Финансовата свобода е най-голямата награда
Учене и работа, работа и учене - това е формулата за успех навсякъде, уверява Антонина Дуриданова. В началото на 90-те години тя е американският експерт, помогнал за въвеждането на ДДС у нас
Антонина Дуриданова е българка, осъществила американската си мечта, след като емигрира в САЩ в края на 60-те години на XX век, където достига висока позиция в американската данъчна администрация. Харесва работата си и за нея тя е пъзел, който трябва да се подреди: „Самото счетоводство е рутинна работа, по-интересни обаче са многото финансови операции, които не са отразени счетоводно – не само в България, но и в САЩ“. Работата като данъчен следовател е нейната голяма тръпка. Антонина Дуриданова е дъщеря на видния наш езиковед акад. Иван Дуриданов, а майка ù е историк и гимназиален учител. Това лято тя беше в България, за да представи своята автобиографична книга „Бягство от Желязната завеса. Ново начало и завръщане“. С три дипломи, много квалификации, богат опит и успешна кариера тя вече гледа с други очи към България, където са нейните корени.
Г-жо Дуриданова, как успяхте да направите кариера в Америка?
Моят шанс накратко е: Учене и работа, работа и учене. Това е формулата за успех навсякъде. Образованието е най-важният билет към свободата. Човек трябва ясно да определи какво точно развитие го интересува и как да го постигне. Изисква се натрупване на много знания, иначе няма как да се осъществят мечти, свързани с кариера като моята. Аз и сега не спирам да уча – интересът ми е привлечен от китайския език, след като зная български, английски, сърбохърватски, руски, френски, немски, испански.
През 1992 г. идвате в България с конкретна професионална мисия. Как стана това?
По онова време Стамен Тасев е главен секретар на Министерството на финансите. Пристига той във Вашингтон, за да търси сътрудничество от финансовия департамент на САЩ за създаването на нова данъчна система в България. Предоставят му списък на експерти с опит и се спира на моето име, защото вижда, че перфектно владея български език. Така бях поканена да се включа в изработването на анализ на българската данъчна система и да посетя страната през април 1992 г. Дойдохме заедно с още един американски експерт. Аз имах привилегията да контактувам свободно с българите и му превеждах.
Каква работа трябваше да свършите?
Кацнахме на Летище София. На следващия ден имахме среща със Стоян Александров и Бисер Славков, които бяха съответни министър и зам.-министър на финансите. Коментирахме устройството и състоянието на данъчната администрация. Установихме, че бизнесът работи с фалшиви фактури, повечето от фирмите твърдяха, че са във фалит, а де факто сред тях имаше много проспериращи компании.
Чия беше идеята да се въведе Данък добавена стойност?
Не беше моя. По време на престоя ми в България ме посетиха двама представители на МВФ, които ми поставиха задачата да оглавя въвеждането на ДДС. Обясних им, че в САЩ няма ДДС и нямам никакъв опит в това. Окуражиха ме, че ще се справя. И така започна всичко. ДДС не е харесван данък, но това е европейски данък. Той е необходим на България, за да е конкурентоспособна и успешна в търговията си в Европа.
Как се пълни хазната в Америка без ДДС?
В САЩ има федерални данъци, има също щатски и градски данъци, но не във всички щати като например в Тексас, където живея. Приходите за федералните данъци са 50% от данък общ доход от физически лица, 7% от корпорации, 36% от данък върху заплати, акцизи и др.
Коя беше силата, която въртеше вътрешния ви двигател?
Моето желание беше да работя в международната данъчна администрация. Сигурно мисията ми е била да напусна България, да се образовам, да натрупам знания и умения и в критичен период да се завърна, за да помогна. Основна цел в живота ми е била да помагам. В Детройт като учителка помогнах на много деца да получат образование и да напуснат кварталите с престъпност. Когато станах ръководител в данъчната администрация, насърчавах много от моите колеги да осъществят мечтите си. Ако стоят на едно място, а не растат в кариерата, загубват интерес. Затова ги подкрепях в професионалното им израстване и много от тях станаха мениджъри. Идването ми в България е продължение на работата ми да обучавам. Разработих много материали, създадох и Наръчник за ДДС, обучавах служителите в данъчните служби, а те бяха много ентусиазирани.
Защо бяха ентусиазирани, при положение че те трябва да администрират този нов данък?
Знаеха, че въвеждането на ДДС е необходимо. Моето участие им помагаше бързо да се справят.
Споделете някой от най-ярките спомени от въвеждането на ДДС…
В края на 3-годишния ми престой, в знак на признателност за съвместната работа ме заведоха при Ванга. И единственото, което я попитах, бе дали данъчните промени ще успеят, ще бъде ли добре данъчната система? Тя каза „Да“. Това беше всичко, което тогава ме интересуваше. Нямах лични въпроси. Успехът на държавата е нещо много по-голямо.
Как гледате на плоския данък?
Това е въпрос на анализ, след като мине известно време от въвеждането на един данък. Всяка страна трябва сама да прецени как ще си осигури бюджета.
Преди 1989 г. имахте ли право да се връщате в България?
Нямах право, но си дойдох. Опитах си късмета и се върнах два пъти – през 1981 и през 1983 г. Исках да видя родината и роднините си, България ме теглеше. Бях с американска фамилия - Крампи, по онова време нямаше компютри на митницата и затова не ме спряха.
През „американските очила“ на турист как ви се вижда сега България?
Пътувах с влак до Варна, където представих книгата си. Чудесно обслужване. Отседнах в курорта „Константин и Елена“ – така добре поддържан, американците казват – като маникюр. После и Поморие много ми хареса, възхитена съм от изобретателната архитектура. В България е направен голям скок и за мен тя е много по-привлекателна от западните страни. От морето се върнах с автобус и бях въодушевена от гледката - редяха се ниви, поля, ливади. И чувствах, че сърцето ми е на място.
Готова ли сте за скок обратно в България? От какво ще зависи истинското завръщане?
То ще стане. Не съм го планирала още, тъй като в Америка имам три деца и шестима внуци. Децата ми са свързани с България, сърцата им принадлежат на България. Не мога да посоча точна дата, но гарантирам, че ще се завърна.
Децата и внуците говорят ли български?
Децата ми – да, но внуците – не. Целта ми е постепенно и те да научат нашия език, да се запознаят с българските традиции.
Кой беше подтикът да напишете тази автобиографична книга?
Написах я заради младите хора, тъй като доста от тях са в състояние на нерешителност. Мислят, че в чужбина биха имали по-голям шанс за реализация. Искам да им споделя моя опит и да им дам моята увереност, че в днешна България също може да имат добро бъдеще. Чрез книгата искам да им разкажа за пътя, който води към реализация на мечти и постигане на щастие, а пътят е един, както за Америка, така и за България. Искам също да им напомня, че българският дух е силен. Препоръчвам да се държат близо до своите корени, защото те ще им дават енергия да преуспеят, където и да са.
Как си представяте едно ново ваше начало в България?
Ще се наслаждавам на всичко - на природата, на срещите си с хората. Ще напиша и втора книга за дълголетието, родовите корени, духът и българската култура като водещи фактори за дълъг и щастлив живот. На българската данъчна администрация бих оказала помощ, ако е необходима, и то в областта на мениджмънта. Една от мечтите ми е да живея и творя в Радомирско - родния край на моята баба.
А от позицията на опита според вас какво е най-важно за човека в живота?
Първо, за мен беше важна политическата свобода и затова заминах отвъд Желязната завеса. След това идва въпросът за индивидуалната свобода, а когато човек осъществи онова, което е искал да постигне в кариерата си, идва награда под формата на финансовата свобода. Щастливият живот е продукт на много работа, която е и финансово възнаградена.