Европа е на ръба на нова финансова криза

Фридрих Мерц, вероятният следващ канцлер на Германия, е „много притеснен“, че Европейският съюз върви към нова финансова криза. Пред POLITICO той обоснова това свое притеснение с твърде големите дългове, които са натрупали правителствата.

Не можем да бъдем толкова небрежни с нашите публични финанси, както може би някои от другите – и дори за другите започвам да се притеснявам много“, каза консервативният фаворит пред подкаста Berlin Playbook на POLITICO.

Той не назова другите страни, за които говори, но шест държави в ЕС – Франция, Италия, Гърция, Белгия, Испания и Португалия – имат дълг, който е по-голям от размера на годишното им икономическо производство.

Следващата финансова криза определено идва“, каза той. „Това ще бъде криза на държавния дълг. Не знаем кога ще дойде. Не знаем откъде ще дойде, но ще дойде.“

Остават пет дни преди общите избори в Германия, а коментарите на Мерц идват на фона на дебат за реформиране на така наречената дългова спирачка на Германия – стриктното правило за държавните разходи, което ограничава структурните нетни заеми на федералното правителство до 0.35 процента от брутния вътрешен продукт. Дискусията стана още по-належаща поради исканията на САЩ ЕС да плаща повече за собствената си отбрана.

Това е огромно предизвикателство за Германия, чиито политици все още не са изпълнили ангажимента на страната към НАТО да инвестира еквивалента на 2 процента от БВП в отбрана след 2027 г. Берлин създаде специален фонд от 100 милиарда евро за модернизиране на германската армия след атаката на Русия срещу Украйна през 2022 г., като ѝ помага да изпълни целта, но по-голямата част от тези пари вече са разпределени. Страната ще трябва да харчи допълнително 30 милиарда евро годишно.

Нуждата от растеж

В интервюто Мерц не изключи реформа на дълговата спирачка, но каза, че структурните реформи – включително в областта на разходите за бежанци и обезщетенията за безработица – ще трябва да бъдат разгледани първо.

Редът на въпросите трябва да е ясен – първият, който трябва да зададем сега, е каква свобода на действие имаме по отношение на разходите?“, каза той и добави: „Ключовият отговор за всичко е икономическият растеж. И на това първо подчинявам всичко. И тогава можем да говорим за много други теми.“

Двата най-вероятни варианта на Мерц за младши коалиционен партньор – Социалдемократическата партия (SPD) на канцлера Олаф Шолц и Зелените – обаче отдавна твърдят, че предизвикателствата пред Германия не могат да бъдат преодолени без промяна на конституционния ѝ лимит за заеми. Следователно въпросът вероятно ще играе важна роля в коалиционните преговори.

Партията вече е направила подготовка за няколко сценария“, каза той.

Независимо от състава на следващото правителство, Мерц изключи възможността за втори мандат на министъра на икономиката Робърт Хабек, който е водещият кандидат на Зелените и работи за свързване на икономиката и климатичната политика.

Не само икономическата политика на Роберт Хабек няма да бъде продължена, структурата на това министерство с икономика и климат под един покрив също ще бъде прекратена“, каза Мерц. „Тази конструкция е погрешна от самото начало.“

Заявката на Мерц да постави икономиката пред климата е значително предизвикателство за потенциална коалиция с ХДС и Зелените, както и Маркус Зьодер – харизматичният и откровен лидер на баварските консерватори – който отдавна изключва подобен съюз.

Освен това има голямо разнообразие в позицията им по отношение на миграцията, като Мерц обеща да затвори границите на Германия в първия ден от мандата си, а Зелените смятат подобни планове за незаконни, правейки коалиция с лявоцентристката SPD – чиито лидери наскоро заеха по-твърда позиция за справяне с нелегалната миграция – по-вероятна.

Броят на хората, идващи при нас, трябва да бъде намален и то бързо“, каза Мерц. „Много други държави показаха, че това може да се направи. Защо да не работи в Германия?“

Мерц каза пред POLITICO, че ще спре търсещите убежище, които са били класифицирани като потенциално опасни от властите в страната, ще възобнови депортациите в страни, с които Германия досега не сътрудничи, защото се управляват от екстремисти, като талибаните в Афганистан, и ще се срещне с други правителства, за да сключи миграционни споразумения, следвайки примера на италианския премиер Джорджия Мелони.