Регулации
ЕК отчита незадоволителен напредък на България
Развитието все още е крехко, а общественото доверие е подкопано, се казва в доклада
~ 3 мин.
България е постигнала известен напредък, но въпреки това той не е достатъчен. Развитието все още е крехко, а общественото доверие е подкопано. Това се казва в доклада на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и проверка, който се публикува на всеки две години, цитиран от БНР.
Брюксел отчита липса на напредък и резултати в съдебната реформа и борбата с корупцията. Анализирайки случилото се за бурната една година Брюксел отбелязва, че нестабилната политическа ситуация и смяната на три различните правителства са причина за лиспата на съществен напредък.
В документа се посочва още, че от последния доклад от юли 2012 г. България е постигнала напредък в подобряване на процедурите за назначаване. Посочват се и други полезни управленски стъпки, предприети в прокуратурата и съдебната власт.
Въпреки някои важни стъпки по отношение на управленските реформи Висшият съдебен съвет (ВСС) не се приема за самостоятелна и независима власт, в състояние ефективно да защити независимостта на съдебната власт. Работата на ВСС през 2014 г продължава да бъде обект на спорове. Напрежението между ВСС и неговия граждански съвет расте с времето с претенции от страна на представителите на гражданското общество, че техните мнения не се вземат предвид. Като добра реакция ЕК посочва развитието на комуникационната система на ВСС и предприемането на някои стъпки по отношение на прозрачността.
Друга препоръка на доклада за 2014 г. е задълбочен и независим анализ на системата за случайно разпределение на делата. Тук от ЕК посочват, че са предприети някои стъпки, анализиращи потенциалната уязвимост на системата. Предприети са действия за изграждане на централизирана система за случайно разпределение на делата. Все пак това временно решение не изглежда да е подобрило сигурността.
От страна на прокуратурата е налице значителен напредък в изпълнението на плана за действие, представен от главния прокурор Сотир Цацаров през 2013 г. Частично предизвикан от стратегията за реформа на съдебната система, главният прокурор направи нови предложения през ноември 2014 г. за децентрализация на прокуратурата и за предоставяне на допълнителни гаранции за ненамеса в работата на прокурорите.
Работата по оценка на натовареността на магистратите и съдебните органи продължава. Една от целите е да се създадат правила за това как да се измери и да разпредели работното натоварване, като се вземат предвид сложността и мащабът на случая. Разликите в натовареността се разглеждат като важна причина за неефективността на системата.
ЕК определя като ключов фактор човешките ресурси и обучението на кадри, където съдебната стратегия на правителството за реформа поставя някои елементи за бъдещи подобрения. При дисциплинарните действия липсват последователност и ясни стандарти, допълва БНР.
Според доклада на Европейската комисия организираната престъпност в България все още остава значителен проблем. Според него това става ясно от нагласите на общественото мнение, както и последните случаи на престрелки и убийства, които напомнят за сериозността на ситуацията. В доклада на ЕК се отбелязва и значителното увеличаване на делата, по които е започнало разследване, но все още оставащият малък брой на тези, които са достигнали до решение. Заплашването на свидетели също е посочено като сериозен проблем.
Специализираният съд и прокуратура, които стартираха работа преди две години, започват бавно да дават резултати, продължава докладът. Според ЕК обаче действията им са затруднени от неконцентрирано приписване на задачи и многото формални разпоредби на Наказателно-процесуалният кодекс. Като негативен фактор докладът припомня и липсата в България на експертно бюро или подобен орган към съдилищата, което би могло да бъде и сред причините за липсата на напредък по някои дела.
Брюксел отчита липса на напредък и резултати в съдебната реформа и борбата с корупцията. Анализирайки случилото се за бурната една година Брюксел отбелязва, че нестабилната политическа ситуация и смяната на три различните правителства са причина за лиспата на съществен напредък.
В документа се посочва още, че от последния доклад от юли 2012 г. България е постигнала напредък в подобряване на процедурите за назначаване. Посочват се и други полезни управленски стъпки, предприети в прокуратурата и съдебната власт.
Въпреки някои важни стъпки по отношение на управленските реформи Висшият съдебен съвет (ВСС) не се приема за самостоятелна и независима власт, в състояние ефективно да защити независимостта на съдебната власт. Работата на ВСС през 2014 г продължава да бъде обект на спорове. Напрежението между ВСС и неговия граждански съвет расте с времето с претенции от страна на представителите на гражданското общество, че техните мнения не се вземат предвид. Като добра реакция ЕК посочва развитието на комуникационната система на ВСС и предприемането на някои стъпки по отношение на прозрачността.
Друга препоръка на доклада за 2014 г. е задълбочен и независим анализ на системата за случайно разпределение на делата. Тук от ЕК посочват, че са предприети някои стъпки, анализиращи потенциалната уязвимост на системата. Предприети са действия за изграждане на централизирана система за случайно разпределение на делата. Все пак това временно решение не изглежда да е подобрило сигурността.
От страна на прокуратурата е налице значителен напредък в изпълнението на плана за действие, представен от главния прокурор Сотир Цацаров през 2013 г. Частично предизвикан от стратегията за реформа на съдебната система, главният прокурор направи нови предложения през ноември 2014 г. за децентрализация на прокуратурата и за предоставяне на допълнителни гаранции за ненамеса в работата на прокурорите.
Работата по оценка на натовареността на магистратите и съдебните органи продължава. Една от целите е да се създадат правила за това как да се измери и да разпредели работното натоварване, като се вземат предвид сложността и мащабът на случая. Разликите в натовареността се разглеждат като важна причина за неефективността на системата.
ЕК определя като ключов фактор човешките ресурси и обучението на кадри, където съдебната стратегия на правителството за реформа поставя някои елементи за бъдещи подобрения. При дисциплинарните действия липсват последователност и ясни стандарти, допълва БНР.
Според доклада на Европейската комисия организираната престъпност в България все още остава значителен проблем. Според него това става ясно от нагласите на общественото мнение, както и последните случаи на престрелки и убийства, които напомнят за сериозността на ситуацията. В доклада на ЕК се отбелязва и значителното увеличаване на делата, по които е започнало разследване, но все още оставащият малък брой на тези, които са достигнали до решение. Заплашването на свидетели също е посочено като сериозен проблем.
Специализираният съд и прокуратура, които стартираха работа преди две години, започват бавно да дават резултати, продължава докладът. Според ЕК обаче действията им са затруднени от неконцентрирано приписване на задачи и многото формални разпоредби на Наказателно-процесуалният кодекс. Като негативен фактор докладът припомня и липсата в България на експертно бюро или подобен орган към съдилищата, което би могло да бъде и сред причините за липсата на напредък по някои дела.
