Европейската митническа реформа: Какво ще се промени?

Преди няколко седмици Европейската комисия обяви най-голямата и амбициозна реформа на митниците за последния половин век. И въпреки че много биха помислили, че историческата промяна и затягането на правилата се прави сега, за да се ограничат възможностите на Русия да заобикаля наложените западни санкции за внос и износ на стоки, използвайки трети страни, то от Комисията посочват, че мерките са били замислени много преди войната в Украйна.

По-добрият контрол върху санкциите ще е само бонус. Всъщност целта е да се подобри контролът върху събираните мита и ДДС такси върху вноса на стоки, тъй като той нараства с огромна скорост вследствие на пандемията, бумът на онлайн търговията, но и променената геополитическа обстановка. Само за миналата година през митниците на държавите в ЕС са минали над 1 млрд. декларации, но не е сигурно, че всички такси върху стоките са надлежно платени, сочат официалните данни на Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ (TAXUD), представени на специален семинар по темата пред европейски журналисти в Брюксел. Economic.bg бе единствената българска медия, която присъства.

Реформата ще струва приблизително 2 млрд. евро, за да бъде изцяло въведена до 2034 г. ЕС събира годишно около 25 млрд. евро от митата, а 55 млрд. евро – ДДС. Много от тези средства обаче се губят заради митнически измами, които сега Брюксел иска да пресече. Освен това стоките под 150 евро не се облагат с мито, а само с ДДС, което е допълнителна загуба.

Освен финансовите загуби, Брюксел се надява новата реформа да подобри контролът и върху вноса на контрабандни и опасни продукти, както и на дрога и оръжия.

Време е да изведем митническия съюз на следващото ниво, оборудвайки го с по-здрава рамка, ще предложа смел пакет за един интегриран европейски подход за укрепване на управлението на митническия риск и по-добър контрол от страна на държавите-членки“, казва председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен още през 2019 г.

Какво ще се промени?

Новата реформа предвижда създаването на нов data hub (център за данни) на стойност 1 млрд. евро, който трябва да замени съществуващите митнически системи в държавите членки, така че цялата информация за движението на стоките да се събира на едно място, до което всички членки да имат достъп.

Това се налага, тъй като в момента 27-те членки ползват 111 отделни ИТ системи. Блокът няма централна база данни, а така липсва надзор върху общата верига на доставки. Въпросният хъб за митнически данни ще предостави пълен контрол върху всичко, което влиза или излиза от рамките на ЕС.

Брюксел иска да уеднакви и опрости административните процедури пред бизнеса. Вносителите в момента подават множество и различни декларации според различните изисквания на държавите, в които внасят стоките си.

Новата реформа предвижда опростяване на процедурите за вносителите. Те ще подават данните за стоките в онлайн среда, именно в новия хъб за данни. Ще имат възможност да подават митническата информация веднъж за множество пратки. Най-надеждните търговци и тези, които предоставят най-пълна и прозрачна информация, ще получават специален статус „Trust and Check“ („доверените и проверени“ търговци).

Предимството е, че те ще могат да освобождават стоките си без активни митническа намеса, като мястото на внос може да е различно от мястото, на което те са установени. Въпросният статус ще влезе в действие от 2028 г. за онлайн платформите за търговия, а за други бизнес субекти от 2032 г. Всички останалите търговци без него ще продължат да подлежат на проверка и контрол.

Всички вносители, за да докажат, че нямат проблеми със стоките си, ще трябва да представят сертификат от производител. Тъй като обаче не всеки търговец може да провери завод например в Африка, то той ще трябва да заплати на някой друг, който да сертифицира и да гарантира за производството в завода.

Онлайн търговията също влиза под радара на Брюксел. Най-голямата промяна, която ще донесе реформата е, че ще се премахне прага, при който стоки под 150 евро са освободени от мито. От това ЕС губи приходи, като 65% от пратките се вписват с по-ниска стойност от реалната.

На фона на нарастващата онлайн търговия, според данни на TAXUD, 66% от продуктите, поръчани онлайн не покриват критериите за сигурност и така гражданите не са защитени. Именно за да се промени това, то вече големите уебсайтове за продажби ще носят отговорност за стоката, която продават, а няма просто да свързват продавач с клиенти.

Целта е тези големи сайтове да станат официални вносители, а не просто посредници, като прехвърлят отговорностите върху продавач или превозвач. Въпросните онлайн платформи ще трябва да гарантират, че още при поръчката, клиентите плащат всички мита и ДДС, така че да няма допълнително начислени такси при пристигането на продуктите.

Реформата предвижда и по-лесно изчисляване на дължимите мита за стоки, закупувани от държави извън ЕС чрез онлайн платформи за търговия. В момента категориите мита са най-различни, а реформата ще ги сведе до 4:

• 5% (напр. за играчки, игри, домакински артикули);
• 8% (напр. за копринени продукти, килими, стъклария);
• 12% (напр. за прибори за хранене, електрически машини);
• 17% (напр. за обувки);
• Стоки с 0% мито в момента ще продължават да се възползват от това

Цени и срокове

В момента границите на държавите не са защитени и веднъж влезли, стоките може да се движат свободно из ЕС. Реформата ще създаде една обща митническа граница с централизиран надзор и общо управление на рисковете. 

Централният хъб за данни ще спестява на ЕС 1-2 млрд. евро годишно. Разходите за търговците би трябвало да намалеят с около 2 млрд. евро годишно. Затягането на онлайн търговията пък ще донесе допълни 2 млрд. евро.

Представители на Брюксел се надяват, че реформата може да бъде приета в цялост до 2025 г, въпреки че новите избори за парламент може да създадат известно забавяне. Промените вече са били обсъдени и представени на държавите членки, и срещат подкрепа.

Промените ще се случват постепенно през годините, като до 2037 г. митническите декларации отиват в историята, а отделните ИТ системи на държавите спират да функционират. От 2028 г. трябва да влязат в сила мерките за големите онлайн платформи и търговци. От 2032 г. всички търговци със статус „Trust and Check“ („доверените и проверени“ търговци) ще трябва да започнат да използват центъра за данни. Той ще е задължителен от 2038 г. за всички търговци.

Защо сега?

Само през 2022 г. за внос са декларирани 546.8 млн. бр. продукти, а за износ – 562.8 млн. бр. Приходите са на стойност 33.6 млрд. евро от такси за внос, като 25.2 млрд. евро са трансферирани в бюджета на ЕС, сочат данните на TAXUD. Функционират 1870 митници в целия ЕС, като персоналът в тях наброява над 82 хил. души.

Способността да се контролира и налага кои стоки влизат и напускат Митническия съюз на ЕС е от стратегическо значение. Митниците са и пазителите на единния пазар."

Представители на ЕС казват, че въпреки дигитализацията няма да се съкращават служители. Работата им ще бъде по-опростена и ще работят в тясно сътрудничество с институции и правоприлагащи органи.

Реформата цели да елиминира рисковете за сигурност и да стопира вноса на стоки като опасни реплики за здравето на хората, контрабанда на цигари, трафика на оръжия и наркотици и др. Представители на TAXUD посочват, че 

повишавайки контрола само на едно място някъде по границите на ЕС, то трафикът на такива нелегални продукти се насочва в друга точка. Заради това, за да се затвори този омагьосан кръг, всички митници в ЕС трябва да работят като едно цяло."

През 2022 г. по митниците са заловени 508.9 тона наркотици, над 1 900 огнестрелни оръжия, над 5.8 млн. броя боеприпаси и 205 хил. бр. експлозиви. Случаите на превоз на опасни стоки, представляващи риск за здравето, са над 34 хил. Над 2 700 са нарушения на Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES), сочат още данните на TAXUD.

Освен директния контрол от митническите служители, последващ се осъществява от Европейската прокуратура, до която всеки един гражданин може да изпраща сигнали директно за митнически и ДДС измами, пране на пари, неправомерно харчете на евросредства и много други. През 2022 г. активни разследвания в ЕС са 1 117, като потенциалните щети са на стойност 14.1 млрд. евро. Има издадени 87 обвинителни актове и 20 присъди.

Европейска служба за борба с измамите (ОЛАФ) също следи за нарушения. През 2022 г. започналите разследвания са 192, приключилите – 256. Предотвратени за неправомерно изразходване са 197.9 млн. евро, а 426.8 млн. евро трябва да бъдат възстановени от държавите на бюджета на ЕС.