Електронните разплащания стимулират растежа

Г-н Туремка, защо подкрепяте кампанията „Бизнес на светло”?

Бизнес на светло означава по-малко измами, a по-малко измами означава повече налични ресурси в системата, което води до растеж и повече средства за иновации. Икономиката на светло насърчава местния бизнес и подобрява бизнес средата, тъй като е по-прозрачна. Според анализ на MasterCard от 2011 г., съществува силна взаимовръзка между нивото на корупция и употребата на пари в брой; колкото повече пари в брой има в системата, толкова по-корумпирана е тя.

Няколко проучвания показват, че един от основните инструменти за повишаване на събираемостта на данъците и борбата със сивата икономика са електронните плащания. В тази връзка, една от ключовите цели на MasterCard като технологична и иновативна компания, е да се бори със сивата икономика като създава стимули за развитието на подходяща инфраструктура за електронните разплащания и тяхната употреба. Това би довело до повишена ефективност, повече възможности и по-добро обслужване на гражданите и бизнеса, което от своя страна стимулира местната стопанска дейност в подкрепа на устойчивия икономически растеж.

Можете ли да дадете пример за добри бизнес модели и практики, които вашата компания е въвела?

Както вече споменах, електронификацията на икономиката е един от най-ефективните начини за борба срещу сивата икономика и за стимулиране на официалната икономика. Има три стълба, върху които правителствата могат да стъпят, за да се възползват от електронификацията - развитие на подходяща инфраструктура за електронни плащания, която е интероперативна, създаване на стимули за използването на електронни пари и санкции за употребата на пари в брой, и електронифициране на процесите в държавната администрация. MasterCard има отличен опит в прилагането на добри практики във всяка от изброените области съвместно с правителства и други участници на пазара. Например, правителството в Италия въведе разплащателна програма „Данъци и сметки“ (Tax& Bill), която напълно промени данъчната среда. Програмата бе разработена и внедрена в сътрудничество с MasterCard и Poste Italiane - дългогодишен партньор на правителството в събирането на данъците. Бяха осигурени 75 хил. нови ПОС терминали, което увеличи възможностите за приемане на плащания. Също така, пощальоните бяха снабдени с мобилни безконтактни ПОС терминали. Резултатът - повече и по-бързо извършени плащания на по-ниска цена, по-малко опашки и 110 хил. ПОС терминали, които приемат безконтактни плащания до края на 2014 г.

Друг добър пример е въведената от Великобритания карта за обществени поръчки, която интегрира ePayment разработено от MasterCard решение, с държавното eMarketplace за извършване на електронни обществени поръчки и електронно фактуриране, управление на стоките и търговията, както и за по-добра функционалност на плащанията. Резултатите от преминаването от търговия на хартия към електронна търговия във Великобритания доведе до намаляване на разходите, по-висок поток от приходи, както и повишаване на производителността на персонала

Разход или инвестиция е въвеждането на тези добри практики? Може ли да се говори за възвръщаемост на инвестицията?

Първоначално, въвеждането и прилагането на добри практики винаги е свързано с разходи за всички заинтересовани страни - правителства, търговци, потребители. Дори малките законодателни промени могат да предизвикат разходи по прилагането им. Но добрите резултати в дългосрочен план са това, което превръща разходите в добре инвестирани ресурси.

Решението на правителството в Южна Африка да премине към електронно разплащане на помощите е един много добър пример за това. В Южна Африка има над 15 млн. души, които имат право на социални помощи. Разпределението им сред толкова голям брой получатели е свързано с огромни разходи и високо ниво на измами. Въпреки това, решението на правителството да инвестира държавни пари за предоставянето на 10 млн. карти с биометрични функции, включително пръстови отпечатъци и гласово разпознаване, елиминира 150 хил. измами през първата година, спестявайки на правителството 15 млн. долара. Още 375 млн. долара икономии се очакват през следващите пет години - ресурси, които биха могли да се използват за допълнителни инвестиции и растеж.

Смятате ли, че са нужни законови промени, които допълнително да ограничат ефектите на сивия сектор? Ако да, какви?

През последната година българското правителство работи усилено в посока изсветляване на сивата икономика. Въпреки това се смята, че нивото й в страната е все още над средното за Европа. Както вече споменах, съществува силна зависимост между употребата на пари в брой и нивото на сивата икономика. В тази връзка, българският пазар на плащанията е все още слабо развит и употребата на пари в брой тук е една от най-високите, като тя достига близо 90%. Следователно, има място за подобрение и един от начините за това е чрез балансирана регулаторна рамка, която да премахне риска от забавяне на иновациите и да насърчи ефективните разплащателни методи за цялото общество. Тук основният принцип е да се намери точният баланс между контрол и строги регулации, и отвореност към иновации и нови участници, както и между задълженията и стимулите.

Едно решение, което наскоро бе прието в Испания, е популяризирането на електронните плащания като предпочитан начин за плащане на глоби, санкции и други задължения към хазната.

Друга стъпка в тази посока, която е доказала ефективността си в редица европейски страни като Испания, Чехия, Словакия и Гърция, е ограничаването на горния праг на плащанията в брой. В момента такъв лимит има и в България, като той е фиксиран на 15 хил. лв. Министерството на финансите наскоро предложи законодателна промяна, която ще го свали до 5 хил. лв. Ние вярваме, че това е още една положителна стъпка от страна на правителството в борбата със сивата икономика, която в крайна сметка ще спомогне за насърчаването на българската икономика.