Газовата централа за 1.6 млрд. лв. липсва в Плана за възстановяване

България изпрати Плана си за възстановяване и устойчивост в Брюксел с малки промени спрямо версията от юли, отново изготвена от служебното правителство. В разгара на лятото тя бе представена на различни браншови организации и парламентарните групи, а вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов се активизира да оптимизира документа.

Една от съществените промени, желана от вече разпуснатия парламент, бе за увеличаване на грантовете за сметка на финансовите инструменти в програмата за икономическа трансформация на бизнеса. Така фирмите ще могат да получат безвъзмездни средства в размер на 840 млн. лв. и заеми за 360 млн. лв.

Освен това в енергийния сектор служебният кабинет се отказа от идеята си за изграждане на газова централа в района на Маришкия басейн, за която в предишния вариант бе предвидило 500 млн. лв. по линия на Плана за възстановяване и 1.1 млрд. лв. национално съфинансиране. Вместо това сега в региона се предвижда да бъдат изградени няколко високоефективни малки електроцентрали на ниско въглеродно гориво. Бюджетът се запазва, като 500 млн. лв. ще бъдат от Европа, а 1.1 млрд. лв. частно съфинансиране.

С Плана си служебното правителство създава и ново държавно дружество – „Конверсия на въглищните райони“, за осъществяване на дейности по рекултивация на съществуващите терени и съоръжения на въгледобивни или енергийни дружества.

Със 100 млн. лв. пък се увеличава програмата за уличното осветление на общините в България, която беше заложена още по времето на ГЕРБ, но бе орязана в първия вариант на Плана на служебния кабинет. Така общо за енергийно ефективни общински системи за външно изкуствено осветление са предназначени 180 млн. лв., изцяло за сметка на Механизма за възстановяване.

Промени има и за селското стопанство, като Планът сега предвижда освен заложеното европейско и национално публично съфинансиране да има и значително частно съфинансиране. Така Фондът за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство е увеличен до 962 млн. лв., като 437 млн. лв. са по линия на Плана, 525 млн. лв. са от държавния бюджет и 437 млн. лв. – частно съфинансиране.

В здравната сфера средствата са леко занижени, като по програмата за изграждане на спешна помощ по въздуха, в която влиза и покупката на медицински хеликоптери, парите са намалени с 40 млн. лв., а средствата за закупуване на апаратура за болниците в страната са занижени с 30 млн. лв.

В същото време обаче е създадена нова мярка за създаване на условия за развитие на здравно-социални услуги, развитие на консултирането като промотивно-профилактичен метод и разширяване на обхвата на скрининговите програми за ранна диагностика на социално-значими заболявания. Бюджетът е общо 80 млн. лв.

Общо по линия на европейския механизъм България поиска с Плана си 12.9 млрд. лв. Към тях се предвижда да има 1.4 млрд. лв. съфинансиране от държавния бюджет, а бизнесът да съфинансира програмите с 6.8 млрд. лв.

Планът може да бъде върнат в София в три случая

Планът на България може да не бъде одобрен в три случая, свързани с 11-те критерия, по които Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз ще оценяват изготвения от служебния кабинет документ. Той ще бъде върнат, ако получи най-ниската оценка „C” по един от критериите, не получи най-високата оценка „А“ при поне 4 от критериите или по останалите критерии получи повече оценки „B”, отколкото „А“.

По всяка вероятност средства по Плана за възстановяване тази година няма да има. Т.нар. авансово плащане бе предназначено за страните членки, чиито планове бъдат одобрени до 31 декември. Най-вероятно България няма да се вмести в този срок, тъй като изпрати документа си едва в петък, на 15 октомври, а индикативно процедурите по одобрение в Европейската комисия и Съвета на ЕС отнемат около три месеца. В този случай България няма да получи авансово плащане, а първите средства ще бъдат изплатени след първите завършени реформи.

Като цяло според регламента на Плана държава членка изпраща запитване за плащане два пъти годишно. В него тя уточнява какво е изпълнено, а Комисията и един от комитетите на Съвета на ЕС проверява и решава дали средствата ще бъдат отпуснати. Именно в този процес страните членки изразяват съгласие или несъгласие, обясни ръководителят от представителството на Европейската комисия в България Цветан Кюланов.

Хипотезата ново правителство да прави предложения за нови мерки в Плана е възможна, но първо Комисията трябва да реши дали те се вписват в общата картина на документа.