Еврокомисията понижи прогнозата си за българската икономика
През тази и следващата година БВП ще расте с 0.1 пр. пункт по-слабо от предишните очаквания
~ 1 мин.
Европейската комисия понижи с 0.1 пр. пункт прогнозата си за растежа на българската икономика през следващите две години. В зимната и макроикономическа прогноза за България ЕК посочва, че през 2018 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) ще нарасне реално с 3.7% на годишна база. През ноември Комисията излезе с очаквания за 3.8%.
Еврокомисията намалява и прогнозата за растежа през 2019 г. до 3.5%.
В анализа към прогнозата Комисията определя растежа за тази и следващата година като „силен“, въпреки че го понижава с по 0.1 пр. пункта спрямо предишните си очаквания. През тази година растежът ще бъде движен от потреблението и от инвестициите, смятат експертите в Брюксел. По-високото потребление се подхранва главно от ръста на заплатите, които пък са движени от недостига на работна ръка и административното вдигане на минималната работна заплата и осигурителните прагове.
Инвестициите се възстановяват, особено в публичния сектор, тъй като изпълнението на инвестиционните програми, подкрепени от ЕС, подкрепя държавните капиталови разходи, се казва в анализа. Приносът на нетния износ към растежа на БВП е отрицателен, тъй като вносът нараства по-бързо от експорта.
Инфлацията, която бе отрицателна между 2014 и 2016 г., достигна 1.2% през 2017 г., главно в резултат на по-високите цени на енергията и стоките, както и на по-високите административни цени за комуналните услуги. През прогнозния период инфлацията се очаква постепенно да нарасне до 1.4% през 2018 и 1.5% през 2019 г. Това се дължи главно на цените на петрола в световен мащаб, за които се предполага, че ще продължават да се повишават, но с намаляващ темп.
Еврокомисията намалява и прогнозата за растежа през 2019 г. до 3.5%.
В анализа към прогнозата Комисията определя растежа за тази и следващата година като „силен“, въпреки че го понижава с по 0.1 пр. пункта спрямо предишните си очаквания. През тази година растежът ще бъде движен от потреблението и от инвестициите, смятат експертите в Брюксел. По-високото потребление се подхранва главно от ръста на заплатите, които пък са движени от недостига на работна ръка и административното вдигане на минималната работна заплата и осигурителните прагове.
Инвестициите се възстановяват, особено в публичния сектор, тъй като изпълнението на инвестиционните програми, подкрепени от ЕС, подкрепя държавните капиталови разходи, се казва в анализа. Приносът на нетния износ към растежа на БВП е отрицателен, тъй като вносът нараства по-бързо от експорта.
Инфлацията, която бе отрицателна между 2014 и 2016 г., достигна 1.2% през 2017 г., главно в резултат на по-високите цени на енергията и стоките, както и на по-високите административни цени за комуналните услуги. През прогнозния период инфлацията се очаква постепенно да нарасне до 1.4% през 2018 и 1.5% през 2019 г. Това се дължи главно на цените на петрола в световен мащаб, за които се предполага, че ще продължават да се повишават, но с намаляващ темп.
