Емануил Габровски и неговата машина за бизнес

Заедно с братята си Стефан и Неделчо произвеждат първите кревати и шперплат, строят пътища и внасят коли

Емануил Габровски и неговата машина за бизнес

Снимка: Wikipedia

3563 ~ 4 мин. четене
Автор: Яна Колева

Русе е град на предприемчиви хора. Сред ярките фигури, допринесли за просперитета и развитието, е индустриалецът Емануил Габровски - човек с комбинативен ум и с широк бизнес размах, но и щедър по душа.

Началото

Роден е в Търговище на 8 ноември 1888 г. и е четвъртото от шестте деца в семейството. Остава само основно образование. На 19 прави опит да емигрира в Америка, но не успява. Продължава да работи в родния си град и с усърден труд събира известна сума, с която заедно с братята си Стефан и Неделчо слагат основите на семейна фирма за търговията с манифактурни и други стоки. По време на Първата световна война са мобилизирани, а всичко от магазина и складовете бива иззето за нуждите на армията. След войната Емануил Габровски отива в Русе да търси нова стока и срещата с местен предприемач го навежда на мисълта да създаде собствено предприятие. Купува инвентар на старо и организира парното боядисване на памучни прежди и платове. На 1 март 1921 г. регистрира събирателното дружество „Братя Габровски“ - първата българска фабрика за язми (вид женски кърпи за глава) и манифактура на едро, създава и бояджийска фабрика „Електрон“ . През 1923 г. тримата братя  откриват клонове на фабриката във Варна, Пловдив и Търговище.

Развитие

През 1930 г. продават бояджийниците. Но още преди това Емануил Габровски се насочва към производство на стоки, по-евтини от вносните. Така създават фабриката за кревати „Изкуство“, която бързо се разраства и към 1930 г. в нея работят над 100 души. Внасят материали от Чехия и от Германия, които подлежат на безмитен внос по Закона за насърчаване на местната индустрия. Асортиментът се разширява и, освен метални легла и пружини, тръгва производство на нощни шкафчета, тоалетки, детски колички, каросерии за автобуси. През 1930 г. изпадналото в несъстоятелност предприятие за дървен строителен материал „Карпати“ става собственост на „Братя Габровски“. Започват производството на шперплат, като произвеждат и лепилото за него. През 1934 г. построяват фабрика в Тетевен, а русенското предприятие става дъскорезница.

Каучук и петрол

30-те години на ХХ век са изключително успешни за фирма „Братя Габровски“. Това дава възможност тримата за период от пет години да се включат в откритото през април 1931 г. предприятие за гумени изделия „Каучукова фабрика на инж. Д. Бъчваров & Сие“ ООД. През 1933 г. в Русе Емануил и Неделчо Габровски в съдружие с други предприемачи основават „Първа българска петролна индустрия“ АД за производство и търговия на петролни произведения, но се задържат в тази дейност само четири години.

Баща и кмет

Емануил Габровски се запознава с Еленка Кескинева от Тутракан, завършила русенската девическа гимназия. На 6 март 1921 г. 33-годишният фабрикант се жени за 10 години по-младата си избраница. Имат две дъщери - Веселинка и Милка. Скоро след женитбата индустриалецът купува малка къща в центъра на града, недалеч от Дунава. В началото на 30-те години на нейно място е построен нов двуетажен дом с много стаи и просторни тераси. Емануил Габровски е кмет на Русе през 1934 г. и това е най-голямата му обществена изява. Предприемачът управлява града близо седем месеца и за това кратко време успява да реши редица важни въпроси – сред тях е строежът на градските хали, изграждат се 3,5 км нова канализация, откриват се народни кухни за бедни. Отказва се от заплатата си и по-късно с тези средства е изграден „Мостът на въздишките“ в Русе.

В нови територии

През лятото на 1939 г. Емануил Габровски заедно със семейството си се премества в София. Купува занемарена малка къща на ул. „Шейново“ и там през есента на 1941 г. израства триетажен дом по план на арх. Иван Данчов. В столицата той поема представителството на немския автомобилен производител „Опел“ за България. За целта е създадено „ЕНА - Акционерно дружество“ (от началните букви на собствените имена на създателите му: Емануил и Неделчо Габровски, Андрей Долапчиев).

Недобра предприемаческа стъпка е създаването на дружество „Гранит“, на което е поверено построяването на пътя София-Варна. Проблемът идва от това, че единият от тримата съдружници присвоява голяма част от парите  и успява за избяга в Германия. Въпреки загубите Емануил Габровски приключва строежа и продължава напред. Той не спира да ръководи своите предприятия до тяхното национализиране през 1947-а.

Краят

След национализацията в страната и свързаните с нея политически промени настъпват твърде лоши години за него и семейството му. През пролетта на 1948 г. с приемането на Закона за отчуждаване на едрата градска недвижима собственост е принуден да замени единствено оставената му част от третия етаж на къщата на ул. „Шейново“ за малък партерен апартамент на ул. „Фритьоф Нансен“. В края на август същата година заедно със съпругата си е сред първите интернирани от София. Изпращат ги в Търговище. Там обаче щедростта му на работодател и дарител се помни и хората им подават ръка. Емануил Габровски умира на 10 май 1969 г. в дома си в София на 80-годишна възраст. Той преуспява във времето между двете световни войни, но не спира да оказва помощ на нуждаещите се. Приема съдбата си след 1944 г. и въпреки огорченията и униженията, успява да се съхрани като личност.

Работодател и дарител

-Емануил Габровски е силно впечатлен от книгата на Дейл Карнеги „Как да печелим приятели и как да влияем на хората“. Под нейно влияние стига до убедеността, че всеки работодател е длъжен да заделя от печалбата си за подобряването условията на труд и почивка на работниците. В неговите фабрики имало осигурена безплатна закуска, а после и обяд, въвел и други социални придобивки. За Коледа, например, всички, заети в неговия бизнес, получавали 13-а заплата. 

-Обичал да помага на хората и заедно с братята си бил сред големите дарители в обществена полза. Фирма „Братя Габровски“ е първа в списъка на дарителите за изграждането на болницата за лечение на туберкулоза, наред с това училища и църкви се радват на щедър дарителски жест.

Подкрепи Economic.bg