръстени и торби с пясък, останали от войната в Каргил. След края на конфликта, тази област, разположена само на няколко километра от фактическата граница с Пакистан, запазва репутацията си сред индийците като разкъсвана от война и опасна.

 „В Каргил и други места, засегнати от войната, мисля, че има криза на идентичността и липса на гордост“, обясни Хюсеин.

Мисля, че туризмът е чудесен инструмент за подпомагане, защото когато хора отвън идват във вашата общност и оценяват вашето наследство, история и култура, това може да помогне на вашата гордост да се върне", смята Хюсеин.

Той и брат му Тафазул стартират Roots Ladakh (букв. превод „Корените на  Ладакх) през 2013 г., туристическа компания, фокусирана върху природното и културно наследство на Каргил. Въпреки че повечето посетители на Ладакх остават близо до столицата Лех, за да видят будистки манастири и да търсят снежни леопарди, Хюсеин се надява постепенно да покани повече хора в дома си.

Нашата визия е да променим предубедената представа за нашия регион като военна зона през призмата на наследството“, обясни той, докосвайки прясна следа в калта от снежен леопард.

„Често се връщам в миналото на моите предци и на интересните хора, които сигурно са срещали. Днес Каргил е транзитно място, точно както в миналото, и чувствам, че продължавам това наследство, като приемам пътници и гости.“

Следвайки стария Път на коприната, Хюсеин и аз продължаваме нагоре по долината Суру към изолираното будистко кралство Занскар. Завивайки зад ъгъла, виждам три възрастни жени да вървят под езика на масивен ледник, носейки големи купове сено на гърба си. Те се подготвяха за зимата, докато си говореха и вървяха към домовете си, които бяха на няколко стръмни километра. Хюсеин им предложи превоз и докато те се качваха, една от тях попита какви новини има Хюсеин от външния свят.

Точно както правеха неговите прадядовци, Хюсеин се обърна към своята мултикултурна група от уморени пътници и започна да разказва истории за политика, търговия и далечни земи.