Екологичният ефект от Европейския механизъм за възстановяване е съмнителен

Приносът на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) – основният стълб на фонда на ЕС за възстановяване от пандемията – към действията в областта на климата и екологичния преход не може да бъде ясно определен. Това се заключава в нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП).

Най-малко 37% от средствата по МВУ следва да бъдат заделени за действия в областта на климата. Според оценката на Европейската комисия към февруари 2024 г. делът на мерките, които подкрепят целите на ЕС, свързани с климата, е достигнал 42.5 % (или 275 млрд. евро) от средствата по МВУ. Одиторите обаче предупреждават, че има вероятност оценката за този принос да е завишена с най-малко с 34.5 млрд. евро, както и че са налице и други проблеми.

Те са констатирали също така слабости в ключовите етапи и целите, свързани с действия по климата, както и в докладването на действителните разходи и екологосъобразността на някои от проектите, определени като щадящи околната среда.

Една от основните задачи на МВУ е да допринесе към целите на Европа в областта на климата и осъществяването на екологичния преход в държавите — членки на ЕС. За разлика от други използвани по-рано модели на разходване на финансиране от ЕС, средствата по МВУ се изплащат въз основа на изпълнени ключови етапи и цели, а не въз основа на действително извършени разходи. Наред с други недостатъци, одиторите установиха, че този модел на финансиране и сравнително краткият срок за изпълнение на МВУ поставят под въпрос дали ще се реализира в действителност приносът на всички средства, предвидени за действия в областта на климата.

Механизмът за възстановяване и устойчивост представлява мащабна инвестиция, която обхваща целия ЕС, и успешното му изпълнение ще ускори значително постигането на амбициозните цели на ЕС в областта на климата“, заяви Жоел Елвингер, членът на ЕСП, отговарящ за доклада.

„Понастоящем обаче Механизмът има недостатъци, свързани с използването на висока степен на приближение в съответните планове и разминаване между планираното и извършеното на практика, и в крайна сметка не предоставя достатъчно информация за размера на средствата, които допринасят пряко за екологичния преход.“

Одиторите изтъкват, че на практика приносът на мерките по МВУ в областта на климата невинаги е прецизиран. За да изчисли дела на планираните средства за действия в областта на климата, Европейската комисия прилага формула, в която се използва т. нар. „коефициент за климата“. За действия със съществен принос към борбата с изменението на климата се определя коефициент от 100%, за действия със сравнително важен положителен принос – коефициент от 40%, а за действия, които нямат принос или са с незначителен такъв – коефициент от 0%.

Приносът на много от мерките обаче не е ясно определен, а одиторите установиха, че в някои случаи оценката за него е завишена. Освен това за някои проекти, които са определени като екологосъобразни, при по-задълбочената проверка беше установено, че липсва пряка връзка с екологичния преход. Например за мярка за подобряване на управлението на водите е определен коефициент от 40% за приноса на проекта към областта на климата. На практика средствата са разходвани за ИКТ решения за държавната администрация за цифровизиране на водоснабдителната система, което означава, че би било подходящо да бъде определен принос от 0%. За да се избегнат подобни ситуации, одиторите на ЕС препоръчват в бъдеще проектите, свързани с областта на климата, да се оценяват по-подробно и по-прецизно.

Одиторите констатираха също така, че някои мерки не са толкова екологосъобразни, за колкото се считат. Например, преди отпускането на финансиране, не е било оценено отражението върху околната среда на проект за изграждане на помпено-акумулираща водноелектрическа централа, който е причинил замърсяване на водите. За да постигнат целите в областта на климата, в своите планове държавите посочват размера на прогнозните разходи, които подлежат на предварителна, но не и на последваща проверка. Действителните разходи за дадена мярка по МВУ може да се различават значително от прогнозните, което означава, че няма пълна отчетност за средствата, изразходени за действия в областта на климата. За да се избегнат тези несъответствия, одиторите на ЕС препоръчват бъдещите инструменти да се обвързват по-тясно с целите в областта на климата, както и да се събират и публикуват пълни данни за разходваното финансиране.