Европейската сметна палата иска по-строг контрол на националните бюджети
Институцията посочва, че за момента изискванията на ЕС са по-слаби от международните стандарти
~ 3 мин.
Европейският съюз трябва да засили още повече правните изисквания към националните бюджетни рамки и по-добре да следи за прилагането им на практика от държавите членки. За това призовава Европейската сметна палата (ЕСП) в свой доклад.
Институцията обяснява, че за момента в няколко аспекта изискванията на ЕС са по-слаби от международните стандарти. Освен това Европейската комисия няма достатъчно информация за това дали държавите членки изпълняват правилно въпросните изискванията.
Одиторите от ЕСП предупреждават за риска от разминаване между оценките на ЕК и тези на независимите фискални институции (НФИ) относно изпълнението на фискалните правила на ЕС от страна на държавите членки, както и за ограничената ефективност на Европейския фискален съвет поради факта, че той не е напълно независимо от Комисията.
В усилията си да преодолее първопричината за финансовата криза и да подобри фискалното управление, особено в еврозоната, Комисията реши да допълни фискалната рамка на ЕС с обвързващи национални разпоредби. Тя поиска от държавите членки, наред с другото, да създадат НФИ, национални фискални правила и многогодишни бюджетни рамки. Одиторите провериха дали изискванията на ЕС са укрепили националните бюджетни рамки и дали Комисията прави оценка на тяхното прилагане от държавите членки.
„Законодателните действия на ЕС дадоха тласък за укрепване на фискалните политики, провеждани от държавите членки“, заяви Михаилс Козловс, член на Европейската сметна палата, отговарящ за доклада. „Правните разпоредби на ЕС за националните бюджетни рамки обаче са фрагментирани и могат още да се подобрят“, добави той.
Броят на националните фискални правила и на НФИ се е увеличил значително след първата директива на ЕС през 2011 г., която определя минимални изисквания за бюджетните рамки на държавите членки. Въпреки това одиторите са установили, че редица изисквания не съответстват на стандартите и добрите практики, определени от МВФ и ОИСР, в частност относно средносрочните бюджетни рамки и НФИ. Ако предложената през 2017 г. нова директива на ЕС бъде одобрена, тя ще коригира много от установените слабости, но не всички. Един пример, който одиторите привеждат, е коригиращият механизъм — все още не е ясна дефиницията за обстоятелствата, при които той се активира.
Комисията се е забавила с проверката за съответствие на националното законодателство с изискванията на ЕС поради редица причини, но също и поради фактори извън нейния контрол. Освен това според одиторите нейните оценки за това как държавите членки действително прилагат тези изисквания или все още не са направени, или са направени твърде рано, за да имат значение, и поради това са с ограничена информативна стойност. Понастоящем мониторингът на Комисията се основава на информацията, предоставена от държавите членки, която е насочена предимно към институционалната структура, и в по-малка степен към действителното функциониране на бюджетните рамки.
Независимите фискални институции проверяват дали държавите спазват националните фискални правила, а някои проверяват и съответствието им с фискалните правила на ЕС. В последния случай Комисията и независимите фискални институции понякога са стигали до различни заключения. Една от причините за това е, че Комисията може да използва дискреционните си правомощия и да приема „извънредни обстоятелства“ като основание за смекчаване на изискванията за коригиране към държавите, които все още не са постигнали своите средносрочни бюджетни цели.
В доклада се подчертава, че създаването на Европейски фискален съвет (ЕФС), който има за задача да прави оценка на фискалната рамка на ЕС и на това дали фискалната позиция на равнището на еврозоната и на национално равнище е подходяща, е било добра стъпка. Въпреки това има необходимост от засилване на неговата роля и независимост. Понастоящем ЕФС е консултативен орган към Комисията, която не е обвързана с принципа „изпълнение или обяснение“ и може да игнорира неговите предложения и препоръки, без да представя каквито и да е мотиви или подходящо обяснение.
Сметната палата препоръчва на Комисията:
