Гераница – туризмът по автентична родопска рецепта

Всеки, който е ходил в Родопите и се е докосвал до природните красоти и до сърцата на хората, си е тръгвал оттам с огромно въодушевление. Гераница е място „накрай света“, където времето спира да тече… Когато го питали колко е далече, местният предприемач Юри Косов отвръщал „На 300 метра и 2 милиметра от гръцката граница“. И още се помни това шеговито негово локализиране на туристическата атракция, в която той е оставил много от себе си. Тази местност е разположена над с. Горна Арда и допреди години пограничната зона е била достъпна само със специално разрешение, но сега туристите са добре дошли.

Ако не сте чували за Гераница, препоръчваме да посетите това място. Някога е имало множество герани, или кладенци, и оттам е дошло името на местността. Комплекс Гераница пък е уникална атракция за туристите. Намира се на малко повече от километър след с. Горна Арда – насред гора в спокойствие и тишина. Само на 35 км от Смолян, на 2 км от извора на река Арда и в непосредствена близост до гръцката граница. Предлагат се ястия на пещ и аламинути на тикла (каменна плоча) и те са само част от кулинарните изкушения от автентичната родопска кухня. Някои идват специално заради чевермето, в чието приготвяне може да се включат.

Предприемачески дух от Родопите

Който стъпи тук, остава като омагьосан от това живописно кътче, тъй като то носи истинския родопски дух, където старите традиции оживяват по далечно подобие на „Етъра“ край Габрово. В мини родопски мащаб, разбира се, тъй като това е семейна инициатива, в която всичко е направено с трион, тесла и други подръчни инструменти. А дървото е основният материал за изработката на причудливите съоръжения: Дървена вила на два етажа, беседка в клоните на вековен бук, малко виенско колело с 4 седалки, дървени мостчета, чешмички, навеси с пейки и безброй дървени фигурки и апликации.

Доскоро основен двигател тук е бил Юри Косов, но той вече е отстъпил мястото на своя син Емо и неговото семейство.

Не обичам думата бизнес. Това, което правим, е семейно начинание за препитание“, казва Косов-младши.

Лятото е най-силният им сезон. Туризмът обаче, не е в състояние да изхрани семейството през цялата година, затова развиват и други съпътстващи дейности, като животновъдство и земеделие. В този отдалечен район хората оцеляват трудно и ако наистина държат да си тежат на мястото, трябва да са много изобретателни и да не се плашат от работа. Красива природа, чист въздух, вкусна храна – това е част от притегателната сила, която Гераница има за туристите. И най-важното е да усетят несломимия дух на родопчаните. Поддръжката на комплекса изисква много сили и средства, защото по думите на Емо Косов онова, което го хваща дъжда, трябва постоянно да се ремонтира.

„Заповядайте да видите как родопчаните посрещат своите гости“ – е поканата, която предприемачът отправя към любителите на автентичното. Предлагат се и места за настаняване. А пътят до комплекса се поддържа по приятелска линия. Няма средства за подпомагане на селския туризъм, пък и местните хора не искат там да се полага асфалт, за да не се загуби чарът на мястото.

Туризъм въпреки държавата

Непосредствено до комплекс „Гераница“ е „Узунов камък“, където също посрещат туристи от 2000 г. насам. Това е наследствена земя, на която има извор и специален камък, на който се правят чевермета. Някога хората, като си косили ливадите, идвали тук да си налеят вода и да си отпочинат.

През годините хвърлихме доста усилия и малко по малко това място се сътвори. Човек като се захване и нещо започва да го дърпа“, казва  Емил Узунов.

Той и съпругата му Албена развиват своите предложения за туристите. Двамата са категорични, че „Узунов камък“ е подходящо предложение за всеки, който през лятото търси прохлада, студена изворна вода и тишина далеч от големия град и от населените места.

„Тук е малко изостанал край, земеделието няма подходящи условия да се развива, но туризмът има потенциал. Хора от страната и чужбина са привлечени от района, а на онези, които не са чували, трябва някой да им каже. Туризмът обаче може да се прави само със собствените средства на местното население или на инвеститори, няма за нас подкрепа по национални или европейски програми“, обяснява Узунов.

Животновъдството все още го има, но със затихващ темп върви към изчезване.

Който милее за родния край, опитва като нас и се мъчи, както и ние“, споделя той.

Единият син на Емил Узунов е военен, а другият е мениджър на цветарник в Англия. Липсата на добра реализация станала причина да замине заедно със семейството си в чужбина.

Друг обект в района е екокъща „Дядова ряка“, където също предлагат стаи за настаняване. Тя се захранва от соларни панели, има и изворна вода. В с. Горна Арда има и други къщи за гости. Туристите идват основно през лятото, но и студените месеци не са пречка за любителите на чистия въздух и красивата природа. Туризмът е добра възможност за този необикновен край на България, но засега той не носи стабилни доходи. Особено по време на пандемията. Трябва да се помисли за инфраструктурата, единодушни са местните хора. Правят се и нови туристически атракции, но всичко е „на парче“, липсва цялостна концепция за развитието на района.

Раят на билките

В местността Гераница има находище на цветето Родопски силивряк, известно като Безсмъртниче и Орфеево цвете. То е защитен вид, забранено е да се бере, но може да се види от туристите. Притежава изумителни свойства на устойчивост на суша и може от изсушеното му стебло за хербарий да се възстанови и да продължи да се развива, след като се полива с достатъчно вода. Според една от легендите е поникнало от сълзите на Орфей, който плаче за своята Евридика.

Има и много други билки, като мащерка и риган са сред най-популярните. По традиция на 24 юни тук се празнува Еньовден и се вдига голям празник. Правят се родопски гозби и специалитети, с които се черпят гостите. По това време идват и представители на Фестивала на дивите цветя в Родопите, които правят ботанически турове за проучване на билките в района. Местни хора варят „мед“ от глухарче, от борови връхчета или от акация по специална рецепта. Някои приготвят в по-големи количества и предлагат на туристите от автентичния имуностимулатор. Консервират се диворастящи гъби, наред със сладко от ягоди, малини и други горски плодове.

По пътя на историята

Приказно място, възкликва всеки, който е бил тук. По целия път от Смолян да Гераница има много какво да се види. На площада в с. Могилица туристите обичат да се снимат край огромната дървена лъжица и бъклицата. Майстор Минчо Минчев ги е направил с надеждата да влезе в книгата на Гинес, но се оказало, че другаде по света има и по-голяма лъжица. В центъра на селото е Агушевият конак, който е най-големият запазен родов замък от късносредновековен тип на Балканите. Впечатляващият комплекс е строен между 1820 и 1843 г. – с 35 стаи, 24 комина, 121 прозореца и 86 врати, с вътрешни бани и тоалетни. Интересно е да се види одаята за преговори, където търговците били въвеждани да пият кафе "докато се върне господарят", а всъщност от съседното помещение чорбаджията ги подслушвал какво си говорят насаме.

В района има много пещери, някои от които може да се посетят. Една от тях е Ухловица, край село Ухловица. Тя е сред Стоте национални туристически обекта. В края на пещерата е леденият Бял водопад. Пещера Голубовица е разположена край с. Кошница. Тя е водна пещера с прилежащи към нея подземи езера и поток. Влизането в обекта става само с водач и специализирана екипировка.

Това е само малка част от обектите между Смолян и Горна Арда. И за да може местните хора и занапред да останат да си тежат на мястото, малкото, което може да направим, е да отидем да видим какво те правят за нас. Така ще продължи да го има техният голям малък бизнес.