ЕК понижи очакванията си за ръста на БВП в Еврозоната

Европейската комисия понижи очакванията си за икономическия ръст в Еврозоната догодина. Докато през пролетта институцията прогнозира 1.5% ръст на средния брутен вътрешен продукт (БВП) в страните от Еврозоната, лятната ѝ икономическа прогноза е вече за 1.4% ръст на БВП.

За тази година прогнозата за ръста на БВП в Еврозоната остава без промяна – 1.2%. Непромени остават и очакванията на ЕК какъв ще е ръстът на БВП в Европейския съюз като цяло – 1.4% през тази година и 1.6% през следващата.

Изпълнителният орган на ЕС посочва, че през първото тримесечие на годината растежът в Еврозоната е бил по-голям от очакваното поради редица временни фактори, като например меката зима и увеличаването на продажбите на автомобили. Растежът също така е бил благоприятстван от мерките на фискалната политика, благодарение на които разполагаемият доход на домакинствата в редица държави членки нарасна.

„Краткосрочните перспективи пред европейската икономика обаче са помрачени от външни фактори, включително напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност. Тези фактори продължиха се отразяват отрицателно на доверието в производствения сектор, който е изложен в най-голяма степен на международната търговия, като се очаква това да доведе до намаляване на перспективите за растеж през останалата част от годината”, пише ЕК.

Вътрешното търсене е стимулирало растежа в ЕС

Докато по-рано тази година растежът е бил благоприятстван от редица временни фактори, перспективите за останалата част от годината изглеждат по-слаби, тъй като прогнозите за бързо възстановяване на световното производство и търговия отслабват. Очаква се растежът на БВП през 2020 г. да бъде по-висок, което отчасти се дължи на по-големия брой работни дни. Вътрешното търсене, по-специално потреблението на домакинствата, продължава да бъде движещата сила за икономическия растеж в Европа благодарение на продължаващото увеличаване на пазара на труда. През тази и следващата година се очаква БВП да нарасне във всички държави — членки на ЕС, като растежът ще е значително по-голям в някои области (напр. в Централна и Източна Европа, Малта и Ирландия), отколкото в други (например в Италия, Германия).

Със спадането на цените на петрола се очаква понижаване и на инфлацията

Прогнозите за общата инфлация в еврозоната и в ЕС бяха понижени с 0.1 процентни пункта през тази и следващата година, главно поради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи. Понастоящем се очаква инфлацията (Хармонизиран индекс на потребителските цени) в еврозоната да бъде средно 1.3 % през 2019 г. и 2020 г. (пролетна прогноза: 1.4 % през 2019 г. и 2020 г.), докато в ЕС се очаква да бъде средно 1.5 % през 2019 г. и 1.6 % през 2020 г. (пролетна прогноза: 1.6 % през 2019 г. и 1.7 % през 2020 г.).

Неблагоприятните фактори се засилиха

Рисковете, свързани с глобалните икономически перспективи, са тясно взаимосвързани и имат предимно отрицателни последици. Продължаващата икономическа конфронтация между САЩ и Китай, заедно с голямата несигурност около търговската политика на САЩ може да доведат до запазване на текущия спад в световната търговия и производство и да засегнат други региони и сектори. Това би могло да има отрицателни последици за световната икономика, включително чрез смущенията на финансовите пазари. Напрежението в Близкия изток води също до повишаване на вероятността за значително увеличение на цените на петрола. Във вътрешен план излизането на Обединеното кралство от ЕС остава основен източник на несигурност. И накрая, налице са също така значителни рискове, свързани с факторите за растеж в краткосрочен план и с икономическата динамика в еврозоната. Ако се запазят слабостите в производствения сектор и спадът на доверието на бизнеса, това би могло да се отрази и на други сектори и да влоши условията на пазара на труда и да засегне частното потребление, а оттам и растежа.

За Обединеното кралство се прави чисто техническо допускане

В светлината на процеса на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС прогнозите за 2019 г. и за 2020 г. се основават отново на чисто техническо допускане, че статуквото в моделите на търговията между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запазят. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху бъдещите преговори между ЕС и Обединеното кралство.