Еврото е шанс за повече инвестиции в България и свиване на сивата икономика

Въвеждането на еврото в България би имало само позитиви за българската икономика, а „кохортата“, която е против присъединяването на страната към еврозоната, няма никакви икономически и научно обосновани аргументи. Около това твърдение се обединиха лекторите – банкери, бивши и настоящи министри и хора от бизнеса – на форума „България в Еврозоната – предимства и възможности“, организиран от Dir.bg и КРИБ, а Economic.bg е медиен партньор на събитието.

Очакванията са смяната на националната валута от лев на евро да доведе до много повече чуждестранни инвестиции в страната, тъй като разходите на международните компании ще бъдат по-малко. С правилните политики и структурни реформи България може да дръпне напред с изпреварваща скорост.

След като влезем в еврозоната, ще продължим да забогатяваме и ако следваме правилните политики след години ще бъдем по-богати от някои от най-старите членки“, заяви бившият икономически министър Николай Василев.

Според гуверньора на централната банка Димитър Радев процесът по присъединяване към еврозоната ще ускори нужните инфраструктурни промени, което е и предпоставка за „траен изпреварващ икономически растеж“, което е и тайната на конвергенцията и увеличаването на доходите в България.

Приемането на еврото не ни прави по-богати автоматично, но ни дава шанс да станем такива“, коментира премиерът на България в периода 2013 – 2014 г. Пламен Орешарски.

Влизането на България в еврозоната ще доведе и до повишаване на кредитния рейтинг на страната, а оттам ще се понижат и разходите за финансиране на държавата, бизнеса и физическите лица, обясни вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов.

Неговото мнение бе подкрепено и от директор на Европейския департамент в Международния валутен фонд Алфред Камер, който уточни, че от страна на България се изисква още допълнителна работа от политиците. Крайният резултат обаче ще направи публичните институции по-силни и ще постави България на масата, на която Европейската централна банка (ЕЦБ) решава всички финансови въпроси.

Да започнем да участваме в правенето на монетарна политика – да си върнем монетарната политика“, пък бе апелът на бившия финансов министър Владислав Горанов, който вкара България във валутнообменния механизъм ERM-2, Владислав Горанов.

По негови думи благодарение на здравословния натиск отвън дори и при политическа криза България може да напредва в посоката към приемането на еврото.

Въпреки скептицизма на някои партньори, с усърдна работа можем да вървим напред. Влизането в ERM-2 е истинското предизвикателство, а влизането в еврозоната е формалност, стига да не спрем да си пишем домашното и да водим политика, която се очаква от нас“, коментира бившият финансов министър.

Той реферира към големите разходи от последната година, направени с инициативата на различни политически партии.

Темата коментира и финансистът Любомир Дацов, според когото, ако парламентът „устои“ на напъните за вдигане на пенсии и заплати сега, България ще успее да отговори на критерия за дефицит под 3% през април, когато вероятно ще се гледа изпълняването на критериите.

Ако бъдат реализирани всички възможности за разходи, бюджетът ще бъде натоварен с допълнителни разходи за 6 млрд. лв.“, посочи Дацов.

Според Горанов това може да се окаже ключов момент в процеса на присъединяване към еврозоната, имайки предвид, че „това, за което ни хвалят, започва да се пропуква“.

„Вицепрезидентът на Нидерландската централна банка спомена дългосрочния трак рекърд на България по отношение на фискалната дисциплина. Започвам да се притеснявам, че това вече не е така. И тук е ролята на бившите финансови министри и на всички, които носят политическа отговорност“, допълни Горанов.

Сивият сектор

Според големия бизнес в България въвеждането на еврото в страната е и шанс да се свие сивата икономика и с излизането ѝ на светло, да допринесе към публичните финанси и намаляването на бюджетния дефицит.

Единствено сивият бизнес не би желал да участва и тук е ролята на държавата да си свърши работата, за да подпомогне публичните финанси“, категоричен бе изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.

Пpeдceдaтeлят нa Бългapcĸaтa миннo-гeoлoжĸa камара Николай Вълканов допълни, че сивият сектор в България е около 40 млрд. лв. Той подчерта, че минната индустрия вече е направила подготовката за еврозоната и се разплаща с контрагентите си в евро.