Държавата пак сменя посоката при управлението на публичните предприятия

Поредните изменения в уредбата на управлението на публичните предприятия показват обрат (пореден) в посоката, която беше поета с приемането на закона за публичните предприятия през 2018 г. Централизацията на управлението на държавните фирми поне по отношение на водещите принципи – за отчетност, контрол и конкурсно начало в управлението им - постепенно започва да се заменя с връщане на отговорности към министерствата - принципали. Не е ясно дали причината е в установен недостиг на капацитет на Агенцията за публични предприятия и контрол (АППК) или в (скрити) желания от страна на изпълнителната власт да държи в зависимост управителните органи на предприятията, а чрез тях – под контрол цели икономически сектори.

Измененията в Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия, приети с Постановление №16 на Министерския съвет от 30 януари 2023 г., предвиждат следното:

1. В правилата за конкурсните процедури – конкурсите за членове на управителните и надзорни органи на публичните предприятия остават водещ принцип, като новите текстове в правилника прецизират и улесняват уредбата по отношение на избора на независими членове в „малките“ предприятия, а именно – по ред, определен от упражняващия правата на държавата, а не задължително по реда на раздел III на глава 5 на закона (чрез АППК).  
2. В правилата и правата при управление на предприятията – продажбата на движими вещи и недвижими имоти ще се извършва чрез електронен търг или конкурс, а договорите за застраховки – след публично обявени условия.
3. В правилата за предсрочно прекратяване на договорите с управителите – подробно се описва какво означава системно неизпълнение на задълженията и тежко нарушение на служебните задължения, които са основания за предсрочно прекратяване на договора, като органът, упражняващ правата на държавата, е длъжен да поиска писмени обяснение от управителя. Въвежда се възможност за назначаване временно (за до 6 месеца) на нов член на управителен или контролен орган до провеждане на редовна конкурсна процедура, по подобие на общинските търговски дружества.
4. В правомощията на АППК – оценката на изпълнението на бизнес програмите ще се прави по ред, установен от принципалите, като те ще приемат и прилагат и методиката за оценка на постигането на финансовите и нефинансовите цели на предприятието, вместо да го прави агенцията. Отслабването на АППК не е добър знак, при положение, че още със създаването си агенцията беше замислена като орган, който ще упражнява общата държавна политика в областта на управлението на публичните предприятия.
5. По отношение на възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи на държавните предприятия, създадени със специален закон – може би най-спорните промени, според които отпада тавана на възнагражденията (например до 18 минимални заплати за изпълнителен директор) на членовете на управителните и контролни органи на държавните предприятия, създадени със специален закон. Политиката по заплащането на техния труд вече е в ръцете на принципалите – министри. Само ще отбележим за сведение, че ограничения в размера на възнагражденията присъстват в почти всички сфери на заплащане на публични длъжности (държавната и общинската администрация, съдебната система, прокуратурата и други), а липсата им се свързва с лоши практики, възможности за корупция и за назначаване на зависими лица. И в случая не става въпрос за обосновано от анализ предложение за промяна в съществуващата рамка от ограничения чрез увеличение на тавана или формулата за изчисляването му, а за пълно и неограничено овластяване на съответните министри по преценка да определят заплатите.

С някои изключения промените в правилника могат да създадат неприятни прецеденти и отварят възможности за нередности в управлението на публичните предприятия. А това е лош атестат за способностите на държавата ефективно и добре да управлява своите фирми.

Източник: Институт за пазарна икономика