Г-7 иска да сложи глобален таван на цените на руските газ и петрол

Лидерите на Г-7 се съгласиха да проучат възможността да сложат таван на глобалните цени на руските енергийни източници. Целта на седемте най-развити икономики е да ограничат способността на Москва да финансира войната си в Украйна. На срещата на върха в Мюнхен, на която участват също лидерите на Европейския съюз, е решено да бъдат заделени до 4.5 млрд. долара за справяне с глобалната продоволствена несигурност.

„Ще предприемем незабавни действия за осигуряване на енергийни доставки и ограничаване на ръста на цените, движени от извънредните пазарни условия, включително чрез използване на допълнителни мерки, като таван на цените. Потвърждаваме нашия ангажимент да премахнем зависимостта си от руската енергия, без да правим компромис с нашите климатични и екологични цели“, е посочено в официалното комюнике след срещата на върха.

Войната в Украйна и нейните драматични икономически последици, по-специално растящата инфлация при храните и енергията, доминираха тазгодишната среща на върха на групата на богатите демокрации в курортния замък в Баварските Алпи.

Г-7 обсъжда таван на цените като начин да ограничи приходите на Москва, с които финансира войната на Владимир Путин в Украйна. Конфликтът рязко повиши цените на енергията, ограничавайки ефекта на западните действия за намаляване на вноса на руски петрол и газ.

Приходите от износ на руски нефт се покачиха през май, въпреки че обемът на износа спадна, се казва в месечния доклад за юни на Международната агенция по енергетика.

Ограничаването на цената, която другите страни плащат на Русия за петрола ѝ, ще намали „ресурсите на руския президент Владимир Путин, с които трябва да води война, и второ, ще увеличи стабилността и сигурността на доставките на световните петролни пазари“, е казал високопоставен служител от администрацията на САЩ пред Reuters.

Идеята е финансовите услуги, застраховките и доставката на петролни товари да се обвържат с таван на цените на руския петрол. Така че, ако един изпращач или вносител иска тези услуги, те ще трябва да се ангажират руският петрол да се продава на определена максимална цена.

Италия, чиято икономика разчита много на руската енергия, настоя да се разшири тавана и върху цената на газа. Италианският министър-председател Марио Драги миналата седмица предупреди за необходимостта от справяне с цените на енергията, за да се овладее инфлацията. Той каза, че основното възражение на европейските страни срещу ограничаването на руския газ е страхът, че това може да накара Русия да намали допълнително доставките.

Франция заяви, че механизмът за ограничаване на цените трябва да надхвърли руските продукти и да обхване доставките от други източници на енергия.

Франция подкрепя окончателното комюнике, но остава неясно как ще работи подобен механизъм и се нуждае от „задълбочени“ дискусии, каза френски правителствен служител пред Reuters.

Лидерите на Г-7 също се съгласиха да настояват за забрана на вноса на руско злато като част от усилията за затягане на санкциите срещу Москва.

„Ще продължим да налагаме сериозни и трайни санкции на Русия, за да помогнем за прекратяването на тази война. Освен преките последици, руската агресия възпрепятства глобалното възстановяване и драстично влошава енергийната сигурност и достъпа до храна в световен мащаб. За тази цел ние оставаме непоколебими в нашия ангажимент за безпрецедентна координация по санкциите толкова дълго, колкото е необходимо, като действаме съвместно на всеки етап и ще намалим приходите на Русия, включително от злато“, се посочва в комюникето.

Великобритания, САЩ, Япония и Канада се договориха в началото на срещата на върха на Г-7 в неделя, че ще забранят вноса на ново добито или рафинирано руско злато, докато Европейският съюз изрази някои резерви.

Продоволствена криза

Държавите от Г-7, които генерират почти половината от световната икономическа продукция, искат да засилят натиска върху Русия, без да подклаждат вече растящата инфлация, която причинява напрежение у дома и опустошава развиващите се страни.

Има „реален риск“ от глад в някои страни тази година, тъй като войната в Украйна засили негативното въздействие на климатичните кризи и пандемията върху продоволствената сигурност, каза миналата седмица ръководителят на ООН Антониу Гутериш.

Групата на богатите страни се опитва да обедини нововъзникващите икономики, много от които имат тесни връзки с Русия, за да се противопоставят на нахлуването на Путин в Украйна. Поканени са пет големи демокрации със средни и ниски доходи на срещата на върха – Индия, Аржентина, Индонезия, Сенегал и Южна Африка – за да ги спечелят за каузата, пише Reuters.

Някои са по-загрижени за въздействието на покачващите се цени на храните върху тяхното население, като обвиняват за недостига западните санкции, а не нахлуването на Русия в един от най-големите производители на зърно в света и блокадата на неговите пристанища.

Попитан дали лидерите на Г-7 са намерили начин да позволят на Украйна да изнася зърното си, британският премиер Борис Джонсън каза във вторник: „Работим по това, всички работим върху него.“

„С нашите партньори постигнахме значителен напредък към целта от 100 млрд. щатски долара за най-уязвимите, основавайки се на разпределението на специални права на тираж за 2021 г. За да защитим хората от глад и недохранване и в отговор на въоръжаването на зърното от страна на Русия, ние ще увеличим глобалната продоволствена и хранителна сигурност чрез Глобалния алианс за продоволствена сигурност. Ще предоставим допълнителни 4.5 милиарда щатски долара за тази цел, като отстояваме ангажиментите си да запазим нашите хранителни и селскостопански пазари отворени и ще засилим усилията да помогнем на Украйна да произвежда и изнася“, пише в комюникето.

Съединените щати ще осигурят над половината от сумата за разрешаване на продоволствената криза, която ще отиде за борба с глада в 47 държави и финансиране на регионални организации.