„Еврика“ за Мария Аргирова

Има хора, които умеят да видят красота в науката, позволяват си да изострят своето професионално любопитство, за да изследват непознатото. Д-р Мария Аргирова е точно такъв пример и тази нейна посветеност на знанието като млад учен я доведе до наградата „Еврика“ за 2024 г. С много ентусиазъм тя разказва за своята работа и постижения, като има и умение на достъпен език да ги представи пред всеки, който е готов да научи повече за всичко това.

Мария Аргирова е завършила Химико-технологичния и металургичен университет (ХТМУ) в София, вече е инженер-химик и главен асистент в Института по органична химия с Център по фитохимия при БАН. В научната ѝ активност се открояват 10 научни публикации, участията с доклади и постери в 61 национални и международни научни конференции и множество отличия, сред които са първо място в секция „Химични технологии“ на научните постерни сесии за студенти, докторанти и млади учени; златен медал на EUROINVENT; награда за най-добра дипломна работа от Националния конкурс "Аквахим" на Съюза на химиците в България; награди от Интердисциплинарен докторантски форум; конкурс на Съюза на учените в България за значими научни постижения.

Участвала е в реализацията на 14 научни проекта по линия на НИС - ХТМУ, Фонд „Научни изследвания“ и е ръководител на два проекта по Националната програма „Млади учени и постдокторанти“. Д-р Аргирова получава съвместната награда на фондация „Еврика“ и Съюза на учените в България за отличната защита на своя дисертационен труд на тема „Синтез на 1Н-бензимидазол-2-ил хидразони и изследване на антихелминтното, антинеопластичното и радикал-улавящото им действие“. Разработката е свързана с дизайна на фармакологично активни молекули с комбинирано действие като обещаващ и иновативен подход за търсене на нова ефективна терапия в борбата с раковите заболявания. Материалите по дисертацията са представени на 22 конференции в страната и чужбина. Четири от постерите по темата на дисертацията вече са получили награди.

Избор и път

Като студентка по фин органичен синтез Мария отива на практика при проф. д-р Деница Пантелеева в Института по органична химия. Вдъхновена от доброто отношение, тя получава импулс да продължи в тази насока и да превърне органичната химия в свой път в живота. През 2018 г. става докторант, а през 2023-а - главен асистент, който вече обучава дипломанти. Харесва ѝ да преподава, може би защото е израснала в семейство на учители. Признава, че е избрала науката, водена от Съдбата. Искала да учи медицина, но става студентка в ХТМУ, което се оказва точното място в точното време. Там пред нея се разкрива красотата на химията чрез многото реакции, продукти, багрила. По нейни думи в училище е по-скоро изключение, отколкото правило, на учениците да се показва практическото приложение на знанието, а не само сухата теория. Така децата се отблъскват от химията, вместо да видят колко забавно може да е нейното изучаване. Софийският фестивал на науката, Дните на отворени врати в химическите университети допринасят ученици и студенти да погледнат от друг ъгъл към това познание. 

Приложение

Днес Мария е влюбена в химията и няма никакво съмнение, че това е нейното призвание. В Института по органична химия има възможност да работи по интересни за нея теми, които само затвърждават убедеността, че химията е навсякъде около нас. И ето практическо приложение – тя може да се използва от реставратори и археолози в опазването на българското културно-историческо наследство. При реставрирането на стенописи и икони, например, се прави структурен анализ на пигментите. Изследванията дават ориентир в кой период е правен стенописът и дори кой е най-вероятният зограф, който го е създал. Мария с вдъхновение разказва как е дала принос за реставрирането на знаме, изработено за революционните борби преди Освобождението, които Стефан Стамболов оглавява. С анализ установили какви са пигментите и какъв свързвател е ползван.

Да създадеш лекарство

Основно занимание за д-р Аргирова като учен е медицинската химия. Да се създаде лекарствено средство отнема доста години работа, нужни са множество изпитвания. В своя дисертационен труд тя е получила 40 нови съединения на бензимидазол, като 37 от тях досега не са описани в научната литература. Противораковият и антипаразитният им потенциал е огромен. Нейна мечта е да види някои от тези съединения, превърнати в утвърдени лекарствени средства. Но пътят до това е много дълъг. Нужни са големи стъпки огромни инвестиции, за да се стигне до този момент, а това е трудно постижимо в България. Излизането на пазара на подобен лекарствен кандидат става обикновено чрез голяма фармацевтична компания.

На този етап у нас липсва такъв капацитет, който да помогне да се прескочи „Долината на смъртта“ и да доведе научния резултат до създаването на готов лекарствен продукт във висококонкурентна област като противотуморните терапии. Д-р Аргирова обаче не се обезсърчава и въпреки оскъдното финансиране работата по нови проекти продължава, търсят се начини за изпитването на синтезираните съединения, което е стъпка напред. За нея удовлетворение би било дори друг след време да използва нейните трудове като първоизточник за значимо противораково средство.

На здрави основи

Мария Аргирова остава да работи в България: „Не мога да си представя да заменя родината си с друга държава. Надявам се в нашата страна да има по-голямо финансиране за науката и повече задачи за учените. Вярвам, че науката дава здрави основи, а „къщата“ може по-късно да се построи и от друг. В областта на медицинската химия нещата се случват по-трудно, но лисата на близка връзка с индустрията не ни отказва. Има смисъл да се инвестира в науката, тъй като това знание може да е от съществено значение за напредъка на човешката цивилизация“.

Д-р Аргирова синтезира нови формули, при нея изкристализират и визии за приложението на науката. Приема като лична привилегия да работи и да пребивава в чудния свят на знанието. Тя има амбиции да обучава млади специалисти и да ги ентусиазира да се свържат професионално с научната сфера, както нейните преподавателки доц. Камелия Аничина и проф. Деница Пантелеева са разпалили у нея искрата към научното познание.

Текстът е част от бр. 125 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.