Интервю | Финансовата система е готова за въвеждането на еврото

Доц. д-р Петър Чобанов e подуправител, ръководител на управление „Банково“, и член на Управителния съвет на Българската народна банка, избран от 49-ото Народно събрание на 26 юли 2023 г. с шестгодишен мандат. Народен представител е в шест парламента – от 2013 до избирането му в Управителния съвет на централната банка.

В периода май 2013 – август 2014 г. е министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски.

От 2013 г. доц. Чобанов е преподавател по международни финанси, парична теория и парична политика, основи на финансите, история на паричния режим, системен риск, финансови модели, световна финансова система и парична политика, прогнозиране на финансовите пазари, финансова устойчивост в катедра „Финанси” към Университет за национално и световно стопанство (УНСС).

Г-н Чобанов, на какъв етап е оперативната подготовка на българската банкова система за въвеждането на еврото?

По отношение на плащанията, подготовката започна отдавна и през последните няколко години успяхме да приключим няколко стратегически проекта в областта на платежните системи и сетълмента на ценни книжа.

От 20 март 2023 г. стартира новата консолидирана платформа за ТАРГЕТ услуги (ТАРГЕТ) на Евросистемата, която обединява на техническо и функционално ниво платежната система T2 (приемник на RTGS системата TARGET2), системата за сетълмент на ценни книжа TARGET-Securities и услугата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS, а през 2025 г. се очаква да бъде добавена и системата за управление на обезпеченията на Евросистемата (ECMS). БНБ и банковата общност в България, заедно със спомагателната система за SEPA клиентски плащания в евро БИСЕРА участват в новата платежна система Т2 от деня на внедряването ѝ. В съответствие с изпълнението на ангажиментите по Националния план за въвеждане на еврото в Република България, на 11 септември 2023 г. в резултат на съвместната работа между БНБ и Евросистемата, ДДЦК,  „Централен депозитар“ АД и банките участници успешно се присъединиха към платформата на Евросистемата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities (T2S), което беше важна крачка към интеграцията с еврозоната в областта на сетълмента на сделките с ценни книжа.

През 2023 г. БНБ съвместно с Министерството на финансите, „БОРИКА“ АД и банките в страната осъществиха широкомащабния проект за миграция на бюджетните плащания в левове към стандартите на SEPA. От 1 октомври 2023 г. бюджетните плащания се изпълняват съгласно техническите и бизнес изисквания на общоевропейската схема за кредитни преводи в SEPA, с което приключи миграцията на всички категории клиентски кредитни преводи в левове към стандартите на SEPA. Това значително ще улесни миграцията на бюджетните плащания към SEPA плащания в евро, по което се работи в момента.

През миналата година успешно приключихме с БОРИКА АД проектите за пълна SEPA достижимост и присъединяването на банките и небанковите доставчици на платежни услуги към услугата на евросистемата за незабавни клиентски плащания в евро TIPS (Target Instant Payment Settlement). С това беше осигурена инфраструктурна и оперативна готовност от страна на БНБ като централна банка в TIPS и БОРИКА АД като оператор на БИСЕРА по отношение на изпълнението на незабавни преводи в евро - услуга, която е позната вече на българския пазар за плащанията в лева и има голям потенциал за развитие. Към момента в TIPS участват три банки и един небанков доставчик на платежни услуги, като до 2 месеца ще се присъединят още две банки. Активно се работи по присъединяването и на останалите банки към TIPS, което ще позволи запазване на нивото на услуги за клиентите на банките по отношение на незабавните плащания и след приемане на еврото.

Освен тези два важни проекта, през миналата година започнахме подготовка с БОРИКА АД на миграцията на картовите плащания към такива в евро и съответното присъединяване на картовата платежната система БОРИКА към TARGET. Този проект се изпълнява в срок и ще приключи преди целевата дата за влизане в еврозоната.

С оглед гореизложеното може да обобщим, че в областта на плащанията оперативната подготовка е в напреднал етап и дейностите се изпълняват в срок.

Имате ли увереност, че в първия работен ден на 2026 г., когато би трябвало България вече да е част от валутния съюз, хората и бизнесът няма да имат никакви пречки при използването на платежните системи?

Както вече споменах, голяма част от дейностите вече са изпълнени и към настоящия етап банките използват платежната инфраструктура на евросистемата, съответно техните клиенти нареждат и получават TARGET и SEPA плащания, като някои банки предлагат и услугата по незабавни плащания в евро. До края на годината ще осигурим с банковата общност, МФ и БОРИКА АД готовността за миграция на бюджетните плащания, а проектът по миграцията на картовите плащания е в напреднал етап, на ниво тестове и нямаме индикации за закъснения по ключовите дейности.

Освен за гладкия преход към преминаването към еврото, българските банки инвестират приоритетно и в дигитализацията си. Какво още можем да очакваме като продукти и услуги и има ли „подводни камъни“ в този процес?

Банковият сектор традиционно бързо „интегрира“ новите технологии. Процесът на дигитализация на платежните услуги, в частност, продължава паралелно с подготовката на членството на страната в еврозоната както за да се отговори на новите регулаторни изискванията, така и за да се намалят рисковете и да се повиши цялостната ефективност на платежния процес.

Една от инициативите, които бяха въведени на европейско ниво с Регламента за незабавните кредитни преводи в евро и които предстои да бъдат въведени задължително от доставчиците на платежни услуги, е проверката на името на получателя при незабавни и обикновени кредитни преводи в евро. При тази услуга преди инициирането на плащането платецът ще получава информация дали името на получателя, който той е посочил в платежното нареждане, съвпада с името на титуляря на сметката, по която ще се извърши преводът. Услугата цели предотвратяване изпращането на кредитен превод на нежелан получател в резултат на измама или грешка, като се повишава сигурността и потребителската удовлетвореност. Предлагането на новата услуга не следва да води до допълнителни разходи или такси за ползвателите на платежни услуги.

Отново с цел повишаване на сигурността на плащанията, очакванията са свързани и с по-масово използване на системи за мониторинг на платежните операции, които използват иновативни технологии като големи бази данни и изкуствен интелект, за откриване на необичайно поведение и предотвратяване на измами в реално време.

В сферата на плащанията БНБ, като оператор на RINGS и националния компонент TARGET-BNB, винаги се е стремяла да осигури плавен, прозрачен и информиран подход при въвеждане на нови регулаторни, технически и други изисквания като съдейства в максимална степен на банковата общност и останалите заинтересовани страни. БНБ е в постоянен диалог със системните оператори и банковата общност и участва в съвместни работни групи по текущи проблеми. В тази връзка считам, че правим необходимото за избягване на „подводните камъни“.

Какви са последните инициативи и проекти на БНБ за модернизиране на платежната инфраструктура в България?

Съгласно чл. 2, ал. 4 от Закона за БНБ, БНБ съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи. През последните години в контекста на изграждане, модернизиране и адаптиране на платежната инфраструктура към разплащания в евро, БНБ подкрепи и участва съвместно с БОРИКА АД, Министерство на финансите и банковата общност в редица проекти. Както изброихме по-горе, това са проект за миграция на бюджетните плащания в левове към стандартите на SEPA, осигуряване на пълна SEPA достижимост на банките – участници в БИСЕРА посредством директното участие на БНБ в платежната система STEP2 и присъединяването към системата за незабавни преводи в евро TIPS.

В краткосрочна перспектива и в съответствие с европейските регламенти, БНБ работи и по нормативното регулиране небанкови доставчици на платежни системи да имат възможност да участват в системата с окончателност на сетълмента, оперирани от БНБ.

Стават все популярни незабавните плащания по мобилен номер. Как този нов метод за превод на пари ще промени живота на хората, работата на бизнеса и какъв ще е общият икономически ефект?

Незабавните преводи по мобилен номер съставляват стандартен незабавен кредитен превод, който обаче е предшестван от една спомагателна услуга, която позволява на платеца да не въвежда IBAN номера на сметката на получателя, а той да се изведе от единна база данни въз основа на данни за телефонния номер на получателя. Използването на тази услуга предполага доставчиците на платежни услуги, обслужващи платеца и получателя, да са се присъединили към нея, както и техните клиенти да са се регистрирали за използването на услугата. Възможността за иницииране на плащане по мобилен номер не само осигурява голямо удобство при операциите, инициирани от мобилно устройство, но и спомага за намаляването на грешките при преводите.

По-специално внимание обаче следва да се обърне на незабавните кредитни преводи, които имат потенциала да променят начина, по който хората и бизнеса се разплащат. На българския пазар вече се предлагат технически решения, базирани на незабавните преводи, които заместват плащането за определени услуги чрез SMS с добавена стойност, напр. плащания за паркиране. В по-общ контекст, с оглед на последните геополитически развития, от изключителна важност за Европа е да гарантира своята автономност при безналичните плащанията на дребно, които в момента до голяма степен сa доминирани от международните картови схеми. В тази връзка очакванията са свързани с  развитието на европейските инициативи, основани на незабавните кредитни преводи, целящи създаването на алтернативи на плащанията с карта, които са по-евтини за бизнеса и по-удобни за потребителите.

Какви регулаторни предизвикателства възникват пред финтех компаниите в платежния сектор на България?

През 2024 г. беше публикуван Регламент (ЕС) 2024/886 за незабавните кредитни преводи в евро. Освен установяване на единни правила за презграничните незабавни кредитни преводи в рамките на ЕС, с Регламента бяха направени изменения и в други европейски актове (Директивата за платежните услуги във вътрешния пазар и Директивата относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа), целящи отпадане на нормативното ограничение за участие на небанкови доставчици на платежни услуги (платежни институции и дружества за електронни пари) в платежни системи с окончателност на сетълмента и осигуряване на равнопоставеност между тези доставчици и банките. Мерките за прилагане на Регламента за незабавните кредитни преводи в евро в националното законодателство на Република България са предвидени в проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, внесен в Народното събрание през м. декември 2024 г., който се очаква да бъде приет.

Предизвикателство пред финтех сектора, на което следва да се обърне по-съществено внимание са и мерките, предвидени с влезлия в сила от м. януари 2025 г. Регламент относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA). Регламентът установява единни изисквания за сигурността на мрежовите и информационните системи, които поддържат работните процеси на финансовите субекти, и въвежда изисквания относно управлението на риска в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), докладването пред компетентните органи на съществени инциденти с ИКТ, тестването на оперативната устойчивост на цифровите технологии и управлението на риска в областта на ИКТ, пораждан от трети страни, доставчици на ИКТ услуги.

От друга страна развитието на европейската правна рамка предоставя и нови възможности пред финтех компаниите. В тази връзка може да се посочи Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCAR), който се прилага по отношение на лицата, които участват в издаването, публичното предлагане и допускането до търговия с криптоактиви или предоставят услуги свързани с криптоактиви.

Промените в секторното законодателство, свързани с въвеждането на мерки за прилагане на DORA и MiCAR, са изготвени и внесени в Народното събрание и се очаква тяхното приемане.

Не на последно място, следва да се имат предвид и проектите на нова директива и регламент за платежните услуги, които към момента се разглеждат в рамките на Съвета на ЕС и Европейския парламент и които също се очаква да окажат влияние върху развитието на пазара на плащанията.

Текстът е част от дигиталното издание RATE, посветено на банките в България.