Една година до Brexit – толкова много работа, толкова малко време

Покойният британски министър-председател Харолд Уилсън веднъж каза, че една седмица е много време в политиката. За сегашния британски лидер Тереза Мей идната година - годината преди Brexit - може да се стори като само една много кратка, забързана седмица.

От днес до официалното излизане на Великобритания от Европейския съюз на 29 март 2019 г. остават 365 дни. Тогава ще приключи 46-годишен брак, обвързал икономиките, правните системи и народите на Великобритания и други 27 европейски страни. Има хиляди сложни въпроси за уреждане и малко време. Излизането на Великобритания от ЕС е не толкова като това да вкараш пастата за зъби обратно в тубата, колкото като това да се опиташ да разделиш съставките на пастата.

Великобритания официално обяви намерението си да напусне ЕС преди година, поставяйки началото на двегодишно обратно броене. Преподавателят по политология от Манчестърския университет Роб Форд каза, че този времеви период е "абсурдно кратък". "Това не е достатъчно време за разплитане на 40-годишно политическо, социално и икономическо обвързване", каза той. "Дори при най-добрата воля на света - а това не е духът, в който се водят тези преговори, - то не може да се случи."

От другата страна на Ламанша - в Брюксел - главният преговарящ на Европейския парламент за Brexit Ги Верхофстат изброи някои от многото области, в които двете страни трябва да сключат сделка: риболов, въздухоплаване, научен и академичен обмен, ядрено сътрудничество и боравене с радиоактивни материали. Евентуален провал може да остави британските болници неспособни да предлагат лъчетерапия, а британските самолети - блокирани на пистата.

"Във всяка от тези области ще е необходимо да се намери ново уреждане", заяви Верхофстат пред Асошиейтед прес, цитиран от БТА. Великобритания ще се превърне в трета страна, "а трета страна не може да има същите предимства като държава членка". ЕС повтаря това предупреждение, откакто Великобритания гласува през юни 2016 г. за напускане: Brexit ще боли. Това се отнася особено за бъдещите търговски и икономически връзки, по които двете страни едва започват да преговарят.

Мей каза в реч този месец, че иска "възможно най-широкото и задълбочено партньорство" чрез сделка за свободна търговия, различна от всяка друга на света. Лидерите от ЕС предупреждават Великобритания, че не може да "подбира" изгодите от членството без задълженията. Двете страни си дадоха време до октомври да се споразумеят за сделка в общи линии, така че ЕС и националните парламенти да могат да я одобрят преди датата на Brexit. Този краен срок бързо наближава след много месеци забавяне и отлагане.

Девет месеца минаха между гласуването във Великобритания за напускане на ЕС и поставянето на началото на обратното броене. После имаше още забавяне, когато Мей свика предсрочни избори, за да засили позициите си в преговорите за Brexit, но вместо това загуби мнозинството си в парламента и голяма част от авторитета си като лидер.

Преговорите между Великобритания и ЕС най-после започнаха сериозно миналото лято. Главното им постижение досега е преходен период, който ще трае до края на 2020 г. През прехода Великобритания ще продължи да прави вноски в хазната на ЕС и да следва правилата на общността, но ще загуби гласа си при вземането на решения. Преходният период успокоява, но не премахва страховете от твърд Brexit, при който времето изтича, а Великобритания излиза с трясък от ЕС без сделка. И Великобритания, и ЕС - а и повечето компании, искат да избегнат този икономически и политически дестабилизиращ сценарий.

Верхофстат каза, че е "оптимист по природа", и смята, че е малко вероятно да има твърд Brexit.

"Въпросът е: можем ли да свържем червените линии на Великобритания с принципите на Европейския съюз? А отговорът е: да, възможно е", каза той. При тази несигурност британските компании са разтревожени. След референдума инфлацията във Великобритания рязко се повиши, а растежът, който някога беше един от най-големите в ЕС, сега е под средното ниво в общността.

Мей планира да отбележи започващото днес едногодишно обратно броене с кратки посещения в четирите краища на Великобритания - Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия - за да подчертае обвързаността си с Brexit, който обединява страната.

Това изглежда далечна надежда. Резултатът от референдума, който беше 52 срещу 48 процента, раздели Великобритания на два лагера, нямащи доверие помежду си - привърженици на напускането и поддръжници на оставането, които водят битка за бъдещето на страната. Поддръжниците на оставането настояват, че Великобритания би трябвало да може да промени решението си, ако се окаже, че Brexit ще навреди на икономиката и на страната. "Никой не е гласувал на референдума, за да бъде по-зле", каза подкрепящият ЕС лейбъристки депутат Крис Лесли.

Този довод вбесява привърженици на Brexit като Джон Лонгуърт, един от директорите на лобистката организация "Напускането означава напускане". Той казва, че тези, които агитират в подкрепа на ЕС, са "пета колона във Великобритания и работят в съглашателство с Европейския съюз, опитвайки се да провалят процеса на Brexit". Brexit разделя Великобритания, но изважда на преден план единството в често капризния ЕС.

"След Brexit всички мислеха, че ще има своеобразен ефект на доминото", каза Верхофстат. "Декзит - излизане на Дания; Хекзит - излизане на Холандия; Фрекзит, - излизане на Франция. Това, което виждаме, е точно обратното. След Brexit виждаме, че хората отново имат положително отношение към ЕС. Те казват: няма да сме толкова глупави, че да напуснем ЕС, да разрушим ЕС. Следователно Brexit е сериозен зов за пробуждане."