Единният ДДС праг за трансгранична търговия засега е на заден план
Правителството тепърва планира да разработва законодателството, което да облекчи трансграничната дейност на малките и средни фирми

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Засега малките и средни български фирми, търгуващи и на територията на други страни от ЕС, няма да могат да се възползват от облекчения ДДС режим. И още незнайно колко време местният бизнес ще е натоварен с повече бюрокрация и разходи, отколкото конкурентите в по-голямата част от държавите членки.
Това става ясно в писмен отговор на финансовия министър Теменужка Петкова към депутата от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Мартин Димитров.
В него Димитров повдига въпроса защо България все още не е транспонирала европейската Директива (ЕС) 2020/285, която въвежда нов режим за малки и средни предприятия (МСП) и праг от 200 000 лв. за регистрация по ДДС при трансгранична търговия. Идеята на единния праг е, че той изключва необходимостта от регистрация по ДДС във всяка държава членка поотделно, намалявайки административната тежест върху МСП, свивайки разходите им за регистрация и улеснявайки предприятията в това да навлизат на външни пазари.
Вече 20 от 27 държави в ЕС са въвели в законодателството си тази възможност за МСП. Защо България изостава…?“, пита Димитров.
В писмения си отговор финансовият министър обяснява, че още през 2024 г. е имало проектозакон за изменение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с който да се въведе въпросният режим. Той е бил одобрен от Министерския съвет (МС) и дори входиран в Народното събрание. С решение на МС от 23 януари, в първите дни на кабинета „Желязков“, обаче проектът е бил оттеглен.
Към настоящия момент проектът на ЗИД е включен като предложение в Законодателната програма на МС за периода юли – декември 2025 г.“, допълва Петкова.
Важно уточнение е, че единният праг за регистрация при трансгранична търговия се различава от националния, смъкнат от 166 000 лв. на 100 000 лв. от 1 април тази година, който се прилага за вътрешна търговия. Националният праг действа единствено в рамките на България и е облекчение за местния бизнес, докато единният – за трансграничната дейност.