Еврокомисията намали значително очакванията си за българската икономика
По-рано очакванията си понижиха МВФ и Министерството на финансите
~ 2 мин.
Георги Желязков
Европейската комисия последва примера на МВФ и на Министерството на финансите и намали очакванията си за растежа на българската икономика. Докато през пролетта Комисията очакваше реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2018 г. да бъде 3.8%, сега прогнозата е за 3.5%.
Икономическите експерти в Брюксел очакват забавяне при растежа на износа. А забавянето при този компонент очевидно няма да може да компенсира по-високото от очакваното частно потребление и инвестиции. Все пак Комисията изтъква, че прогнозата за българския растеж остава значително над средната за ЕС (2.1%).
Новата прогноза на ЕК включва и доста по-висока инфлация в България. Новите очаквания са, че цените средногодишното покачване при цените на дребно през 2018 г. ще достигне 2.6%, докато предишните очаквания бяха за 2% инфлация. Тя ще се захранва от по-високите цени на енергоизточниците в глобален мащаб, както и от по-високото потребление.
„Очаква се растеж на всички икономики в ЕС през тази и следващата година, което ще доведе до повече работни места. Въпреки това несигурността и рисковете, както външни, така и вътрешни, нарастват и започват да се отразяват неблагоприятно върху темпото на икономическата активност“, коментира Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, но също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари.
Според Еврокомисията вътрешното потребление ще остане основният стимул за растежа, движено от рекордно ниската безработица, ниските лихви по кредитите и повишението на доходите.
От там посочват обаче, че нарастващата глобална несигурност, напрежението в международната търговия и по-високите цени на петрола ще имат отрицателен ефект върху растежа в Европа. След няколко години на стабилен растеж на заетостта, перспективата за забавяне на подобренията на пазара на труда и за увеличаване на ограниченията по отношение на предлагането в някои държави членки би могла също да подсили това неблагоприятно въздействие.
„Европейската икономика постига добри резултати, като растежът постепенно намалява. Прогнозираме, че тази тенденция ще се запази през следващите две години, като безработицата продължава да спада до равнища, които не са наблюдавани от периода преди кризата. Държавният дълг в еврозоната се очаква да продължи да намалява, като дефицитът ще остане значително под 1% от БВП. Във все по-несигурната международна среда създателите на политики както в Брюксел, така и в националните столици трябва да положат усилия, за да се гарантира, че еврозоната е достатъчно силна да се справи с всичко, каквото я очаква в бъдеще“, коментира Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз.
Икономическите експерти в Брюксел очакват забавяне при растежа на износа. А забавянето при този компонент очевидно няма да може да компенсира по-високото от очакваното частно потребление и инвестиции. Все пак Комисията изтъква, че прогнозата за българския растеж остава значително над средната за ЕС (2.1%).
Новата прогноза на ЕК включва и доста по-висока инфлация в България. Новите очаквания са, че цените средногодишното покачване при цените на дребно през 2018 г. ще достигне 2.6%, докато предишните очаквания бяха за 2% инфлация. Тя ще се захранва от по-високите цени на енергоизточниците в глобален мащаб, както и от по-високото потребление.
„Очаква се растеж на всички икономики в ЕС през тази и следващата година, което ще доведе до повече работни места. Въпреки това несигурността и рисковете, както външни, така и вътрешни, нарастват и започват да се отразяват неблагоприятно върху темпото на икономическата активност“, коментира Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, но също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари.
Според Еврокомисията вътрешното потребление ще остане основният стимул за растежа, движено от рекордно ниската безработица, ниските лихви по кредитите и повишението на доходите.
От там посочват обаче, че нарастващата глобална несигурност, напрежението в международната търговия и по-високите цени на петрола ще имат отрицателен ефект върху растежа в Европа. След няколко години на стабилен растеж на заетостта, перспективата за забавяне на подобренията на пазара на труда и за увеличаване на ограниченията по отношение на предлагането в някои държави членки би могла също да подсили това неблагоприятно въздействие.
„Европейската икономика постига добри резултати, като растежът постепенно намалява. Прогнозираме, че тази тенденция ще се запази през следващите две години, като безработицата продължава да спада до равнища, които не са наблюдавани от периода преди кризата. Държавният дълг в еврозоната се очаква да продължи да намалява, като дефицитът ще остане значително под 1% от БВП. Във все по-несигурната международна среда създателите на политики както в Брюксел, така и в националните столици трябва да положат усилия, за да се гарантира, че еврозоната е достатъчно силна да се справи с всичко, каквото я очаква в бъдеще“, коментира Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз.
