Фискална трансформация за устойчив икономически растеж

Икономистите Ричард Ран и Лорънс Хънтър твърдят, че Съединените щати са изправени пред структурна криза на икономическия растеж и фискалното управление. В най-новото си изследване, което предстои да се публикува те посочват, че коренът на проблема се крие в два стълба на икономическата политика , създадени през 1913 г. – подоходния данък и Федералния резерв. В съвместната си работа „Maximizing Economic Growth by Optimizing the Tax Burden and Government Spending to Allow the Restoration of Stable Money“, която е достъпна тук,  авторите предлагат цялостна реформа на фискалната и паричната система с цел премахване на изкривяванията, причинени от преките данъци и необезпечените пари.

Вместо частични корекции или промени в данъчните ставки, Ран и Хънтър предлагат създаването на нова „фискална конституция“. Тяхната визия включва реформа на стимулите в икономиката, като премахване на данъчните изключения и преференции и пренасочване на ресурсите от контрола на държавата към частната инициатива. Така може да се ограничи трайното разрастване на публичния сектор и и да се върне икономическата динамика.

След финансовата криза през 2008 г. реалният БВП на САЩ нараства средно с едва 1,9% годишно, значително под дългосрочната средна стойност от 3,26% за периода от 1946 до 2007 г. Офисът по бюджет към Конгреса прогнозира запазване на този нисък темп и през следващото десетилетие. Според Ран и Хънтър причината се крие в изкривяванията, породени от подоходния данък и неконтролираното раздуване на държавните разходи.

По техни изчисления подоходният данък причинява загуби заради създадените стимули за „преследване на ренти” (rent-seeking), еквивалентни на около 25% от БВП, или близо 4,88 трилиона долара годишно. Тези загуби се дължат на обезкуражаване на труда, спестяванията и инвестициите, политическо лобиране и „пазар“ на регулации, както и на сложността и загубената ефективност заради данъчното бреме (deadweight loss). В комбинация със застаряващото население и неустойчивите социални системи, това води до пропуснати ползи, или разлика между очаквания и потенциалния размер на икономиката в размер на 27,5 трилиона долара до 2055 г.

За решаване на този проблем авторите предлагат хибридна данъчна система, съставена от:

• 5% универсално мито, което би генерирало около 171 милиарда долара годишно;
• Около 18% данък върху бизнес транзакциите, прилаган върху брутната стойност на транзакцията, на всички етапи на производство и дистрибуция, с потенциал за събиране на между 2,6 и 2,8 трилиона долара.

Преходът от подоходен данък към облагане на потреблението означава премахване на данъците върху доходите и печалбите и би намалил значително стойността на загубата на ефективност заради данъчното бреме от 2% до под 0,05% от БВП. Това също така би изкоренило повечето възможности за лобиране за специални изключения и „вратички за избягване“ в данъчното законодателство.

Ран и Хънтър се опират на т.нар. Крива на Ран, която определя оптималния размер на правителствените разходи (като дял от БВП), при който се постига най-висок икономически растеж. Според тях този праг е между 11 и 12% от БВП за държавния бюджет, от който се финансират разходите за основни публични функции като например отбрана и сигурност, развитие на общността и социални услуги, което е значително по-ниско от настоящото ниво от около 26%.

За да наложат тази граница, авторите предлагат конституционна поправка, вдъхновена от Уилям Нисканен, което изисква мнозинство от три четвърти в Конгреса.

Очакваните ефекти от реформата включват възстановяване на устойчив икономически растеж от около 3,5% годишно, намаляване на разликата между потенциален и очакван растеж с 83% до 2055 г. и пълното й премахване до 2099 г., както и постигане на бюджетна стабилност без необходимост от повишаване на данъци или съкращаване на пенсии.

За дългосрочна устойчивост реформата предвижда приватизиране на пенсионните и здравните фондове, като гарантира запазването на всички текущи и бъдещи плащания без съкращения или подоходно тестиране. Финансирането на прехода би се осъществило чрез заем, а не чрез въвеждане на нови данъци.

Според авторите статутът на долара като глобална резервна валута изкривява световната търговия, водейки до дефицити и дисбаланси. Те се застъпват за връщане към обезпечена с реални активи валута, стабилни пари и премахване на централното банкиране в сегашната му форма – пазарите, а не централните банки, са най-добрият механизъм за координация на икономическите решения.

Ран и Хънтър категорично отхвърлят идеята, че подоходният данък може да бъде „поправен“ чрез козметични промени. Според тях единственият път напред е пълното му премахване, заедно с ликвидирането на данъчната администрация на САЩ (IRS), и замяната с ефективен, справедлив и по-малко инвазивен данък върху потреблението. Авторите определят предложението си като „нова фискална конституция“ за свободно и проспериращо общество, която балансира свободния пазар с разумна и ограничена държавна намеса.

По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика