Гърция отказа на кредиторите
Атина поиска отсрочка за плащанията към МВФ
~ 2 мин.
Гърция няма да се съгласи с предложените от кредиторите споразумение. Това обяви премиерът Алексис Ципрас след среща с финансовия министър Янис Варуфакис и други министри от кабинета.
"Последните предложения /на кредиторите/ няма да бъдат приети. Нашите партньори трябва да разберат, че през последните пет години гръцкият народ страда и някой трябва да сложи край на игрите за сметка на гръцкото население", заяви Ципрас.
Според Ройтерс, цитирана от БГНЕС, международните кредитори са поискали властите в Атина да се съсредоточат върху приватизацията на държавна собственост, да намалят пенсиите и да продължат с реформите на пазара на труда.
Ако Гърция приеме този план, кредиторите ще отпуснат 10.9 млрд. евро от неизползвани средства за спасяване на банки, които бяха върнати в Европейския фонд за финансова стабилност.
ЕС и МВФ искат от Атина да намали разходите за пенсии с 1% от БВП и да обещае да не отменя законодателни реформи.
Кредиторите искат от правителството да набере 1.8 млрд евро, като увеличи ДДС за определена група стоки, в това число лекарства до 11%, а за други като електричеството – до 24%.
Споразумението предполага премахването на социално плащане към пенсионерите с нисък доход, известно като EKAS, което ще спести още 800 милиона евро до 2016 г.
Според АФП Гърция е поискала от МВФ да се възползва от правото си да плати накуп в края на юни четирите си вноски за обслужване на дълга, които трябва да плати този месец. От МВФ потвърдиха тази информация и уточниха, че сумите възлизат на 1.6 млрд.евро и че новата дата за изплащането е 30 юни. На 5 юни Гърция трябваше да плати 305 млн. евро на Фонда.
Очаква се днес Алексис Ципрас да информира парламента за състоянието на критичните преговори с международните кредитори.
Международните кредитори на Гърция (МВФ, ЕС, ЕЦБ) проявиха значителна гъвкавост в представените снощи на Атина предложения с цел деблокиране на преговорите, заяви управляващата директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард, цитирана от Франс прес.
Според Ройтерс, цитирана от БГНЕС, международните кредитори са поискали властите в Атина да се съсредоточат върху приватизацията на държавна собственост, да намалят пенсиите и да продължат с реформите на пазара на труда.
Ако Гърция приеме този план, кредиторите ще отпуснат 10.9 млрд. евро от неизползвани средства за спасяване на банки, които бяха върнати в Европейския фонд за финансова стабилност.
ЕС и МВФ искат от Атина да намали разходите за пенсии с 1% от БВП и да обещае да не отменя законодателни реформи.
Кредиторите искат от правителството да набере 1.8 млрд евро, като увеличи ДДС за определена група стоки, в това число лекарства до 11%, а за други като електричеството – до 24%.
Споразумението предполага премахването на социално плащане към пенсионерите с нисък доход, известно като EKAS, което ще спести още 800 милиона евро до 2016 г.
Според АФП Гърция е поискала от МВФ да се възползва от правото си да плати накуп в края на юни четирите си вноски за обслужване на дълга, които трябва да плати този месец. От МВФ потвърдиха тази информация и уточниха, че сумите възлизат на 1.6 млрд.евро и че новата дата за изплащането е 30 юни. На 5 юни Гърция трябваше да плати 305 млн. евро на Фонда.
Очаква се днес Алексис Ципрас да информира парламента за състоянието на критичните преговори с международните кредитори.
Международните кредитори на Гърция (МВФ, ЕС, ЕЦБ) проявиха значителна гъвкавост в представените снощи на Атина предложения с цел деблокиране на преговорите, заяви управляващата директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард, цитирана от Франс прес.
Лагард изрази увереност, че Гърция няма да обяви неплатежоспособност по дълга си към МВФ.
Ръководителката на фонда, цитирана от ТАСС, приветства вчерашната конструктивна среща на гръцките власти с представители на ръководството на ЕС.
Според нея новото предложение е много по-гъвкаво и отчита социално-икономическите условия в Гърция.
Ръководителката на фонда, цитирана от ТАСС, приветства вчерашната конструктивна среща на гръцките власти с представители на ръководството на ЕС.
Според нея новото предложение е много по-гъвкаво и отчита социално-икономическите условия в Гърция.
