Еврозоната ще се потопи в по-дълбока рецесия от очакваното

Икономистите очакват, че през идните месеци еврозоната ще се потопи в рецесия, която няма да е плитка, пише CNBC. Актуалната им прогноза идва девет месеца след нахлуването на Русия в Украйна, което подложи на значителен натиск единната валута. Комбинация от санкции срещу Кремъл, внезапно прекратяване на вноса на руски газ и необходимостта от предоставяне на финансова подкрепа на домакинства и фирми, борещи се с енергийната криза, помрачи перспективите пред блока – който в началото на годината се прогнозираше да расте по-бързо от Съединените щати.

Потребителското доверие се срина толкова лошо, че рецесията вероятно няма да е плитка“, каза Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg.

Данните на Европейската комисия показват, че потребителското доверие е спаднало до рекордно ниско ниво през септември. Оттогава леко се е подобрило, но домакинствата все още се страхуват за бъдещето и финансовото си състояние.

Шмидинг каза, че реалният (коригиран спрямо инфлацията) брутен вътрешен продукт на еврозоната ще се свие рязко през четвъртото тримесечие и през първото тримесечие на следващата година. Прогнозата му е за кумулативен спад от 1.7%. Рецесията се определя като две последователни тримесечия на свиване.

„Рискът от рецесия се е увеличил“

Предварителните прогнози за растежа за региона предполагат забавяне през третото тримесечие спрямо предходния период – от 0.8% растеж на 0.2%. Белгия, Латвия и Австрия вече регистрираха икономически свивания през последното тримесечие.

Не бих го нарекъл плитко, то ще бъде по-дълбоко от това, което със сигурност очаква съветът на ЕЦБ [Европейската централна банка]“, каза Спирос Андреопулос, старши европейски икономист в BNP Paribas.

ЕЦБ бавно започна да признава вероятността от рецесия в региона. Говорейки по-рано този месец, президентът на централната банка Кристин Лагард подчерта, че „рискът от рецесия се е увеличил“.

Но годишните прогнози за растеж, публикувани от централната банка, все още не предвиждат икономическо свиване в целия блок. В момента те сочат повишаване на БВП с 3.1% тази година и 0.9% през 2023 г. Актуализираните данни трябва да бъдат публикувани следващия месец.

„Виждам риск [рецесията] да се задържи през второто тримесечие [на 2023 г.]“, каза Андреопулос, мотивирайки се с енергийната криза и затягането на паричната политика.

Съществува очевиден риск температурите, досега умерени за това време на годината, да спаднат значително в началото на 2023 г. в средата на зимата. Освен това ЕЦБ повиши лихвите три пъти тази година и се очаква да продължи да го прави. Агресивното покачване на лихвените проценти може да задуши икономическия растеж, тъй като цената на заема се увеличава.

Morgan Stanley прогнозира годишно свиване от 0.2% в еврозоната за следващата година, като Германия – традиционно икономическата сила на еврозоната – е изправена пред един от най-резките спадове, от -0.7%.

„Пазарът на природен газ остава стегнат и цените трябва да останат високи. Фискалната подкрепа е значителна, но инфлацията тежи върху корпоративните печалби и реалните доходи на домакинствата, намалявайки инвестициите и потреблението. Паричната политика затяга финансовите условия, допринасяйки за спада на капиталовите разходи“, казаха анализатори от инвестиционната банка.

Съхранение на газ

Дори еврозоната да излезе от рецесията през първото тримесечие на следващата година, според икономисти следващите месеци пак ще бъдат трудни.

„Очаквам възстановяването да е бавно“, каза Марко Вали, главен европейски икономист в UniCredit, пред CNBC във вторник, цитирайки по-високите лихвени проценти като един от основните фактори за предотвратяване на по-рязък възход.

На въпрос дали ще бъде лесна година за еврозоната, Вали каза:

Не, абсолютно не“.

Феликс Хюфнер, старши европейски икономист в UBS, подкрепи тази теза, като каза, че ако рецесията приключи през второто тримесечие, възстановяването през 2023 г. ще бъде слабо, защото надпреварата за осигуряване на газови доставки ще започне отново.

Европейските лидери успяха да гарантират, че складовете за природен газ са пълни за тази зима, но те ще трябва да осигурят нови за следващата година, ако искат да спрат да разчитат на руски въглеводороди – упражнение, което вероятно ще се окаже скъпо, тъй като глобалното търсене нараства.

Това не е „вълнуваща прогноза“, каза Хюфнер за икономическите перспективи на еврозоната през следващата година.

Поставяйки го в контекст с предишни спадове обаче, икономистите казват, че картината не е толкова лоша, колкото през глобалната финансова криза от 2008 г. или по време на пандемията. Еврозоната се сви с 4.4% през 2009 г. и с 6.1% през 2020 г.

Основната причина за това е фискалната политика, която осигурява известна компенсираща подкрепа“, каза Андреопулос.