Еврозоната очаквано раздели кандидатите за БНБ

Позицията по присъединяването на България към еврозоната бе като че ли основната разделителна линия между кандидатите за управител на Българската народна банка – настоящия Димитър Радев (ГЕРБ) и икономиста Любомир Христов („Възраждане“). Те бяха изслушани по време на заседание на бюджетната парламентарна комисия. Кандидатът на ГЕРБ препотвърди позицията си за възможно най-бързо влизане в еврозоната – още от 1 януари 2025 г. и подчерта, че централната банка и търговските банки досега са на 95% готови с подготовката.

Кандидатът на „Възраждане“ обаче очаквано не бе на същото мнение и смята, че присъединяването след година и половина е „преждевременно“. Той се обяви за широка дискусия и дебат по темата кога е най-добре да се присъединим.

Според Радев обаче дискусия не се прави на „95-ия метър“.

Толкова сме напред в процеса и се връщаме към разговори, които сме ги водили през 90-те“, коментира настоящият гуверньор на БНБ.

Той допълни, че пълният пакет от законодателни мерки, които централната банка подготвя за еврозоната, по всяка вероятност ще бъдат входирани в Народното събрание през септември.

Попитан кога вижда възможно приемането на еврото, Христов отговори, че това е добре да стане след като страната ни е постигнала реална конвергенция, т.е. сближаване с финансовите и икономическите показатели на страните от еврозоната. Като хипотетичен срок той изтъкна 2038 г.

Христов описа седем приоритета, с които би започнал работа начело на БНБ, ако бъде избран, първият от които е анализ на ефектите от въвеждане на евро в България.

По отношение на борбата с инфлацията и мястото на БНБ в нея Димитър Радев посочи, че действията са насочени в няколко посоки, като използват инструментите на паричната политика, с които страната разполага. Той припомни увеличаването на задължителните минимални резерви и вдигането на антицикличния капиталов буфер. Те са пряко свързани като противодействие на кредитната експанзия в страната, особено в сегмента на жилищното кредитиране.

Дадохме ясен знак до банките. Следим ситуацията и ако нещата не се променят, няма да спрем. Имаме цяла група от мерки, които са надзорни, ще действаме и то решително“, коментира гуверньорът на въпрос на Economic.bg.

Той допълни, че кредитната експанзия създава кредитни рискове и мерките са насочени в посока овладяване на рисковете.

Когато имаш бързо увеличаване на кредитите, особено в жилищния сектор, това е риск за всяка една банка“.

Депутатите така и не излязоха от темите за еврозоната и инфлацията по време на изслушването на кандидатите. Въпрос на Economic.bg относно евентуална приватизация на държавната Българска банка за развитие подразни залата, защото темата не била на дневен ред. Подобно предложение обаче бе направено преди две години с първия проектокабинет на „Има такъв народ“, когато темата отново бе отворена.

Аргумент за това бе скандалът през 2021 г., в който стана ясно, че банката е раздала кредити в особено големи размери до само осем клиента. Това противоречи на идеята за съществуването на държавната насърчителна банка, в чийто устав е записано, че трябва да подкрепя малки и средни предприятия, които по-трудно биха получили заем от търговска банка на добри условия. Тогава БНБ също обяви, че започва целева проверка в държавната банка.

Кандидатите за БНБ не дадоха позиция по темата на въпроса, като подчертаха, че банката е собственост на изпълнителната власт.

Официалният избор за гуверньор на БНБ ще бъде направен във вторник на извънредно заседание на парламента. Очакванията са настоящият управител да получи втори мандат, след като от „Продължаваме промяната – Демократична България“ официално обявиха подкрепата си за него. Радев отказа да отговори на депутатите по отношения на имената, които би предложил за подуправители на централната банка, ако бъде избран за втори мандат, като подчерта, че това щ стане ясно едва след евентуалното му избиране.