Енергийният фонд внася повече смут, отколкото сигурност в системата

Фондът за стари грешки, официално известен като Фонд „Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС), е с нов бюджет от началото на 2019 г., чиито уточнен план беше приет през изминалата седмица. Първоначалните му приходоизточници бяха 5% данък върху приходите на производители и търговци на електрическа енергия, както и върху приходите на системните оператори на електроенергийната и газопреносната мрежи, и приходите от продажбата на квоти вредни емисии. Обновлението е, че от средата на 2018 г. той се сдоби с нов приходоизточник – цената за задължения към обществото, която финансира преференциалните цени на ВЕИ, производителите на високоефективна когенерация на електрическа и топлинна енергия и ТЕЦ с дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия.

Естествено, заедно с допълнителните приходи ФСЕС придобива и задължения за плащания, като целта е в края на годината бюджетът му да е балансиран. По този начин приходите на фонда, които реално се плащат от обществото и са свързани с провеждането на държавна политика, т.е. са вид държавна такса, стават по-прозрачни. Тъй като целта на фонда е да има балансиран бюджет, неговата дейност не би трябвало да има ефект върху консолидираната фискална програма, но на практика това не е съвсем така.

След влизането в сила на новите условия за работа на ФСЕС в средата на 2018 г. бюджетът му е ревизиран. Приходите се увеличават до 1,32 млрд. лв., а разходите - до 1,07 млрд. лв., което формира излишък от 257,5 млн. лв. Няма обяснение за планирания излишък, тъй като функция на фонда е „управление на средствата за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а, определени с решение на комисията, включително за минали регулаторни периоди“ (чл. 36б от Закона за енергетиката). От актуализирането на бюджета на ФСЕС става ясно, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е определила твърде висока цена за задължения към обществото, което увеличава приходите на фонда над необходимите разходи в противоречие със ЗЕ.

Това не се случва за първи път, тъй като още през 2016 г. ФСЕС приключва годината с излишък от 65 млн. лв. Това се дължи на значително надценяване на разходите на фонда за годината с около 75 млн. лв., като в същото време се наблюдава и неизпълнение на приходите с около 10 млн. лв. Само по себе си това не е фатално, въпреки че надценяването на годишните разходи с 20% показва слабости в бюджетния процес, тъй като превишението на приходите над разходите през една година може да бъде компенсирано през следващата година. Така прогнозата за бюджета на ФСЕС за 2017 г. предвижда дефицит в размера на излишъка от предходната година – 65 млн. лв.

Вместо това обаче фондът приключва годината с дефицит от под 15 млн. лв. Основната причина отново е надценяване на разходите – с 42 млн. лв., но този път се наблюдава и преизпълнение на приходите с над 8 млн. лв. Т.е. в резултат на двугодишната си работа фондът натрупва излишък от около 50 млн. лв. (излишък от 65 млн. лв. през 2016 г. и дефицит от близо 15 млн. лв. през 2017 г.) и въпреки това прогнозата за 2018 г. е излишък от 257,5 млн. лв. По този начин фондът все по-малко прилича на орган за управление на средства за покриване на разходи, свързани с държавната политика в енергетиката и все повече – на структура за генериране на печалба.

Само по себе си това също не е фатално, тъй като в ЗЕ ясно се казва, че покриването на разходите обхваща и минали периоди. Ако се върнем към мотивите, с които беше изменен ЗЕ, именно това е водещата му роля (затова и го наричам фонд за минали грешки), тъй като по оценки на КЕВР към средата на 2014 г. НЕК беше натрупал около 1,4 млрд. лв. тарифен дефицит, който би следвало да бъде покрит в следващи години чрез определяне на по-високи регулирани цени. Фондът спокойно може да влезе в тази роля, ако предвижданият бюджетен излишък, или част от него, за една година се използва именно за покриване на такива стари задължения.

Да, ама и това не се случва. След като към края на ноември се вижда, че ФСЕС е натрупал излишък в размер на над 367 млн. лв., изведнъж актуализираният му бюджет се променя, така че да предвижда балансиран бюджет в края на годината. По този начин изплатените от фонда субсидии само през декември 2018 г. възлизат на над 538 млн. лв., докато максималният им размер в периода юли-ноември 2018 г. е 150 млн. лв.

От всичко това могат да се изведат няколко основни проблема:

• Наблюдава се ниско качество на бюджетната прогноза за ФСЕС, тъй като или има големи отклонения с изпълнението, или се налага спешна актуализация в края на годината като тази през декември 2018 г.;
• Липсва яснота относно употребата на натрупаните излишъци по бюджета на фонда през годините – дали те ще бъдат компенсирана с дефицити през следващите години[1] и/или ще бъдат използвани за компенсиране на задължения на НЕК от предходни ценови периоди;
• Предното създава възможност за твърде голяма доза дискреция при вземането на решенията и одобряване на големи разходи в края на годината, което наподобява непрозрачното управление на публичните финанси;
• Концентриране на твърде голям дял от плащанията на фонда в края на годината създава проблем с паричните потоци за целия сектор, тъй като води до непредвидимост и необходимост от поддържане на по-високи нива на оперативен капитал, а оттам – по-високи разходи.

Нещо повече – плащанията от фонда са за ВЕИ производители, когенерации и ТЕЦ с дългосрочни договори. От средата на 2018 г. ВЕИ и когенерациите с инсталирана мощност не по-малка от 4 МВт трябваше да излязат на свободния пазар и да получават допълнителните премии от ФСЕС, а не от НЕК, както беше до този момент. Въпреки това беше даден гратисен период до края на 2018 г. за излизането на тези производители на пазара, а дотогава НЕК беше отговорен за участието на борсата и разплащането с централите, т.е. ФСЕС продължава да плаща на НЕК до края на годината. Към това се прибавя и фактът, че плащанията за производителите с инсталирана мощност под 4 МВт, както и за ТЕЦ с дългосрочни договори остават в НЕК, т.е. и за тях държавният мастодонт продължава да получава пари от ФСЕС. Това означава, че липсата на равномерност в разплащанията от страна на фонда лесно могат да доведат до ликвидни затруднения за НЕК, а оттам и за почти всички участници както на регулирания, така и на свободния пазар.

Целта на фонда беше да стабилизира финансовото състояние на сектора с фокус върху натрупаните задължения, но работата му през последните три години показва, че това е поредната държавна структура, чиято цел не е да помогне на сектора и на икономиката като цяло, а просто да съществува. Силно впечатление прави и слабата регулаторна дейност, от която в голяма степен зависи и бюджетът на ФСЕС – големи разминавания в прогнозите и изпълнението на бюджета на фонда и липса на своевременни корекции. Липсата на прозрачност също е голям проблем.

Всичко това се случва на фона на постоянно напрежение на свободния пазар на електрическа енергия, растящи разходи за бизнеса по линия на по-високите цени на борсата, по-високите цени на квотите вредни емисии и високата цена за задължения към обществото, и социалната чувствителност към цените на електрическата енергия за бита. Вместо ФСЕС да се използва като инструмент за успокояване на напрежението и подобряване работата на свободния пазар, управлението му повдига постоянни въпроси, които най-вероятно ще се увеличат през настоящата година.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)