Една българска одисея в Космоса

По повод 80-годишния му юбилей Управителният съвет на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА) награждава Георги Иванов с почетен медал за неговия принос в дейността на АБА от нейното основаване и за развитието на славната ни авиация. Това ще е поредното признание за ролята на първия български космонавт, който е и Герой на България и на бившия СССР, кавалер на ордени „Георги Димитров“, „Ленин“, „Александър Невски“, „Стара планина І степен“ и пр.

Но най-голямото признание за Георги Иванов, по неговите думи, е огромната любов, с която от 41 години го дарява младото поколение на България – бъдещите изследователи на Космоса. Малко известен факт е, че освен всичко друго Георги Иванов повече от 20 години е и заместник-председател на най-старата българска фондация - „Еврика“, която подкрепя младите изобретатели, учени и предприемачи, както и проекти на талантливи деца и младежи в областта на науката и техниката.

Да каже няколко думи за юбиляра потърсихме изпълнителния директор на Фондация „Еврика“ Боряна Кадмонова.

„Голям шанс и истинско щастие е човек да има възможността да общува с първия български космонавт Георги Иванов, а още повече  – да работи дълги години с него“, заяви Боряна Кадмонова. „Още повече – да работи заедно с него в името на децата, тъй като рядко може да се срещне така обичан от децата човек, както те обичат и бих казала - обожават Георги Иванов. Първият ни космонавт е патрон на един конкурс, който вече 22 години се провежда под мотото „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството“. Интересът към този конкурс е огромен – над 1200 деца всяка година участват със свои идеи и проекти в него. Само преди дни имаше комисия, която дори в тазгодишната пандемична обстановка определи победителите в конкурса, но наградите ще връчваме наесен, преди Деня на будителите – дай Боже дотогава всичко около коронавируса вече да се само спомен. Но това, което винаги ми прави впечатление е, че няма дете, което като звънне да пита за резултатите от конкурса, да не попита: „А нали на връчването на наградите ще бъде и Георги Иванов?“ Самият той отвръща на децата със същата чиста, велика Любов! С такова търпение и подробности им разказва за своя полет, както никога и никъде не е разказвал. Нещо повече – на последното връчване на наградите на фондацията той за първи път именно на децата показа свои снимки, лично направени от него по време на полета, които досега никога и никъде не беше показвал. И всичките тези деца бяха изключително горди, че именно на тях първо ги е показал. Така че това е още един сигурен знак за взаимната обич между Георги Иванов и децата на България. Отделно той винаги е организирал срещи на децата на Фондация „Еврика“ с негови колеги космонавти, които през годините пристигаха от цял свят в България за честване на годишнините от полета. Да не говорим, че той винаги с най-голяма отзивчивост е помагал на работата на фондацията, като е държал да не се споменава това, да не излиза той на преден план. Затова в деня на неговия юбилей искам да изкажа дълбоката си благодарност към Георги Иванов, да кажа, че сме горди, че той е част от ръководството на нашата фондация и да му пожелая още дълги години здраве, за да дарява нас и околните си с тази негова голяма Любов!“, завърши Боряна Кадмонова.

За самия исторически полет на Георги Иванов е писано много. Исторически, тъй като благодарение на несполуките при него се вземат изключително важни решения за всички следващи полети. Имах щастието да се запозная с първия български космонавт преди повече от четвърт век в първия офис на авиокомпания „Ер София“ и в десетки интервюта той ми е разказвал с подробности за онези близо две денонощия в Космоса, за живота си след това и пр. Затова днес, навръх неговата 80-годишнина, бих искал да припомня само разказа му за онези сюблимни малко над 12 часа от полета, които дълго не преставаха да бъдат тема за спекулации – че командирът на кораба „Союз-33“ Николай Рукавишников бил припаднал и че само благодарение на хладнокръвието на Георги Иванов спускаемият апарат заедно с екипажа благополучно се е завърнал на Земята.

Ето и разказа на самият Георги Иванов, записан от мен:

„Излетяхме от Байконур в 20.34 ч московско време. Задачата ни беше да извършим подготовка за сближаване със станцията „Салют-6“ и да се скачим с нея. Но на около 3 км от станцията отказа основният двигател на кораба. Включвахме го един, два, три пъти, но той не влизаше в работен режим. Оказа се, че помпата за високо налягане на горивото се е взривила. По време на маневриранията при сближаването към станцията включвахме двигателя поне 5-6 пъти. Той отработваше зададените секунди и автоматично изключваше - нямаше никакъв проблем. Но при включването за сближаване - отказа. По указания от Земята Николай направи няколко опита да го включи отново, но - неуспешни.
Тогава от Земята ни дадоха 12 часа почивка. На другия ден главният конструктор на „Союз“ Юрий Семьонов взе интересно, но логично и отговорно решение - да не правим 3-секундна проба на резервния двигател, а направо да го включим. По този начин трябваше да отработим импулса за насочване на кораба за приземяване. В определеното време включихме резервния двигател. По разчет той трябваше да отработи 188 секунди. С Рукавишников следяхме времето на два различни часовника. Двигателят обаче не изключи автоматично. Ние имахме право да го оставим да работи още 25 секунди, а когато минаха и те, Николай го изключи ръчно. Тогава влязохме в т.нар. балистически спуск, при който човешкото тяло понася огромно претоварване, от порядъка на 9, дори 10 g. Това е огромно налягане, при което теглото на тялото се увеличава 9-10 пъти. Ние сме тренирали претоварване 8 единици, и то само за 30 секунди. А при нас претоварването беше по-високо, и то в продължение на 2 минути и половина. За да не изгуби съзнание, човек трябва да поеме дълбоко въздух и да спре дишането през всичкото това време, което изглежда е цяла вечност. Самият аз едва неотдавна разбрах откъде твоите колеги журналисти изсмукаха от пръстите си тезата, че едва ли не аз съм спасил кораба. Искам наистина веднъж завинаги да се спре с тези спекулации. Успях да си изясня причините за това недоразумение едва когато имах възможност да гледам пълния запис от първата пресконференция след приземяването ни. На нея някой от журналистите попита Николай как сме тренирали за полета в Звездното градче. И той започна надълго и нашироко да обяснява една от най-сложните наши тренировки. Става дума за отиграване на една от всичките около 250-260 извънредни ситуации, които могат да възникнат по време на полета, за всяка от които трябваше да сме тренирани как точно да реагираме. Една от тях беше именно отказ на основния двигател, което и ни се случи. Друга ситуация беше „Командирът е загубил съзнание, действа само бордният инженер“ – т.е. аз. Това също сме го тренирали многократно, а Николай взе да обяснява с най-големи подробности как е била проведена тази тренировка. И в един момент явно журналистите забравиха, че въпросът е за нашите тренировки и свързаха обясненията на Николай с полета. В резултат на което тръгнаха спекулации, че Николай е изгубил съзнание и че аз съм спасявал полета, което няма нищо общо с реалността. Никой не е губил съзнание по време на целия полет! И двамата с Николай действахме в пълен синхрон и точно според инструкциите“, завършва нашият първи космонавт.

И още малко обяснения. Напрежение на кораба наистина е имало – в онези няколко секунди преди включването на резервния двигател. „Ами ако не заработи?!“ – въпросът е бодял главите и на двамата космонавти. А отговорът е пределно ясен и тежък: корабът, заедно с екипажа си, остава на вечна орбита като „космически боклук“.

И още нещо, което малцина знаят: Онези 6 минути (б.а. - 3.5 минути работа на резервния двигател плюс 2.5 минути в спускаемия апарат) се оказват най-тежките в живота на генералния конструктор на космическите кораби „Союз“ Юрий Павлович Семьонов. Веднага след като изваждат Рукавишников и Иванов от апарата, Семьонов, по негови спомени, уверявайки се, че са живи, усеща страшна болка в главата си и губи съзнание. Диагнозата на лекарите е „масиран инсулт“, но благодарение на усилията им Юрий Павлович е спасен.

Като изключително скромен човек, Георги Иванов ще прекара 80-годишния си юбилей на вилата – със съпругата и близките, под сенките на дърветата и с жуженето на пчелите от неговите кошери.