Енергийният залог на България: Какво крие дъното на Черно море?

Новината, че българската държава става съдружник на OMV и NewMed в проучванията за газ в Черно море идва в сюблимен момент. Локацията се превръща в една от най-горещите точки на енергийната карта на Европа, обещавайки не само газ, но и възможност за нов индустриален прочит на региона.

Докато съседните държави вече жънат успехите на своите стратегии, България тепърва отключва своя потенциал. Мащабът на възможностите под морското дъно е огромен: само блокът „Хан Аспарух“ се оценява на близо 100 милиарда кубични метра (bcm). Ако това число се потвърди, този ресурс би могъл да покрие вътрешното потребление на страната за повече от 30 години.

Доказаните находища: Основата на шелфа

Българският опит до момента е концентриран в плитките води, където ресурсите са доказани и експлоатирани успешно:

• Блок „Галата“: Дългогодишният стълб на местния добив, който доказа, че Черно море притежава работеща въглеводородна система.
• „Калиакра“ и „Каварна“: Сателитни находища, които поддържаха енергийния баланс на страната през последното десетилетие. Въпреки че тези находища навлизат в затихваща фаза, те са доказателство за геоложката зрялост на региона – факт, който Румъния използва успешно със своите нови проекти в плитки води като Midia Gas Development, произвеждащ 1 млрд. м³ годишно.

Най-перспективните зони: Новата дълбоководна граница

Истинската промяна за България се очаква от дълбокото море (над 1000 м дълбочина), където са насочени усилията в „Хан Аспарух“ и „Хан Тервел“.

• „Хан Аспарух“: Смятан за „българския близнак“ на румънското находище Neptun Deep (100 bcm), блокът е обект на засилен интерес. През 2025 г. OMV Petrom увеличи дела си в него до 42.86%, затвърждавайки ролята си на регионален лидер.
• „Хан Тервел“: Зона с висок потенциал, разположена в близост до турските открития, където сеизмичните данни сочат наличие на структури, идентични с тези в находището Sakarya.

Зони без потвърдени залежи и „белите петна“

Въпреки оптимизма, някои зони остават предизвикателство. Блокът „Хан Кубрат“ (бивш Силистар) бе поле на сондаж от Shell през 2019 г., който откри следи от газ, но не в количества за икономически добив. Подобна е съдбата и на блок „Терес“.

Според редица експерти обаче тези райони може би не са „празни“, а по-скоро недостатъчно изследвани поради липса на инвеститори, готови да поемат високия финансов и технологичен риск в условията на регулаторна несигурност.

Регионалният контекст

България се намира в компанията на държави с мащабни открития.

Турция може да се окаже истинският „геймчейнджър“ с находището Sakarya (710 bcm), считано за най-голямото в Черно море досега. Анкара инвестира в собствена флотилия от сондажни кораби (Fatih, Kanuni), което ѝ позволи да премине към добив само за три години.

Румъния, чрез проекта Neptun Deep (инвестиция от 4 млрд. долара), се готви да стане най-големият производител на газ в ЕС до 2027 г.

Украйна пък притежава най-големия теоретичен потенциал (над 2 трилиона куб. м). Две трети от акваторията ѝ са под де факто руски контрол след 2014 г. и анексирането на Крим.

Предизвикателства и бъдеще: Отвъд природния газ

Докато през последните години вниманието на НАТО и Запада беше фокусирано върху Балтийско море като основна зона на напрежение с Русия, Черно море тихомълком се превърна в много по-сложен и опасен възел от интереси. Според стратегически анализ на Центъра за анализ на европейските политики (CEPA), регионът вече не е просто географска граница, а точка на сблъсък между четири мощни сили: западните демократични ценности, руската военна експанзия на север, нарастващото финансово влияние на Китай от изток и хроничната нестабилност на Близкия изток от юг.

В тази напрегната среда енергийните ресурси под морското дъно престават да бъдат просто икономически актив – те се превръщат в геополитическо оръжие и инструмент за оцеляване.

Проблемът на страните от региона, с изключение на Турция, е индустриалният спад след края на социализма. В България, Румъния и Украйна производството на торове и стомана пострада тежко от високите цени на енергията. Местният газ може да рестартира тези индустрии и да послужи като мост към водородната икономика.

Черно море притежава и огромен потенциал за офшорна вятърна енергия (оценяван на 94 GW за Румъния и 11 GW за Турция), което в комбинация с газа може да превърне региона в енергиен хъб на Европа. Интеграцията чрез съществуващата инфраструктура като Трансбалканския газопровод (вече свободен за трети страни) е ключът към общ регионален пазар.

Влизането на БЕХ в „Хан Аспарух“ не е просто финансова инвестиция, а геополитическо пробуждане. Черно море вече не е само граница, а ресурс, който изисква споделени правила, технологии и смелост. Пътят на България минава през успешното приключване на текущите сондажи, които ще определят дали страната ще седне на масата на енергийните износители.