Европейската комисия повиши леко прогнозата за българската икономика от 1.8% в ноемврийския доклад на 1.9% в най-актуалния си зимен доклад. И след актуализацията обаче очакванията на Брюксел остават далеч под заложения от финансовия министър Асен Василев растеж, на база на който той изготви бюджета за 2024 г. – 3.2%.
През ноември той аргументира сериозната разлика между двете прогнози с недостатъчната запознатост на Европейската комисия с българската икономическа реалност, поради което тя е по-консервативна в своите прогнози.
Еврокомисията очаква двигател на растежа и тази година да бъде вътрешното търсене, а ръстът на потреблението да се забавя, тъй като потенциалът за увеличаване на заетостта изглежда изчерпан. Прогнозата е за съществен ръст на инвестициите, особено по линия на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, по линия на който през миналата година не постъпиха никакви средства.
Брюксел очаква само няколко страни от Европейския съюз да имат по-висок икономически растеж от България. Това са Литва, Полша, Словакия, Унгария, Хърватия, Румъния и Гърция – всички те от района на Централна и Източна Европа, който по принцип догонва Западна Европа.
За 2025 г. Еврокомисията очаква 2.5% ръст на БВП на България, което е понижение с 0.1 пункт спрямо есенния доклад.
Институцията запазва и прогнозата си за 2% растеж през отминалата 2023 г. Като негов двигател Брюксел сочи силната кредитна активност, ръстът на потреблението и силния пазар на труда. Ниските инвестиции, скромният износ и икономическото забавяне на търговските партньори на България пък охладиха растежа.
Еврокомисията също така ревизира прогнозата си за инфлацията в България и вече очаква по-слабо поскъпване на живота. Според новия доклад инфлацията в България ще се забави „значително“ до 3.4% през 2024 г. спрямо вижданията от ноември за 4%.
За 2025 г. Европейската комисия прогнозира инфлация от 2.9%, като остава непроменена в сравнение с есенната прогноза.
Очакванията са фактори за това забавяне да бъдат цените на вноса и на услугите, които от своя страна се формират и от енергийни, хранителни и неенергийни промишлени стоки.
Антония Симова 
