Енергийната ефективност е ключова за ограничаване на външната зависимост

Г-жо Пенкова, местните власти все още нямат достатъчно експертен капацитет, когато става въпрос за достъп до евросредства. Как, според Вас, може да се повиши ефективността за участие в проекти – и като кандидатстване, и като усвояване на средствата?

Наскоро имах възможността, като част от мисия на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, да разговаряме с ръководството на Националното сдружение на общите в Република България. Mестните общински администрации у нас разполагат с около 1000 служители – експерти по подготовката и изпълнението на европейски проекти, но, да – има пространство за укрепването на този капацитет.

Подготовката на обществени проекти е ключов фактор в един такъв процес и действително, честно местните власти не разполагат с достатъчен капацитет за това. Повишаването на всяка една експертиза е въпрос на допълнителни обучения и квалификация, които могат да бъдат реализирани с помощта на държавата и НПО сектора, в помощ на местната власт.

Предвид сериозните бюрократични изисквания и понякога липсата на информация, обаче, няма пълно разбиране за текущите инструменти и програми. Безспорно, прерогатив на националните правителства е стратегическото програмиране на европейските средства – къде и как да бъдат насочени те, както и провеждането на достъпни информационни кампании, които да са разбираеми и полезни от гледна точка на практична информация.

Ролята на европейските органи, като по-конкретно мога да говоря за Комисията по регионално развитие на ЕП, на която съм член, е да обсъждат конкретни местни проблеми и специфики за отделни европейски региони. Провеждаме мисии, именно за да идентифицираме такъв тип местна проблематика, която да поставим на вниманието на съ-законодателя в лицето на Европейския парламент.

Очаквате ли тази липса на капацитет да се окаже проблем пред осъществяването на проекти, част от Плана за възстановяване и устойчивост на България?

Не мисля, че има пряко отношение. Планът е стратегическата национална рамка за постигане на зелена, иновативна и устойчива икономика при конкретно заложени цели и реформи. Тепърва трябва да бъде създадена и приета подзаконовата нормативна уредба и да бъдат разписани насоките за кандидатстване по отделните проекти, което е задача на съответните ресорни ведомства.

Правилна и целесъобразна комуникация и координация между местни и национални органи трябва да осигури достатъчна информираност по процедурите. Нужно е да си даваме сметка, че сега предстои активното участие на местните власти в осъществяването на проекти по този план. Местните администрации познават отблизо проблемите и възможностите на отделните региони и имат ключова роля за достигане на европейската солидарност до гражданите.

Каква, според Вас, трябва да е ролята държавата и на Европейския съюз в изграждането на устойчива среда за развитие на иновации и технологии?

Ролята на държавата може да бъде дефинира в две направления. Първото и най-важно, е задаването на обща рамка и издигане развитието на сектора в приоритет при добро и пълноценно сътрудничество между всички заинтересовани страни. В тази връзка на 24 юни, под моя егида, ще се проведе конференция, посветена на политиките по иновации. Как и по какъв начин всички заинтересовани страни – правителството, научни и университетски среди, бизнесът, НПО секторът, ние като европейски представители – можем да работим заедно в името на това да развием българския научен и иновативен потенциал. Само така може да изградим истинска конкурентна и устойчива икономика.

Няма място за тълкувания по политиката на ЕС в сферата на технологиите и иновациите – тя е категорична, предвид безпрецедентния общоевропейски финансов ресурс от 750 млрд. евро по механизма „Следващо поколение ЕС“. Той цели да трансформира и да модернизира европейските икономики в устойчиви, зелени и дигитални. Това са средства за подкрепа и на предприемачеството, стартъп компаниите, иновативните технологии и решения.

Съгласно критериите, поставени от Европейската комисия спрямо държавите членки, се предвижда в националните планове да залегнат реформи и инвестиции, от които 37% да са насочени за зелени проекти и 20% за дигитални. В нашия план правителството заложи още по-високи цели – съответно 59% и 26% – това е достатъчно ясен знак за национални усилия в тези две посоки.

Това е от гледна точка на политиката. От гледна точка на практиката са важни няколко въпроса.

Важно е ЕС да се погрижи за оптимизацията на административните си процедури и изисквания за отпускане на финансови средства, за да стане предпочитана дестинация за развиване на научна дейност. Така Съюзът ще бъде конкурентоспособен и няма да изостава зад водещи страни в тази сфера, като САЩ и Китай.

Необходимо е създаването на ясна, прозрачна и лесна за разбиране регулаторна рамка, която да е в полза, а не в тежест на иновативните бизнеси.

Акцентирам и на факта, че има сфери, които са вън от компетентността на ЕС, а са национален прерогатив – данъчни и осигурителни политики, процедури по разходване на средства, инструменти за информираност, законодателни промени, които да внесат повече гъвкавост в трудовото и търговско право и други.

България вече има Министерство на иновациите и растежа. Вярвате ли, че тази нова структура ще успее да създаде среда и да управлява успешно европейския и държавен ресурс, предназначен за развитие на иновации и технологии?

Според мен разделянето на Министерството на иновациите и растежа и Министерство на икономиката и индустрията беше правилен ход. Това е още един пример за волята на правителството да постави иновациите и технологиите в центъра на държавните политики за икономически растеж и развитие. Освен това, разделянето им играе важна роля за оптимизацията на административните процеси и разпределянето на финансов ресурс между двете министерства.

Причините са няколко. На първо място, иновациите и технологиите представляват индустрия, която се характеризира с много особености спрямо традиционните икономически сектори. Тази индустрия има нужда от първоначални инвестиции. Обратното, при вече утвърдените индустрии ресурсът е много по-необходим, за да се надгради вече стабилен и доказал се производствен процес.

Второ, финансовите ресурси се разпределят на база доказан управленски опит и постигнати резултати. При технологиите и иновациите това затваря вратата за много стартиращи бизнеси, просто защото зад тях стоят млади екипи, които не са имали времето да се докажат и утвърдят.

Не на последно място, двете министерства преследват различни държавни интереси. Задача на едното е да се грижи за устойчивостта на вече утвърдени предприятия. А на другото – да подкрепя новото, непознатото, все още недоказалото се.

Лично аз мисля, че колегите и от двете министерство имат необходимия ресурс и качества за успешна работа и за реални и видими резултати.

Въпросът за енергийната ефективност е с нарастваща актуалност. По Ваши думи – касае националната сигурност. Какви основни приоритети и проблеми трябва да адресира европейското законодателство в сферата?

Повишаването на енергийната ефективност е ключово направление за ограничаване на зависимостта от изкопаеми горива и за постигане на зелените цели. Действително, тя може да бъде разглеждана като елемент от националната сигурност, ако отчитаме зависимостта от енергийни суровини, които трябва да бъдат внасяни.

В Европейския парламент, в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, работим интензивно по ключова директива в тази връзка – Директивата за енергийни характеристики на сградите. Красноречив факт е, че сградите (сградният фонд) в ЕС консумират 40% от произвежданата енергия и образуват 36% от емисиите на парникови газове. Директивата поставя амбициозни цели за нулеви емисии от сградния фонд на ЕС до 2050 г., като подобряването на енергийната ефективност за най-енергоемките 15% от сградния фонд трябва да се случи до 2030 г. за жилищни сгради и до 2027 г. за нежилищни сгради.

За съжаление, на този етап България дори няма достъпен регистър или база данни, които да позволят да бъдат определени сградите с най-лоша и ниска енергийна ефективност, което е проблем и налага като спешна задача – обследване или друг подход.

В интерес на българската позиция е да се вземат предвид и стартовите позиции на страните членки и състоянието на сградния им фонд. Това предполага всички форми на енергийно обновяване да бъдат включени, за да се насърчи най-ефективната технология за всяка страна.

На последно място, но не по важност, повишаването на енергийната ефективност е един от начините за борба с енергийната бедност. Има социално-икономически елемент и би облекчило домакинствата като пряко намали сметките им за ток.

В контекста на енергийната независимост, Вие сте радетел на признаването на ядрената енергия за зелена. Виждате ли скорошно реализиране на тази промяна на ниво ЕС?

Да. По време на пленарната сесия на ЕП в началото на месец юли предстои ключово гласуване относно допълнителния делегиран акт по Регламента за таксономията. Звучи сложно и неразбираемо, но това всъщност представлява  класификация или списък, който дефинира екологично устойчиви икономически дейности и инвестиции.

От тази гледна точка признаването на ядрената енергия за зелена и устойчива, по силата на тази категоризация, ще гарантира сигурност и предвидимост за инвеститорите, а оттук и възможности и схеми за допълнително частно финансиране. В противен случай би се разчитало само на държавни, бюджетни средства за изграждане и развитие на ядрени проекти. България не е заинтересована от подобен развой на събитията.

Какви са перспективите и изгледите решението да мине?

В сравнение с времето преди войната в Украйна, днес се наблюдава сериозно осъзнаване на необходимостта от изграждане и развитие на базови енергийни мощности. Това е пътят за осигуряване на дългосрочно, стабилно и достъпно снабдяване с нисковъглеродна енергия за покриване на нарастващи нужди от електрическо. Това не ограничава инвестициите в иновативни възобновяеми технологии и източници, но те са допълващи мощности, които и пряко зависят от метеорологичните условия. Стабилността и сигурността на една енергийна система се крепи на наличието на базови енергийни мощности и за България основното решение в тази посока е развитието на ядрената енергетика.

България е доста зависима по отношение на ядреното гориво от Русия. Това притеснява ли ви и има ли алтернатива?

Българското правителство вече обяви намеренията си да продължи политиката по диверсифициране на ядрените доставки. Това трябва да се случва съобразно разпоредбите на българското и европейското законодателство. Санкционната политика на ЕС спрямо Русия не засяга към този момент горивната компания ТВЕЛ, която е част от руската "Росатом" и доставя горивото към България. И двете компании са извън санкционните списъци. Показателно е, че към момента САЩ и ЕС съзнават икономическите щети, като последица от налагането на ембарго над доставките на ядрено гориво и има въздържание по въпроса.

Към момента доставките към България продължават нормално. По информация на представители на правителството и на среди, свързани с развитието на ядрената енергетика в България, страната ни разполага с необходимото свежо ядрено гориво поне за още две години.

По отношение на диверсификацията и алтернативите процесът вече е в ход. АЕЦ "Козлодуй" има и подписан договор с Westinghouse Electric Sweden за разработване на анализи на безопасността с оглед лицензиране и внедряване на алтернативен тип ядрено гориво. Тази диверсификация касае само 5-ти блок на ядрената ни централа. Процедурата е сложна, като крайното решение идва от Агенцията за ядрено регулиране, която трябва да одобри така наречения „протокол за безопасност“. Ако тя даде зелена светлина, компанията ще може да участва в търг за доставка на ядрено гориво. Самата процедура е дълга и понякога отнема до около 5 години, но може и по-малко. А провеждането на търг е съобразно международната и европейска практика.

Анализът на безопасността е много съществен елемент, тъй като нашите реактори са руски и Русия е единствената страна, която към момента може да доставя ядрено гориво за тях. Държа да отбележа, че не само ситуацията в България е такава – всички държави с ядрени централи в Европа внасят определено количество ядрено гориво от Русия. Въпросът с диверсификацията е комплексен и многопластов и не се свежда до това да заменим една зависимост с друга. Затова първи приоритет е дали чисто технологично би сработила алтернатива. Компромиси със сигурността няма как да бъдат правени и тя е определящ фактор.

Според Вас постижими ли са за България целите в Зелената сделка – по отношение на навлизането на ВЕИ и въглеродната неутралност?

По отношение на целите на Зелената сделка и това до каква степен България успява да се приближи до заложените цели, трябва да развенчаем разбирането и обществените възприятия, че не се справяме. Напротив, в нашия енергиен микс около 20% от енергията идва от възобновяеми източници. Това е един висок процент в сравнение със ситуацията в много други европейски страни. Давам пример с една държава, която се възприема като много „зелена“ – Нидерландия, там възобновяемата енергия е около 17% от общия микс.

Що се отнася до въглеродните емисии, България отчита намаление с близо 37%, което е един добър междинен показател. Със сигурност признаването на ядрената енергетика, която съставлява 40% от българския енергиен микс, за зелена, ще ни приближи по категоричен начин до цялостно изпълнение на зелените цели.

Но отбелязвам, че добрите позиции по изпълнение на показателите не бива да оказват непропорционална тежест върху бизнеса и гражданите. Задачата ни е преходът да бъде справедлив и социално поносим.