ЕЦБ: Китай спаси световната икономика при кризата в Ормузкия проток

Огромните петролни резерви на Китай и диверсифицираният му енергиен микс са помогнали за смекчаване на глобалното икономическо въздействие от войната с Иран, заявиха икономисти от Европейската централна банка (ЕЦБ).

В публикация в блога на институцията, излязла в понеделник, анализаторите на ЕЦБ посочват, че „значителното натрупване на запаси“ от суров петрол от страна на Пекин, преходът към електрически превозни средства и намаленото потребление в нефтохимическата промишленост са допринесли за „сравнително умереното“ поскъпване на петрола и газа след американско-израелската атака срещу Иран в края на февруари.

Запасите от суров петрол на втората по големина икономика в света са се увеличили от количество, равняващо се на 92 дни внос през 2023 г., до 115 дни по-рано тази година, се отбелязва в доклада. Това е „помогнало да се смекчи въздействието от загубите на доставки“, които значително надхвърлят свиването на енергийното производство след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Войната с Иран е извадила от световните петролни доставки приблизително 14 млн. барела дневно – 14% от глобалния добив – в сравнение с едва 1 млн. барела дневно, или 1% от световните доставки, след руската инвазия в Украйна през 2022 г., се посочва още в анализа.

Въпреки тази разлика и двата конфликта са предизвикали сходно повишение на цените на енергията. В началото на юни петролът е бил с 29% по-скъп спрямо нивата отпреди войната, в сравнение с пиков ръст с 30% след началото на руската инвазия.

Увеличеният добив на шистов петрол в САЩ, освобождаването на количества от западните стратегически петролни резерви и очакванията на инвеститорите за „бързо разрешаване“ на конфликта също са помогнали за ограничаването на цените на енергията, допълват икономистите на ЕЦБ.

Докладът, чиито изводи са потвърдени и от множество други анализатори, се появява на фона на отслабване на напрежението между САЩ и Иран, след като и двете страни преустановиха взаимните си удари след разпадането на примирието им по-рано този месец.

Сортът „Брент“ – глобалният петролен бенчмарк – се търгуваше под 85 долара за барел във вторник, след като миналата седмица цената му надхвърли 100 долара за барел. Доходността по 10-годишните германски държавни облигации, която служи като ориентир за еврозоната, също се понижи – до 3.13%, след като миналата седмица достигна 15-годишен връх при 3.21%.

Войната нанесе тежки щети на части от енергийната инфраструктура на Близкия изток и накара Техеран да затвори Ормузкия проток – ключов воден път, през който преди войната преминаваше около една пета от световните енергийни доставки.

Макар да отбелязват, че „трайното повторно отваряне на протока може да окаже значителен натиск за понижаване“ на цените на енергията, анализаторите на ЕЦБ предупредиха, че „условията в Ормузкия проток – а оттам и на световните енергийни пазари – остават силно нестабилни“.

„Продължителното затваряне постепенно би изчерпало съществуващите буфери и световните запаси, като същевременно би принудило пазарите да се откажат от очакванията за бързо разрешаване на конфликта, увеличавайки риска от нов натиск за повишаване на цените“, се посочва в доклада.