Еврозоната не я чака дългова криза, а „война“ между Севера и Юга

Държавният дълг в еврозоната ще нарасне през тази година заради негативното въздействие на пандемията от коронавируса върху икономиката, въпреки това друга дългова криза е малко вероятна. Далеч по-притеснителни са големите разлики в задлъжнялостта на отделните страни, като е възможно последиците от това да бъдат за всички членки на единния валутен съюз, пише Reuters.

Международният валутен фонд (МВФ) очаква номиналният размер на дъга на 19-те държави, които използват еврото, да се увеличи с 13%, а съотношението спрямо БВП на еврозоната да достигне 97% през тази година. Причината за мрачната прогноза е икономическия блокаж на Европа, който ще причини безпрецедентен икономически спад от 7.5%. Въпреки очакванията за заеми, ефектът върху доходността засега е слаб.

Дори в най-силно задлъжнелите Италия, Испания, Гърция и Португалия лихвените проценти по облигациите са нараснали само с 40-50 базисни пункта (0.4-05%) благодарение на масовото им изкупуване от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ).

"ЕЦБ оказва силно влияние върху пазара и заради тези нейни действия рискът от криза, породена от голям държавен дълг, почти не съществува", казва икономистът на Saxo Bank Кристофър Дембик, споделяйки наблюденията на мнозинството анализатори.

Този път е различно

Най-голямата разлика спрямо дълговата криза в еврозоната през 2010-2012 г. е ЕЦБ. Тогава централната банка не правеше „всичко необходимо“, за да подкрепи еврото, но веднага след като предприе тази политика в средата на 2012 г., кризата приключи.

Тогава не съществуваше схемата на ЕЦБ за открити парични транзакции с неограничени покупки на суверенни облигации, нито спасителният фонд с капацитет за заеми от 410 млрд. евро, готов да даде заеми с ниски лихви и практически без условия.

Еврозоната е по-притеснена от факта, че Югът и преди пандемията беше задлъжнял, а в бъдеще ще се възстановява от нея, изплащайки огромен дълг. В същото време Северът няма да има такива проблеми. Съюзът на единната валута не трябва да позволява на националистическите и евроскептичните партии на юг да се възползват от трудностите по време на възстановяването.

„ЕЦБ може да купи много италиански облигации, но не може да убеди пазарите, че Италия иска да остане в еврото завинаги“, казва Холгер Шмидинг, главен икономист на Berenberg Bank. „Според някои анализатори е възможно е следващото италианско правителство да иска да се откаже от еврото", добави експертът.

Разликите в държавната подкрепа

Непосредственият фискален отговор на Германия срещу пандемията беше почти седем пъти по-голям, отколкото в Италия, където кризата беше много по-силна, сподели финансовият министър на еврозоната Марио Сентено пред Европейския парламент и добави, че подобна „фрагментация“ подкопава единния пазар и еврото.

В бъдеще разликите в задлъжнялостта ще стават все по-големи. Тази година гръцкият дълг ще се увеличи с почти с 22 пункта до 200% от БВП, италианският ще нарасне с почти 21 пункта до 156%, а испанският ще се покачи с 18 пункта до над 113%, според прогнозите на МВФ. А това безпрецедентно ще засегне тежко Франция, Португалия и Белгия.

За разлика от тях очакванията за Германия са да увеличи дълга си само с 9 пункта до 69% от БВП, а Холандия с 10 пункта до 58%. Австрия, Финландия, Словакия и Прибалтика ще имат подобни или малко по-големи увеличения, но все пак нивата спрямо южните държави ще са много по-ниски.

„Бих се обзаложил на 100 евро, че дълговата криза няма да се върне в следващите една или две години“, казва икономистът от ING Карстен Бжески. „Все пак вероятно бих заложил и още 100 евро, че екзистенциална криза в еврозоната ще има. До известна степен коронавирусната пандемия е ускорител за нея. Това ще върне фундаменталния въпрос за това коя е правилната политика и как да се справим с високия държавен дълг “, добави експертът.

„Сегашната криза ще доведе до нови икономически различия между Севера и Юга. Югът ще бъде засегнат по-силно от кризата, а Северът ще излезе от кризата много по-бързо, а при това и по-силен“, коментира Бжески.

Най-важният въпрос по време на дискусиите, които лидерите на ЕС ще проведат в четвъртък, ще бъде как да осигурят равни шансове на икономиките да се възстановят, като се имат предвид разликите в държавния им дълг. Залогът е най-голямото предимство на ЕС - единният пазар от 450 млн. потребители, който няма да функционира правилно, ако разликите между пазарите са твърде големи.

„Съществува риск настоящата криза да доведе до по-нататъшно разрушаване на връзката между страните от еврозоната,“ коментира Реза Могадам, главен икономически съветник в Morgan Stanley.

Заеми срещу безвъзмездна помощ 

Икономистът добави, че предприетите досега политики не успяха да решат проблема с дълга в силно задлъжнели страни като Италия и „фрагментацията“ на еврозоната: различни темпове на растеж, производителност, безработица или банково кредитиране.

За да предотврати подобен развой на събитията, ЕС се бори за предотвратяване на мащабно натрупване на дълг от страна на Юга, като в същото време избягва взимането на допълнителна ликвидност в Берлин, Хага, Виена или Хелзинки. „Със сигурност съществува реален риск политическо напрежение между Севера и Юга да ескалира и е възможно това да се случи скоро“, сподели висш служител в еврозоната.

„Нивата на дълга са основният проблем тук, защото те ще се увеличат драстично навсякъде, но за Юга това покачването ще бъде наистина болезнено и ще ограничи възможностите им за възстановяване през следващите години“, добави експертът.

За да се избегне натрупването на дълг на юг, някои от страните, като Испания, призовават за безвъзмездни средства - пари, които ще бъдат взети от целия ЕС, но след това прехвърлени на най-нуждаещите се. „Ако постигнем споразумение за предоставяне на финансовата помощ като безвъзмездни средства на най-нуждаещите се страни, това ще намали проблема“, сподели друг служител в еврозоната.

Въпреки това идеята за безвъзмездно предоставяне на средства ще измести конфликта към Севера, който не би приел лесно подобно предложение.